неделя, 14 януари 2018 г.

ПЪТЕПИС ЗА ИСТАНБУЛ



ИСТАНБУЛСКА ПРИКАЗКА - ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА ДЕНЯ


Отпочинали след следобедната дрямка, делово се приготвяме да пообиколим старите места.
Фасадата на ж.п.гара Сиркеджи
Насочваме се към Галата. Колко ни е познато всичко – ето красивата фасада на ж.п.гара Сиркеджи, Йени джамия, Египетският пазар и мостът Галата. И няма пек, няма жега - както винаги, и в този ден, мостът и площадът пред него преливат от народ, а миризмата на риба се носи на талази на десетки метри разстояние. 
Галата

Пресичаме прочутия мост с идеята да стигнем до площад Тексим.















Този път решаваме да не минаваме покрай кулата Галата, а да повървим по широката крайбрежна улица Meslis-i-Mebusan.











Накрая щем-не щем трябва да започнем да катерим хълма. 
Университетът по изкуствата
В началото на уличката, по която вървим, виждаме красивата старинна сграда на Университета по изкуствата, в който се учат бъдещите Мимарсинановци.




След много пъшкане от моя страна, най-сетне сме на най-прочутата улица в Истанбул - Истиклял. 

Преминаваме я бавно разхождайки се и снимайки докато стигнем до площад Тексим. 
Улични музиканти на Истиклял
Този път ще го разгледаме все още докато е светло. 

Площад Тексим с паметника на младотурците


















След поредната фотосесия присядаме в близката градинка.
На няколко метра от нея е близката станция на метрото. Слизаме, за да вземем фуникуляра.
И отново сме на Галата. Преплуваме морето от народ на светофара и се потапяме в спокойната, романтична обстановка на нашата махала. Ами сега – кое ресторантче да предпочетем? Отвсякъде те подканят, изпречват се пред теб, вървят след теб - все с този въпрос „от къде сте“. И веднага започват с предположенията си. Повечето залагат на това, че сме рускини, други стигат в предположенията си, че сме румънки, но безпогрешно долавят, че не сме западноевропейки, навярно заради моето славянско излъчване, както предположи веднъж дъщеря ми. Накрая избираме, пак, най-приказливите и артистични викачи от близкия до хотела ресторант.


Аз решавам да заложа на кебап бейти, защото обичам да експериментирам с непознати ястия от местната кухня и заради ориенталското звучене на наименованието. Девойката за по-безопасно избира лаврак. И биричка, моля ви. Горещо препоръчаният кебап се оказа наистина много вкусен. Беше завит в питки и имаше доста пикантни подправки. Въпреки всичко в устата ти все пак остава лек вкус на лой. Като чу това моят кълавуз заяви, че посмъртно не могат да я накарат да опита какъвто и да е кебап.

Между другото, след сметките тук и там през този първи ден, установихме, че  има инфлация в Турция. Ако през 2013 г. се оправяхме с 170-180 лири на ден, и само в редки случаи достигахме до 200 лири, през тези дни на престоя ни почти винаги надминавахме 200 лири. Както и да е.

Прибираме се. Докато изчаквам реда си за банята, преглеждам телевизионните канали - предимно музикални. Констатирах, че  певците на турска народна музика изпълняват своите песни в съпровод със симфонични оркестри, което силно ме впечатли. Какво уважение към народното творчество.

Бях изненадана и от съвременните им поп изпълнителки, които често се оказваха доста смело разголени в клиповете си.  За разлика от все по-многобройните, както ми се стори, строго забулени в черни бурки жени, които срещахме по улиците. Виждахме дори невръстни момиченца облечени целите в черно. На някои от младите жени, поне се виждаха красивите лица с гримирани очи и добре очертани широки вежди, докато на други - очите им едва надзъртаха зад тесните процепи на бурките. 
Веднъж в един автобус, в най-голямата жега, срещнахме ревностна мюсюлманка, която се беше накиприла, освен, с бурка, в допълнение - с черни ръкавици и черни чорапи. Сакън, да не й се види някоя епителна клетка открита.
Друг път, в новините по телевизията, даваха среща на жената на Ердоган с  активистки на партията, навярно. Нали наближават изборите. Между другото президентшата говореше с лекота и беше с интелигентно излъчване. Но както сме я виждали – винаги косите й са прикрити с хиджаб. Така бяха покрили косите си и присъстващите активистки. 
Ще успеят ли наистина да ислямизират тотално този народ? Има ли страхове в това отношение интелигенцията им? Все любопитни и тревожни въпроси за мен, на които нямах отговор….. За жалост всичките ми страхове се сбъднаха скоро след това. Всички знаем какво се случва днес там.

