ЕДИН УИКЕНД В БЕРЛИН

SYMPATHISCH OST

Ще летя за Берлин. Сама! Това вече си е предизвикателство. Досега,  дъщеря ми винаги ме е мъкнала из летищата на Европа, по-скоро, като допълнителен багаж. Оправданието ми е с липсата на ориентация в непозната обстановка. Според моето слънчице природните науки ми куцат! Както и да е.

Поне на терминал 2 се оправих без проблеми. Все пак толкова пъти сме излитали от него. Сега да затегнем коланите и да се надяваме, че няма да се изгубя някъде из коридорите на берлинското летище. Трябва да си призная, че изкарах  малко напрегнато двата часа летене, защото щяхме да пристигнем някъде към полунощ. Ами, ако нещо стане с дъщеря ми и тя не ме чака, или дори закъснее, както често се случва с нея?! Та аз дори не знам името на хотела, където е настанена. Така изтерзана слизам на летище Шьонефелд.

Е, и защо бяха всички тези притеснения? Все пак се оказа, че това си е едно бивше социалистическо летище, в което няма как да се изгубиш. И най-важното – дъщеря ми ме чака. Излизаме от летището и вземаме такси до хотела. Тук ме очаква първата голяма изненада – водачката на таксито е млада жена, с увит около главата хиджаб. Сама жена мюсюлманка препуска, по нощите, из улиците на Берлин, возейки всякакви хора, особено мъже?!? Наистина светът вече не е такъв, какъвто беше. И най-вече Германия.

След 30-40 минути из притихналите улици на Берлин пристигаме пред Holiday Inn City East Hotel.

Без много суетене се приготвяме за лягане, защото утрешният ден е работен за моята пчеличка. На сутринта след закуската в хотела, дъщеря ми ме извежда и посочва кръстовището на Landsberger Alee, откъдето мога да стигна до кварталния парк.

Така започна запознанството ми с бившия социалистически Берлин.  Защото Берлин – това са всъщност два града: единият, който почти половин век се напъваше да гради социалистически начин на живот.  И от когото, много хора се опитваха да се измъкнат  „подло и предателски“, за да се озоват в другия - „презрения, разлагащ се капиталистически“ Берлин заплащайки, доста често, с живота си за този стремеж, уви. 

Кварталната градинка се оказа красив меланхоличен  парк с разнообразни широколистни дървета, потънали в зеленина храсти и многобройни цветни алеи. Обичащият реда германец се беше постарал да оформи безброй алеи, за този, който е решил да кривне, в която и да е посока. И да постави навсякъде, дори в най-закътаните местенца, пейки, на които разхождащият се гражданин да поседне, само и само да не му хрумне безумната мисъл да вземе да се въргаля из тревите.

В средата на малко езерце висок фонтан разпръсква охладителни пръски наоколо.

Продължавам с опознавателния тур и скоро се озовавам на малък площад с фонтанчета за малки дечица, магазини и кафета. Навярно това е кварталният търговски център. Присядам на една масичка, пред едно от кафетата, и кротко отпивам от безвкусното немско кафе.

Това, по което се захласнах, бяха естетично украсените чисти, спретнати блокове из целия квартал. Вярно е, че това бяха някогашни безлични панелни социалистически сгради, строени без всякакво въображение, с единствената мисъл да бъдат по-многобройни, за да приютяват работническата класа, призвана да строи новият живот. Но така красиво обновени и по немски прецизно реновирани, изглеждаха като току- що построени. Това вече е наистина Sympathisch Ost, какъвто е и слоганът на хотела, в който сме настанени. Е, с малката подробност, че този свой симпатичен, привлекателен вид, източните провинции постигат благодарение на пожертвователните постъпления от западните богати братски провинции. Както и да е, но този бивш социалистически Берлин е наистина подмладен, разкрасен, чист, спретнат и спокоен. Най-сетне източните германци са се доближили до своя рай. Дали?

В късния следобед дъщеря ми се завръща и ние веднага хукваме, за да ме запознае с Берлин. Качваме се на чистичкия, новичък трамвай и се запътваме за среща с историята на немската столица. По пътя си минаваме покрай Александерплац и моят екскурзовод отбелязва забележителностите на един от най-известните площади в града  – Телевизионната кула /е, кой не я знае и кой не е слушал за нея/, червената сграда на кметството, фонтанът на Нептун.

За сега, обаче, целта ни е - Hackescher  Markt. Както личи от името той е и търговски център, но и спирка на S-ban. Вземаме влакчето, за да достигнем до една от централните берлински улици.

