Travel around Europe: февруари 2019

ДА ОТКРИЕШ ГЕРМАНИЯ.

Когато планирахме пътешествието си до испанска земя, предпочетохме да летим с Луфтханза, защото на връщане, щяхме да имаме осем часа престой във Франкфурт на Майн. А това беше прекрасна възможност да открехнем малко прозорче на познанието ни към една нова, непозната земя – Германия.

И така, на осмия ден от нашето пътешествие, ставаме по тъмно и тръгваме за последен път по Гран Виа. В този час известната улица е все още притихнала. Само от време на време се разминаваме с някой забързан минувач, рядко, все още, ще изръмжи моторът на някоя кола.

Преминаваме забързано покрай фонтана на богинята Сибелес и едноименният площад, и спираме на ъгъла на улица Алкала до величествената сграда на Palacio de Comunicaciones. Тук има спирка на автобуса за летище Барахас. Пристигаме на аеропорта. Следват обичайните процедури и излитаме. В началото съзерцаваме заснежените планински хребети, но като повечето пътници, решаваме да подремнем докато трае полета.

Разбужда ни гласът на стюардесата, която ни напътства как да се подготвим за кацане. Когато на отиване пристигнахме на летище Франкфурт на Майн не успяхме да разберем колко голямо е то. Но този път, попадайки във въртопа от разнопосочни потоци от забързани пътници, осъзнахме неговата мащабност. Оказва се, че е едно от най-натоварените летища в света. Впечатли ни колко голям павилион имат турските аеролинии тук.

Трябваше ни известно време да се ориентираме в обстановката, но знанията по немски език и рутината на моя опитен водач скоро ни отведоха на платформата на S-bana. Купуваме си билети от автоматичните каси, изчакваме пристигането на влака и вече препускаме из Немско.

От туристическите брошури и карти, с които се снабдихме от информационния център на летището,знаехме на коя спирка да слезем, за да се озовем в историческия център на Франкфурт.

Време беше нашият бързичък, кратичък RUND GANG да започне. Все пак Франкфурт на Майн е бил най-големият стар готически център на Средна Европа. Бяхме убедени, че ще има с какво да ни изненада.

Пресичаме една оживена улица, преминаваме покрай някакви непознати уродливи дървета /поне за мен/ и скоро се озоваваме на Паулсплац.

В центъра на площада се издига внушителната осанка на неокласическа овална фасада от червени тухли. Това е църквата Paulskirche /Св. Павел/. Освен като религиозен храм тя е била и политически център за града, защото през 1848 година става седалище и на франкфуртският парламент. Тук се е провело първото Народно събрание.

Съвсем наблизо виждаме още една впечатляваща старинна барокова сграда с фронтон, с изобразен на него герб на Райха. И тя е изградена от червени тухли, характерни за немската архитектура. Това е Hauptwache - някогашната караулна на градската стража. Днес е гиздаво старовремско кафене.

От Хауптвахе започва една от най- известните улици – Цайл. Но ние нямаме възможност дълго да се разхождаме по нея.

Вече сме на площад Рьомерберг – историческият център на Франкфурт на Майн. Боже, колко хубост има на този свят, боже! Сякаш си се озовал в един приказен свят. Тези сгради с изкосени островърхи покриви, красиво обрамчени в червено, статуите по върховете на покривите, малките прозорчето красиво очертани, аркадите, немските митични същества във фронтоните те запленяват, щом ги зърнеш.

В центъра на площада има малък фонтан известен като Фонтанът на правосъдието, тъй като там се издига статуята на римската богиня на справедливостта и правосъдието – Юстиция. Около нея са разположени четири нимфи, от чиито уста църцорят струйки вода. Е, не е като шумните, буйни водоскоци на испанските фонтани /да не говорим за италианските/, но при немците всичко е пестеливо, скромно, без излишна показност, не ли?
В единият край на площада в старинна кафява сграда се намира Кметството на града. Може би една от най-типичните по своята хубост постройка.

В другия край се кипри малка бяла църквичка красиво украсена в червено.
Време е да започваме нашия пилигримски поход из немските църкви. Не съм запозната с каноните на всички тези западни течения в църквата – лутеранство, евангелизъм, протестанство. Знам по нещичко само за вдъхновителите им, които са били категорично против изображенията на светци и религиозни сцени от Библията в църквите - било картини, било скулптури. И последователите им яростно разрушавали безценни художествени артефакти в името на правата вяра???

Църквата Alte Nikolaikirche /старата Св.Николай/ е някогашна ранна готическа църква от средата на 12 век. През 15 век тя е била и кралски параклис. Днес е главна евангелистка църква Св.Павел.