 İYI GECELER, ISTANBUL!*
*
*Iyi geceler /тур./ – лека нощ

ПЪТЕПИС ЗА ИСТАНБУЛ

 ИСТАНБУЛСКА ПРИКАЗКА

Когато за пръв път се озовете в мегаполиса Истанбул се оказвате неподготвен за неговото ориенталско очарование, изненадан сте от футуристичният силует на модерните му квартали и предградия, от многобройните древни исторически паметници на архитектурата, музеите с  безценни артефакти, източният бляскав разкош на дворци и джамии. Да не говорим за красотата на бреговете покрай залива Златният рог и пролива Босфора.

Първият път, когато дъщеря ми заговори за Истанбул, не бях чак толкова ентусиазирана, осланяйки се на беглите впечатления от няколко часовия си престой в него. Време, прекарано предимно в Капълъ чарши. И все пак приех предизвикателството. За да ми остане един неповторим спомен от красиви природни картини, източни табиети, вкусове и миризми, респектиращо изкуство.  Мислех си, че с това ще приключи нашата истанбулска приказка.

Но, отново замириса на море и аз започнах да броя дните до пристигането на  дъщеря ми в нашето малко черноморско градче. Вместо да се втурне към морето, обаче, тя предложи да преживеем отново една седмица в Истанбул. Този път изобщо не се колебах. Веднага се зарових в интернет, за да съставя план на забележителностите, които не бяхме успели да посетим първият път.

През това време моят кълавуз* направи резервация за хотел в романтичната махала около парка Гюлхане, квартал Сиркеджи, където пребивавахме и първият път. За нас, най-важен беше фактът, че е само на 500-600 м. от Св.София и Синята джамия и на 700 м. от Галата. А това е историческото сърце на Истанбул. Уредихме си  транспорт със същата туристическа фирма –Темма, с която пътувахме преди. През една августовска нощ потеглихме от Бургас с два автобуса – предимно чужденци и няколко българи.

Рано сутринта, след обичайната спирка на автобуса, за по чаша кафе и закуска, поехме към крайната цел - Истанбул. Скоро той изплува в далечината – чудовищно огромен, безкраен, претъпкан, многолик, пъстър източен град. Вече тръпнехме в радостно очакване за нови преживявания.
Merhaba*, Istanbul!
Една част от спътниците ни слизат в Лалели, а ние, със записалите се за обиколна екскурзия из Истанбул, продължаваме с друг автобус и с турски водач. Правим заедно с тях една панорамна обиколка покрай Галата, продължаваме по крайбрежния булевард Кенеди, свиваме по една от уличките и започваме да се изкачваме към площад Султанахмед. Тук се разделяме с групата и поемаме по нашият маршрут.

И сякаш вчера е било  – ето високите минарета на Синята джамия, огромният купол на Св.София, тълпите туристи, които въпреки ранния час, вече изпълват историческият площад на града. Поемаме по уличката надолу – покрай ресторанта, където гледахме спектакълът с танцуващите дервиши, покрай каменната стена ограждаща парка Гюлхане, покрай едноименната трамвайна линия. Ето я и махала Ходжа паша. Ранобудните търговци вече са отворили дюкяните и премитат пред тях. Съзрели нови туристки с куфари, започват веднага с кандърмите.

Бързо откриваме улица Сафети Паша, където е избраният от нас хотел - Just Inn. Както и очаквахме, настаняването ще стане около 14 часа.  Оставяме багажа и се втурваме навън. Да вървим, напред, напред!


площад Хиподрума с колоните
И ето ни  на историческият площад Хиподрума с наредените в редица безценни, древни колони – Египетският обелиск, пренесен от храма на Аполон, Змийската колона от храма в Делфи и Колоната на великият император на Източноримската империя – Константин. Вляво се виждат минаретата на Синята джамия, а вдясно -  някогашният дворец на Великия везир, от времето на султан Сюлейман Великолепни – Ибрахим паша. В тази историческа сграда през 1914 г. е поместена музейна колекция с артефакти на турското и ислямско изкуство. Този музей е и последният, открит през периода на Османската империя. Заслугата за него е на големия ерудит и интелектуалец - Осман Хамди Бей – директор на Археологическият музей по това време. Дотогава екземплярите от колекцията били изложени в джамията Сюлеймание.
Входа на музея

Влизаме. Цена на билета -  20 лири.  От тук нататък започва запознанството ни с мюсюлманското и турско изкуство. Не сме много наясно с историята на възникването, възхода и упадъка на Османската империя /е, за упадъка поназнайваме това-онова, нали?/ затова ще се придържаме към хронологията на изложените експонати.