Вече сме пред прочутата Бранденбургска врата, която казват, била изградена от пясъчник, за да наподобява Пропилеите в Атина. На върха й е квадригата, водена от четири коня, а най-отгоре римската богиня на победата - Виктория. В ръката си тя държи многовековният символ на Райха - германският орел.

Наоколо обичайната суетня от туристи, които се увековечават на фона на портата, за да могат като се върнат у дома си да разправят на хората, че са видели и тази забележителност, и този град. Познато чувство, нали?

На другата страна на портата се вихри някакъв купон – леят се маанета, пищят кларнети, а арийски младежи потропват и се поклащат в ритъма на музиката.

Gott im Himmel! Наистина ли е толкова либерална и по азиатски култивирана, вече, Германия, чуди се старата, простодушна и догматична източноевропейка в мен.Тази нация, май, винаги залита от едната до другата крайност, но и двете определено не ме възторгват.

Загърбваме почитателите на ориенталските ритми и продължаваме. Наблизо се извисява импозантната неокласическа фасада на Райхстага. Сградата е  впечатляваща. Над огромните колони, с богато украсени капители, е оформен фронтон, в чийто тимпан са изобразени митични същества, рицари и царски особи. Девойката споменава, че има тераса, от която се открива панорама околовръст, но вече бяхме закъснели за нея.Така че останаха само снимките пред Райхстага и огромният площад около него.

Повървяхме малко и из алеите на парка Тиргартен, който започва от тук. Казват, че това е най-големият градски парк в Берлин. Успяхме да зърнем в далечината Колоната на победата, на чийто връх има златна статуя, която всички наричат златния ангел. Видяхме я още няколко пъти, от различни части на Берлин, но и до нея не успяхме да стигнем. Връщаме се към Берлинската врата, а там вече гърмят ритмите на рок. Навярно става дума за музикален международен фестивал. Каквато и да е била проявата, народът истински се забавляваше. 

Ние обаче гоним своя план. Близо до прочутия хотел Адлон виждаме огромен мечок -  символ на Берлин, казват, че бил. Девойката побърза да се снима с него.

От Бранденбургската врата нататък започва най-известната /поне за мен, повлияна от някогашни романи и филми/ берлинска улица – Унтер ден Линден. Е, не можа да ме впечатли. Навярно съм си изградила по-романтична представа за нея. Липите не бяха толкова много, а и беше им минало времето да цъфтят и ухаят. А и по-нататък улицата беше преградена с платна, заради строителството на нови станции на метрото, казва моят гид.

Достигаме  до  красиво оформена фасада на някаква сграда, сред  добре поддържана градина. От табелата на оградата научаваме историята й. Построена е в края на 18 век. Пруската принцеса Амалия я използва за зимна резиденция. През 19 век руският цар Николай I я купува и обновява. Сградата става руско посолство, а царската фамилия я използва и за своя резиденция. И до днес тук се намира руското посолство. Моят гид ме предупреждава да престана да правя снимки, за да не се появи някой снажен солдат и да започне да ми задава неудобни въпроси…

Скоро стигаме там където Унтер ден Линден се пресича с Шарлотенщрасе. Свиваме по нея. И тогава, падна  дъждът изведнъж. Не че беше изненада, защото целия следобед небето беше покрито с оловносиви облаци, но все си мислех, че ще ни се размине. Добре, че си носехме чадъри. След  дъжда небето просветля, въздухът като че ли стана по-свеж и ние продължихме разходката си.

Ето го и близкият Gendarmenmarkt - едно от най-красивите места в Берлин, според моя гид. Така е наистина.

Френската катедрала

Немската катедрала

В двата края на площада са издигнати една срещу друга две великолепни катедрали – Немската и Френската. Френската е построена от гонените, по времето на Катерина Медичи, хугеноти. Те в знак на благодарност, че протестанска Германия ги е приела, строят своята катедрала по подобие на немската. Между тях се кипри Konzerthaus Berlin. Срещу Концертната сграда се издигат една от други по-красиви фасади. 

Концертхаус

Скоро се озоваваме на Bebelplatz където се извисява монументалната сграда на прочутия Хумболтов Университет. 

И отново излизаме на Унтер ден Линден. В далечината се вижда бронзовата конна статуя на Фридрих Велики.

По протежението на улицата се издигат няколко исторически сгради. Сред тях е Neue Wache – някогашна караулна за стражите на пруския принц. 

Построена е в стила на гръцката архитектура. Портикът е оформен с дорийски колони. Скулптурните изображения в тимпана, сред които богинята на победата Нике, са в чест на победата на Прусия в наполеоновите войни. Днес е Мемориал за всички жертви на войните и диктатурата.

