ПЪТЕПИС ЗА ИСТАНБУЛ

ИСТАНБУЛСКА ПРИКАЗКА - ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА ДЕНЯ


Отпочинали след следобедната дрямка, делово се приготвяме да пообиколим старите места.

Фасадата на ж.п.гара Сиркеджи

Насочваме се към Галата. Колко ни е познато всичко – ето красивата фасада на ж.п.гара Сиркеджи, Йени джамия, Египетският пазар и мостът Галата. И няма пек, няма жега - както винаги, и в този ден, мостът и площадът пред него преливат от народ, а миризмата на риба се носи на талази на десетки метри разстояние. 

Галата

Пресичаме прочутия мост с идеята да стигнем до площад Тексим.

Този път решаваме да не минаваме покрай кулата Галата, а да повървим по широката крайбрежна улица Meslis-i-Mebusan.

Накрая щем-не щем трябва да започнем да катерим хълма. 

Университетът по изкуствата

В началото на уличката, по която вървим, виждаме красивата старинна сграда на Университета по изкуствата, в който се учат бъдещите Мимарсинановци.

След много пъшкане от моя страна, най-сетне сме на най-прочутата улица в Истанбул - Истиклял. 

Преминаваме я бавно разхождайки се и снимайки докато стигнем до площад Тексим. 

Улични музиканти на Истиклял

Този път ще го разгледаме все още докато е светло. 

Площад Тексим с паметника на младотурците

След поредната фотосесия присядаме в близката градинка.

На няколко метра от нея е близката станция на метрото. Слизаме, за да вземем фуникуляра.

И отново сме на Галата. Преплуваме морето от народ на светофара и се потапяме в спокойната, романтична обстановка на нашата махала. Ами сега – кое ресторантче да предпочетем? Отвсякъде те подканят, изпречват се пред теб, вървят след теб - все с този въпрос „от къде сте“. И веднага започват с предположенията си. Повечето залагат на това, че сме рускини, други стигат в предположенията си, че сме румънки, но безпогрешно долавят, че не сме западноевропейки, навярно заради моето славянско излъчване, както предположи веднъж дъщеря ми. Накрая избираме, пак, най-приказливите и артистични викачи от близкия до хотела ресторант.

Аз решавам да заложа на кебап бейти, защото обичам да експериментирам с непознати ястия от местната кухня и заради ориенталското звучене на наименованието. Девойката за по-безопасно избира лаврак. И биричка, моля ви. Горещо препоръчаният кебап се оказа наистина много вкусен. Беше завит в питки и имаше доста пикантни подправки. Въпреки всичко в устата ти все пак остава лек вкус на лой. Като чу това моят кълавуз заяви, че посмъртно не могат да я накарат да опита какъвто и да е кебап.

Между другото, след сметките тук и там през този първи ден, установихме, че  има инфлация в Турция. Ако през 2013 г. се оправяхме с 170-180 лири на ден, и само в редки случаи достигахме до 200 лири, през тези дни на престоя ни почти винаги надминавахме 200 лири. Както и да е.

Прибираме се. Докато изчаквам реда си за банята, преглеждам телевизионните канали - предимно музикални. Констатирах, че  певците на турска народна музика изпълняват своите песни в съпровод със симфонични оркестри, което силно ме впечатли. Какво уважение към народното творчество.

Бях изненадана и от съвременните им поп изпълнителки, които често се оказваха доста смело разголени в клиповете си.  За разлика от все по-многобройните, както ми се стори, строго забулени в черни бурки жени, които срещахме по улиците. Виждахме дори невръстни момиченца облечени целите в черно. На някои от младите жени, поне се виждаха красивите лица с гримирани очи и добре очертани широки вежди, докато на други - очите им едва надзъртаха зад тесните процепи на бурките. 

Веднъж в един автобус, в най-голямата жега, срещнахме ревностна мюсюлманка, която се беше накиприла, освен, с бурка, в допълнение - с черни ръкавици и черни чорапи. Сакън, да не й се види някоя епителна клетка открита.

Друг път, в новините по телевизията, даваха среща на жената на Ердоган с  активистки на партията, навярно. Нали наближават изборите. Между другото президентшата говореше с лекота и беше с интелигентно излъчване. Но както сме я виждали – винаги косите й са прикрити с хиджаб. Така бяха покрили косите си и присъстващите активистки. 
Ще успеят ли наистина да ислямизират тотално този народ? Има ли страхове в това отношение интелигенцията им? Все любопитни и тревожни въпроси за мен, на които нямах отговор….. За жалост всичките ми страхове се сбъднаха скоро след това. Всички знаем какво се случва днес там.

 İYI GECELER, ISTANBUL!*
* *Iyi geceler /тур./ – лека нощ