Експозицията започва с най-ранните артефакти от абасидския период /749-1258 г./ - предимно каменни плочи и керамични предмети. Следват залите, в които са изложени артефакти от периода на династията на Селджуките – Великите селджуки, Анатолските селджуки - управлявали някъде 1040-1157 г. После идва ред и на експонатите от времето на Омеядите, Абасидите, Мемлюците, и се стигне до османският период. 


Постепенно изложените предмети на изкуството стават все по – разнообразни и изтънчени.

 Порцеланови, стъклени, медни, сребърни предмети за бита – различни по форма и предназначение, сребърни и златни украшения, типични турски военни железни каски и ками.











Чудесна компютърна анимация съпътства историческите факти от различните периоди – с тънка ирония и намигане. Истински се  забавлявахме с тези филмчета.






Отдел Ръкописи съдържа богата колекция  от корани, изписани от най-добрите майстори калиграфи и миниатюристи. Както е известно християните вярват във Въплъщението - във възприемането на човешка форма от Исус, заченат като Син Божи. Мюсюлманите, обаче, вярват във Въкнижието - въплъщението на Бог в Книга. Тази книга е Коранът.

Същата почит, каквато християните изпитват към Исус Христос,  мюсюлманите изпитват към своята свещенна Книга. Заради това, калиграфи и миниатюристи са влагали целия си талант, за да превърнат цветовете в мъдрост, а линиите да носят скритият смисъл  на тази свещенна за тях Книга. Заплаха от жестока смърт заплашвала този творец, който дръзнел да изобрази човешки лица и фигури. Разбира се, за изрисуването на султаните и другите велможи се правело изключение. Както винаги, откакто свят светува.

Освен безчетният брой корани от различни епохи, с различна големина, в този отдел има и други исторически писменни документи – фермани, берати, документи за завещаване на вакъфски имоти….

В една от витрините съзираме някакви миниатюрни парченца. Според описанието, което прочетохме, пророкът Мохамед отрязал брадата си и накарал от нея да изтъкат /?!/ плат, части от които да се раздадат на най-ревностните последователи на пророка. Егати брадата, а?! Значи и мюсюлманите си имат своите религиозни митове - нещо като нашите безбройни пръстчета, костици, части от плащаници на християнски светци и мъченици….

Изделията от метал са друга скъпоценна колекция, проследяваща развитието на художественото ковачество през вековете, имащо дълга история в Анатолия. Като се започне от изящните декоративни предмети до великолепните богато украсени порти.

Както и фаянсови и релефни гипсови изделия от османски и селджукски съоражения. 


Впечатляваща е и колекцията от килими, с голямо разнообразие на мотивите, изтъкани на тях. Като се започне от епохата на Селджуките от 13 до 17 век - всякакви килими с различно предназначение, които се използвали в ежедневието и в джамиите. Не липсват и прочутите персийски килими с богати традиции и с грамадни размери.

Изглед от двореца към площад Хиподрума
Излизаме на площадката на втория етаж и пред нас се открива красотата на вътрешния двор на двореца, който сам по себе си е важен архитектурен паметник на османската архитектура от 16 век.


Султан Сюлейман Великолепни подарил този прекрасен дворец  на великия си везир - Ибрахим Паша -  по повод женитбата му за султанската сестра – Хатидже Султан. За разлика от османската традиция - да се строят дървени държавни сгради - това бил първият дворец построен от камък и кирпич. По различни поводи през годините били въвеждани изменения, в които участвал и известният архитект по това време - Мимар Синан. Излизаме удовлетворени, че сме се докоснали до тази толкова различна по светоглед и религиозни символи култура.
Изглед от двореца към Синята джамия


Отправяме се към южният край на площад Хиподрума. Придържайки се към картата, тръгваме по една от уличките в търсене на следващият обект – църквата Малката Света София в квартал Кумкапъ. Кварталът и уличките са досами морето и крайбрежния булевард Кенеди.














Докато вървим по една от тях,  попадаме и на останките от стените на прочутата Магнаурска школа – известна от нашата  история с това, че в нея получил образованието си  великият български цар Симеон. Заснимаме руините и продължаваме.


