БРЮЖ.  ГРАД-МУЗЕЙ.

Ден първи - продължението

 Откриваме Groeningemuseum зад старинна порта, в дъното на една градинка. Според пътеводителя, това е един от трите най-големи музеи на изобразителното изкуство в Белгия, след тези в Брюксел и Гент. Колекцията му включва предимно фламандски художници примитивисти, творили в първите десетилетия на ХV в. предимно в Брюж и Гент. И на първо място сред тях Ян Ван Ейк и Ханс Мемлинг. Е, не очаквайте някаква импозантна сграда, с безчет зали, но щом сте стигнали до тук, няма да съжалявате. Цената на билета за мене е 8 евро, а за студентката само 1 евро. Така се приобщават младите към непреходните ценности.  Не, че родителите им, не са сторили това още в младенческата им възраст.Както и да е. Всъщност има намаление и за тези от третата възраст – над 65 г, но ние още сме млади за тази категория!! 

 Колекцията започва с творби от началото на ХV и ХVІв. Триптихът е преобладаващата форма на изобразяване на религиозните сцени по тези земи, през този период. И разбира се портретната живопис. И във Фландрия, както и в Нидерландия  всеки – от дребния занаятчия, член на гилдия, до богатия търговец и знатен гражданин е искал потомството му да знае точно как е изглеждал. Тук ни впечатлява великолепният портрет на Маргарита Ван Ейк, както и портрети  на обикновени хора. А от платната с религиозна тема „Богородица със свещеника ван дер Паеле”. За нас истинско откровение бяха творбите, освен на споменатите художници, и тези на Поурбус, Провоост, Блондейл. Следват залите с творби от ХVІІ-ХVІІІ в. Колекцията приключва с картини на белгийски художници експресионисти от края на миналия век.

Тъй като в билета е включен безплатно и музеят Arentshuis, и тъй като е в съседство, решаваме да посетим и него. Музеят се намира в красива сграда от ХVІІІ в. Влизаме, показваме билетите, а касиерката ни връчва по една лупа?! На  първия етаж е изложена колекция от творби на художници от ХVІІ-ХVІІІ в. – Николас Кочин, Николаес ван Хелт, Стефано де ла Бела и др. Предимно офорт и гравюри. Затова значи са лупите. На картините са изобразени персонажи от италианската комедия del`arte, сцени от древния Рим, военни сцени, смъртните грехове. Разглеждаме  съсредоточено и с възхита през лупите  тези стотици, тези хиляди линийки, които са били очертавани с резец, по-изящни дори от очертанията върху някое листо, по-тънки от нишките на паяжина, които оформят, накрая, върху гравюрата изобразените сцени.

На излизане от музея по мостчето се отправяме къв катедралата, чийто стени се виждат

После, по извитата стълба се изкачваме на втория етаж, където са изложени творби на родения в Брюж английски художник Франк Брангуин.  Акварели и гравюри. Впечатляваща е серията му „Голгота”.

 Връщаме се  отново по средновековното мостче, под което се плъзгат лодки, пълни с щастливи туристи, и покрай старинни средновековни тухлени сгради, някои от които, нагазили във водите на канала.

Вижда се високият шпил на катедралата в дъното на снимката

Предстои ни среща с една друга забележителност на Брюж -  катедралата Дева Мария /Onze Lieve Vrouwekerk/, чието строителство,както при всяка готическа църква, продължава повече от два века /ХІІІ-ХVв./. Още от далече  виждаме извисяващият се високо в небето шпил на камбанарията. Със своите 122м. височина, катедралата е най-високата сграда в Брюж.

      Влизаме вътре и  откриваме, че там тече усилен ремонт. Добре поне, че е само около главния неф. На входа на капелата в южното крило на църквата, срещу две евро за мен и едно за студентката, можем да се насладим на това, за което най-вече сме дошли.

Мадоната с младенеца в центъра на олтара

  Там, в дъното й, в центъра на  пищен бароков олтар, в ниша е сложена безценната мраморна скулптура „Мадоната с младенеца” на Микеланджело. Една от редките творби на гения извън пределите на Италия. Закупена от двама братя - търговци от Брюж, и подарена от тях на църквата през 1514 година. Над нея е платното на Караваджо „Вечеря в Емаус”. 

  И, о, боже, никой не те  дебне, да не би случайно да извадиш фотоапарат. Като си спомня как си играех на котка и мишка с пазачите, в някои от църквите в Италия  и Испания, за един фотос!!!  И как дъщеря ми веднага се отричаше от мене и даваше да се разбере, че няма нищо общо с нахалната особа, моля ви се.

   Стигаме и до хора, в дъното на който има един голям триптих - „Разпятие”, за който се предполага, че е дело на Антонис ван Дайк. Чийто и да е, е прекрасен. Току до него са положени два огромни позлатени бронзови саркофага с всички рицарски и благороднически гербове по тях.

Оказва се, че са на последния херцог на Бургундия, Чарлз  Смелия и на дъщеря му Мария, които били погребани в главния олтар на тази църква. Над тях са позлатените изваяния на двамата владетели, с корони, и с ръце скръстени за молитва. Чарлз е с кираса, а в краката му е положен тежък рицарски шлем, и символа на Ордена на Златното руно – една бая голяма агнешка, май по-скоро, овнешка глава. И ако не бях прочела нещичко за този орден, сигурно щях да помисля, че е лъвска грива, ама нейсе.

 Дълго обикаляхме из цялата църква, наслаждавайки се на красивите витражи , на редиците от  барокови статуи на светци до колоните, на  амвона и старинния орган.

Излизаме доволни, че успяхме да посетим този старинен архитектурен и духовен паметник на Северна Европа и да изпълним една част от предвидената програма. При това като ревностни пътешественици, документирахме това с богат снимков материал. Напред към следващата цел.

                               Следва продължение