Казват, че една от най-запазените сгради на Унтер ден Линден е Zeughaus Berlin  - някогашният  Арсенал. Днес в тази сграда  е Историческият Музей. Впечатляваща е бароковата фасада на главния портал. В центъра на фронтона й е позлатеният бюст на Фридрих I,както и барокови релефи на лъвове, орли и различни митични същества и скулптури на богини.

Фасадата на Историческия музей

Историческият музей в далечината

Друга историческа сграда е дворецът на принц Хенрих. Строителството му започва по време на Седемгодишната война. През 1809 г. император Фридрих Вилхелм го предоставя на току-що създадения берлински Университет.

И така, докато стигнем до един от мостовете на река Шпрее.  Казват, че били над 960. Не знам дали е така, но както и друг път съм казвала, всеки град, който е на река или море, получава своята допълнителна доза очарование от този факт. Така е и с Берлин и неговите мостове.

От другата страна, досами реката се издига великолепната фасада на Катедралата /Berlin Dom/. Но тя и музеите са включени в програмата ни за утрешния ден.

Докато се подготвях за това пътуване, както обикновено, хвърлих един поглед в интернет за забележителностите на Берлин, за да добия бегла представа за новото предизвикателство. Една от тези забележителности, която ме заплени беше мостът Oberbaumbrücke и поисках да го видя. Първоначално на това място имало дървен мост, който бил част от стената, издигната тук. Мостът служел като порта за града. Когато се взема решение по него да минава U-bahn, трябвало да се помисли за укрепването му. И през 1896 г. на мястото на дървения мост започва изграждането на каменен. Проектиран е в северногерманска тухлена готика като двуетажен мост с много декоративни елементи – заострени арки, кръстосани сводове, императорски гербове и две кули. Пешеходците могат да минават само през първия етаж, който е под формата на тунел.

Стигаме до Oberbaumbrücke. Наистина е впечатляващ със своята чудодейна старинна архитектура. 

Мостът свързвал двата квартала – Friedrichsain и  Kreusberg, които останали разделени от берлинската стена. Една стена и животът ти е променен. Сигурно е било много шизофренно това чувство – изведнъж, от утре, ти от Кройцберг ставаш източногерманец, а приятелчето ти отсреща гордо се пъчи, че е западногерманец. Мостът служел като пропускателен пункт и по него имали право да се движат само западногерманци. Такива ми ти истории

Продължихме и стигнахме до най - тъжната част от историята на този град – Берлинската стена. Това бяха запазени части от няколко бетонни блокове, целите издраскани с графити. Жалко, че така не се наканих да стигна до Берлин, през времето на социализма, и не мога визуално /нали ви споменах, че съм топографен инвалид/ да си представя как  физически е бил преграден този град.

С една дума не може да се каже, че този народ,/комай, като всеки народ, всъщност/ е имал кой знае какъв щастлив живот. Но обичащият реда германец с неговия съзидателен дух,  отново и отново е изграждал страната си от руините, след всяка военна катастрофа. За сега е утвърденият, проспериращ победител на Европа. Живо свидетелство бяха и многобройните ремонти, които продължаваха да течат навсякъде из града.  

Но, май, е време  за биричка и нещо за похапване. Моята берлинчанка предлага да ме заведе в едно от малките ресторантчета разположени на река Шпрее – хем романтично, хем утоляващо и глада, и жаждата. За жалост нея вечер въпросното ресторантче беше резервирано за някакво тържество.

Да вървим нататък. Покрай алеята, над реката, по пейките бяха насядали къде две моми, къде двама младежи, а някъде и по сами момчета и момичета – всяко с бутилка бира, или бутилка вино. Повечето мълчаха и кротко отпиваха, потънали в своята градска самота.
  

Скоро в една от страничните улички  на Кройцберг намерихме малко, уютно квартално ресторантче и побързахме да седнем. Телешкият стек, който си поръчахме, беше много вкусен, с чудесен сос и гарнитури, но марката бира, която ни предложиха, не ни хареса. А уж, нали, германците били бираджии?! Май ще се окаже, че от белгийската бира няма по-хубава, а?

Изминаваме обратният път под моста. Докато чакаме трамвая, покрай нас продължават да се точат самотни млади хора с бутилки в ръка. Май това поколение все повече се затваря в себе си и се усамотява. Или това са предубежденията и страховете  на всяко по-старо поколение.....  Време е за сън. До утре. За да сме готови за нови приключения.

Gute Nacht, Berlin.