Скоро се озоваваме пред каменна ограда и съзираме купола на неголяма сграда – някогашната старинна църква, известна като Малката Св.София.

Тази църква е издигната през шести век по време на източноримският император Юстиниан Велики. Била една от най-значимите ранни византийски архитектурни паметници, построена от Исидор от Милети и Антемий от Тралкато. Според някои исторически свидетелства, с нея бил направен  опит за модел на бъдещата величествена църква Св. София.


За външната зидария се използвали тухли иззидани с дебели слоеве хоросан, а стените се укрепвали с редици от малки каменни блокове – такава била обичайната практика по онова време. През 13 в. дървеният покрив на църквата бил разрушен, а неговото място заето от кубе с висок обръч върху осмоъгълна основа.




















След завладяването на Константинопол от турците, църквата е превърната в джамия. Влизаме вътре. Разочаровани, че не откриваме никакви следи от християнската история на този храм, правим няколко снимки и си тръгваме.

Следва джамията Соколу Мехмед Паша, препоръчана ни от чичко Гугъл, като една от топ-забележителностите на Истанбул.  Наблизо е и затова решаваме да стигнем и до нея. Но първо сядаме в едно кафене за първата си чашка чай.


Вървим из тесните сокаци, изкачваме се по стръмната улица Соколу Мехмед паша /не сте забравили, че Истанбул е разположен върху седем хълма и почти всяка втора уличка е стръмна, нали?/ и влизаме в двора на джамията.

Следва ритуалът със събуването на обувките и забулване на косите с шалове, които предвидливо си носим. 

Самата джамия не е голяма, но е пищно украсена. Целите стени са покрити с удивително красиви сини, зелени, лилави и червени плочки, изрисувани с цветя и многообразни фигури в чудна плетеница. 

Аз веднага вадя фотоапарата и се опитвам да запечатам тази цветна феерия, но единият от мъжете вътре, ми забранява категорично да снимам. Явно сме попаднали на някой ревностен консервативен мюсюлманин, на когото никак не се нравят набезите на неверници /особено самотни жени, нали?/ в правоверните им светини. Разочарована свалям фотоапарата. Повъздишахме още малко по тази одухотворена красота и си тръгваме. 


Уличките, по които вървим са все така стръмни, но романтични, и аз не спирам да снимам.
Ето и една сграда, кацнала на самия край на издаденият хълм. От табелите по фасадата на сградата разбираме, че сме в някакъв кампус на Университет Мармара.  Изгледът, който се ширва под краката ни е великолепен.


Накрая се връщаме на площад Султанахмед.
Вече започваме да се оглеждаме къде да седнем за обяд.
Точно срещу парка Гюлхане, пред нас се изпречва един толкова настойчив, приказлив викач, че  не можем да му откажем и се насочваме към неговото открито заведение с асмалък. Първият му въпрос е - от къде сме. И щом казахме - България - веднага започна „комши, така, комши онака“, и делово ни настанява на една маса. Специално за нас допълнително пусна и тентата - за по-дебела сянка. Донасят ни пилешкото, голяма бира Ефес за мама, и запрятаме ръкави. Похапнахме и пийнахме обилно, защото ястията бяха много вкусни.
След вкусния обяд един спомен с комшията и настоятелен "викач"

Най-сетне, натежали от яденето и доста уморени се отправяме към хотела. Тъй като и той  е заобиколен от многобройни ресторантчета, отвсякъде летят, къде по-настойчиви, къде по - вяли предложения да посетим ресторанта им. И неизменният въпрос на момчетата, наети да осигуряват клиенти, беше „от къде сте“ на няколко езика, като че ли това щеше да им реши въпроса.

Фасадата на нашето хотелче
























Подминаваме ги  и влизаме в хотела. Администраторът е с оскъден английски, но компенсира това с много любезни усмивки. Регистрира ни, дава ни информация за залата за закуска, пиколото отнася куфарите ни до стаята. Приятно сме изненадани от вътрешния й дизайн и  особено от картините в стил арт модерн - и в стаята, и в коридорите. Толкова ни харесаха, чак изпитахме желание да се запознаем със съвременното изобразително изкуство. Така стигнахме до идеята да посетим и Музеят 
за модерно изкуство, макар да не беше вписан в първоначалния ни план. За това по-късно, сега да подремнем малко.
*kilavuz – екскурзовод
*
merhaba
– здравей