Брюж, ти сън ли си, или те има?

Ден първи – продължението

Удоволствието от едно пътуване не може да ни се услади напълно, ако не бъде споделено, нали? Защото разказвайки за него, ние отново и отново го изживяваме. А какво по-хубаво от това. Ако сте любопитни, нека се потопим заедно в моите спомени.

И ето ни - две самотни туристки в един все още  непознат град, на една неизвестна спирка. В първите мигове винаги се чувствам малко смутена и самотна като изгубено дете. Но, щом моят гид забие нос в картата на пътеводителя, знам, че всичко ще е наред. През това време аз вече вдъхновено разказвам всичко, което съм прочела за този град,  когото френски говорящите  наричат  Брюж, а тези откъм Холандия Брюге. 

Като всеки средновековен град и Брюж е стар като света. Възникнал в зората на западноевропейската цивилизация, някъде през ІХв., като крепост, която да брани тази земя от набезите на викингите. Неговият основател Балдуин Желязната ръка далновидно избрал това място, заради близостта на морето. А дълбочинните канали, които опасали града, спомогнали за развитието му, и на династията Балдуин дълго да управлява този град.

През ХІІІ в. Брюж  вече е най-големият северен европейски търговски център и столица на Бургундското херцогство, а жителите му се славели като  най-големите производители на сукно. В резултат на този икономически разцвет, особено по времето на  херцог Филип Добрия,  Брюж става център не само на дворцовия живот, но и център на изкуствата, архитектурата и науката. Тук  възниква фламандската школа на художниците примитивисти, начело с Ян Ван Ейк и Ханс Мемлинг, и на миниатюристите. А в архитектурата се налагат готическите тухлени фасади.  

ХVІ век слага край на благоденствието на царствения град, заради пресъхване на каналите и политически катаклизми. И Брюж  неусетно застива във времето. Сякаш последният воден дух, изплувал от дълбините на каналите, омагьосал този град за наказание.
Чак през ХІХ в. Брюж се събужда за своя нов живот. И то благодарение на туристите, които  любопитно се тълпели да разглеждат Ватерло, за да видят с очите си, къде Наполеон  загубил своята последна битка. И не само Ватерло. Открили отново и Брюж. Бас държа, че първи са били английските туристи.

Последната туристическа вълна и истерия настъпва, след появата на американския филм  „В Брюж”(In Bruges).  Дотогава не само героят на Колин Фарел, не само Златките из цяла Европа, но и моята, уж божем, образована персона, не бяхме чували за Брюж. Но когато един град стане популярна туристическа дестинация, твоята пътешественическа чест те задължава да го удостоиш с вниманието си. Така ли е? Така е.
Докато разказвам заученото, лакомо, като изгладнял гларус, се опитвам да погълна първите гледки, които се откриват пред погледа ми. Застанала съм на брега на широк канал, разпрострял се по средата на  улицата, додето ти поглед стига. Девойката ми показва на картата как този канал е опасал  целия град, и затова е толкова широк. От двете страни на канала, строени плътно една до друга, като гиздави гвардейци, кои по-широки, кои съвсем тесни,  са изправили снаги старовремски чудни тухлени къщи, чисти и весели, чийто цвят варира от червеникав, през кафено-кафяв, а някои от най-старите имат сиво-кафяв оттенък.  И разбира се покривите на повечето са островърхи, стъпаловидно разчупени.



Усещам, че в този момент, моята водачка слуша  разсеяно,  докато съсредоточено изучава карта, но не мога да се спра и продължавам вдъхновено.  Все пак, знам със сигурност, че  когато по-късно чете написаното, и тя се кефи, припомняйки си преживяното. И с интерес открива нови  исторически и художествени факти за видяното, което моя милост старателно е събирала преди и дори след пътуването ни. И това е голямата ми награда.    

След като моят водач си изяснява накъде трябва да поемем, грабваме куфарите и тръгваме по тясна павирана уличка, после по друга, докато накрая излизаме на една крайбрежна улица с друг канал. Той обаче е по-тесен, а дъгообразните мостове  над него, потъмнели от времето и водата, издават достолепната им старост. Водата в канала не потрепва, а околните сгради и дървета самовлюбено  се оглеждат в огледалната му повърхност. Оказва се, че това е търсената от нас улица Augustijnenrei, а веднага на ъгъла й откриваме  нашия хотел Europ http://www.hoteleurop.com/en . Настаняването, както и очаквахме, става след 14.30. Затова само се регистрираме, оставяме си багажа във фоайето и се втурваме навън. За всеки случай вземаме и един чадър, защото небето нещо се е начумерило.
И  тъй, поемаме стъпка по стъпка на новата опознавателна мисия - Брюж. Още на първото площадче виждаме паметника на големия фламандски художник Ян Ван Ейк.

После, в съседната уличка, една каменна готическа сграда, задържа погледа ни за дълго. Оказва се, че е една от най-старите в града, и е била  търговска палата за вълна, а сега музей на картофите?! Е, няма да си губим времето, да гледаме как се белят картофи, я! Но когато, по-късно, опитахме белгийските пържени картофки с чудесен вкус, одобрихме идеята за музея.

Скоро в далечината виждаме висока  кула, извисила се гордо към небето и разбираме, че наближаваме историческият център на Брюж – площад Markt.

Не знам дали съществуват достатъчно богати думи, за да се опише средновековната красота на този площад. Първо се  изправяме срещу кулата  Белфрай, някогашен дворец на губернатора,  построена през ХІІІ в. Със своите 47 камбани тя е служела и за предизвестяване  на гражданите при пожар и други опасности. На другата страна на площада се намира друга историческа готическа сграда, където днес се намира исторически музей. Но  това, което ни заплени, бяха приказните къщи с разточителна старинна красота, заели останалата част от площада. Някои наподобяващи старинни замъци, други ярко оцветени в червено, розово и бяло с островърхите си покриви, изглеждат досущ като излезли от страниците на книжка с приказки. И всички те сякаш ти нашепват, че са пазители на скрити стари, премълчани истории,че са изживели с гордост своето минало величие, и въпреки превратностите на съдбата,  са запазили своето достолепие. Затова, колкото пъти минавахме през площада, толкова пъти прехласнато стояхме пред тях.

Е, те днес са туристически обекти – луксозни хотели с ресторанти на  приземните етажи, изпълнени до краен предел с туристи, но са все така загадъчно красиви.

Ние обаче няма да се задържаме много на площада, защото бързаме за музеите, тъй като на следващия ден сме в Гент, а в понеделник почти никъде в Европа музеите не работят. Но не можем да се стърпим да не направим поне няколко снимки.

Следва продължение.