Влизаме. И главният неф и в страничните крила е запазен готическият архитектурен стил на сградата. Но иначе църквата е изчистена от типичната украса на католическите църкви. С удоволствие разглеждаме красивите съвременни витражи. Все пак има запазени и някои старинни икони.

От там се отправяме към другата забележителност в града – католическата църква Св.Вартоломей. По пътя към нея преминаване през тясна уличка с множество галерии, антиквариати. Но време за изкуство в този град нямаме.

Преди да стигнем до църквата преминаване покрай старинни разкопки. Оказва се, че това са руините от някогашните две църкви, които са били изграждани, тук, през вековете. На тяхно място днес е издигната катедралата.

Ето я и църквата с внушителната й деветдесет метрова кула. Свети Вартоломей е римокатолическа готическа църква построена през 14-15 век върху основите на по-старите църкви, както вече стана дума, още от времето на Меровингите.

През вековете става религиозен център на кралския дворец на Франкфурт. И не само. От 1356 г. в нея са избирани императорите на Свещената Римска империя, а от 1562-1792 г. тук в кралския параклис са били коронясвани немските владетели. Заради това е известна като имперска велика църква и е една от най-важните сгради в имперската история на Германия.

Както често се случва, през 1867 година избухва пожар, но немските власти придържайки се към старите архиви я възстановяват в сегашния вид. Сериозни поражения по сградата са нанесени през последната война, но германците стриктно и прецизно успяват да я въздигнат из пепелта, в цялото й величие.

Влизаме. Главният неф и страничните нефове са с характерната готическа архитектура. Запазени са и някои старинни реликварии, старинни статуи, хора. Виж органа е в съвременен стил.

Тъй като катедралата е съвсем близо до брега на река Майн, не можехме да не разгледаме и него. Излизаме на речния бряг, по който са разположени пейки, които вече са пълни с посетители. С изненада установихме, че дори и в Германия времето беше слънчево и топло за април.

По цялото протежение на пълноводната река Майн, докъдето поглед стига, са изградени многобройни мостове. Множество по-малки и по-големи плавателни съдове са закотвени на пристана. На отсрещния бряг, сред раззеленените дървета, се вижда високият остър шпил на евангелистката църква Dreikönig /Богоявление/ и цял един комплекс от скупчени красиви сгради. Но не можем да си позволим нито разходка с лодка по реката, нито по-далечни разстояния, защото времето ни притиска.

Връщаме се на стария Рьомерберг, хем още веднъж да му се полюбуваме, хем да опитаме немските вурстчета и да изпием по чаша студена немска бира. Сядаме в едно от ресторантчетата, на маса, точно срещу впечатляващата сграда на кметството, та удоволствието да е пълно.

Време е да поемем по обратния път. А и имаме да се спираме още на едно-две места. Докато пресичахме улица Цайл бяхме изкушени от отрупаните с великденски яйца и всякакви сладкарски изкушения, витрини на магазините, които не можеш да отминеш безразличен. Влизаме и си пазарим великденски армагани. Продължаваме своя кратък набег.

Следваща спирка - римокатолическата готическа църква Св.Богородица. Близо до нея ромони фонтан украсен с немски митични същества.

Като всяка католическа църква и Света Богородица е строена и разширявана в продължение на векове. Основите й са положени през 14 в. През следващия век е изградена южната фасада. През 16 век продължава строителството на хора и сакристията. Едва през 1772 г. е издигната кулата в бароков стил с рококо декорация. Едва при посещението ни в Потсдам разбрах откъде идва този рококо стил и в архитектурата, и в изобразителното изкуство. Но това е друга история.
През 20 век църквата е поета от Ордена на капуцините. Те се заемат с изграждането на манастир към църквата.

Когато приближихме портите на църква видяхме, че са украсени със сцени от живота на Богородица. Не така неповторими като портите на Рая във Флоренция, дори не толкова красиво изобразени като портите на Сан Франсиско ел Гранде в Мадрид. Тук всичко е в нов експресионистичен стил.

Влизаме вътре. Макар и скромно, веднага се долавя, че се намираш в католическа църква. Преди всичко мраморните статуи на светците покрай нефа, иконите – и старинни, и по-нови. Разпятието и тук е покрито в очакване на Великден. Разглеждаме и манастира където откриваме старинни скулптурни изображения.

Когато започвахме нашият задъхан, мълниеносен обход на историческия център на града още в началото забелязахме една църква. Решихме да приключим с нея нашият RUND GANG.

Става дума за евангелистката църква Св.Катерина. Влизаме. Интериорът не ни изненадва – няма нищо, което да те разсейва, само седи и се моли. Не, все пак има една две древни икони – едната на Св. Катерина, другата не разгадахме – войнстващ ангел ли бе, воин ли бе, но си личаха, че са от стари времена. Как само си личеше англосаксонският, северен стил на изображение.