ПЪТЕПИС ЗА СЕГОВИЯ

Оказа се, че ако искаме да тръгнем по-рано сутринта за Сеговия, трябва да вземем влака от ж.п.гара Чамартин. Затова, с метрото от Гран Виа стигаме до Plaza de Castilla. Гледката, която се открива пред нас е впечатляваща – един огромен мост и четирите небостъргача, които се извисяват наблизо, ни дават да разберем, че сме в Мадрид на XXI век.

Купуваме билети, качваме се на влака и след около два часа пристигаме на ж.п.гара Сеговия. Излизаме от нея и изведнъж се озоваваме насред………. нищото.  Някъде в далечината се белеят все още заснежените била на планинския хребет Гуадарама Сиера, а наоколо се е ширнала кастилската равнина. И от нийде взорът град не съзира.

Отгоре на всичко, от гарата ни информират, че по някакви причини автобус скоро няма да има. Но ни уверяват, че такситата вече са на път. Добре дошли в Сеговия!

Нареждаме се търпеливо в редичка, очаквайки бакшишите да се окажат по-експедитивни от градския транспорт. И не се излъгахме. Щом дойде нашия ред се качваме с една японска двойка и поемаме  към административния център на провинция Сеговия в областта Кастилия и Леон.
Град Сеговия  е разположен на дълъг и тесен хълм. Запазените, и до днес, ценни исторически забележителности са основание да посетим този малък древен град.

Най-сетне виждаме очертанията на града кацнал на скалистия хълм. Спираме точно пред една от най-големите му забележителности  – старият римски Акведукт.

  

Изправил се със своите 30 м.височина и около 800 м. дължина, това уникално римско съоражение, което снабдявало града с живителна вода, не е помръднало вече толкова векове. Забележителното е, че камъните не са иззидани с  хоросан и цимент, а само гениално положени един до друг и един върху друг. Единият му край достига до част от крепостната стена, която е ограждала града.

Гледаме, снимаме, накрая преминаваме през една от многобройните му арки и се озоваваме на Plaza de Azoguejo. Площадчето е изпълнено с живописни къщи и туристи, туристи. Тук откриваме туристическият център, който вече, слава богу, работи. Получаваме подробна карта на града с неговите исторически забележителности и информация, най-вече, за транспортните връзки с ж.п. гарата  за  обратното ни пътуване. Страх лозе пази, дето се вика!

Тръгваме към центъра по Calle Servantes и скоро стигаме до къщата с шиповете – Casa de los Picos. Построена някога през 15 в. и принадлежала на фамилията Хоз. Декорацията на сградата с шипове по фасадата имала както орнаментален смисъл, така и защитен. Днес в нея се намира школа по изкуства. От ъгъла, където е къщата, се е отивало към една от портите на града – Порта Сан Мартин.

Срещу къщата с шиповете се намира някогашен Palacio del Conde Alpuente /двореца на граф Алпуенте/. И тя е от 15 в. Надзъртаме вътре. Личи си, че някои от старинните елементи на сградата са запазени – вътрешния двор /патиото/ и стилизираните прозорци, които са пример за ярка готика.

Продължаваме по тесните калдъръмени улички на града и сякаш се намираме сред някакъв открит музей на кастилската архитектура от 15 век. Решаваме обаче да посъкратим оглеждането на всяка  casa /къща/ тук, защото, според картата, всяка от тях има многовековна история, чийто корени водят някъде от 15-16 в.

Следва площадът на сирените. Украсен е с две статуи на сирени, както и с бронзовата статуя на Хуан Браво. Местен патриот, оглавил бунт срещу управлението на австрийския престолонаследник Карл V. Там на това малко площадче се гуши и старинната църква Сан Мартин. Решаваме да я разгледаме на връщане.

Продължаваме към главния площад /Plaza Major/ на стария град.
Тук на най-високата кота на града до Пласа Майор се издига Катедралата на Сеговия. Първоначално била наречена Санта Мария и е била в романски стил. През 1521 г. старата църква е разрушена. Скоро след това Карл V предлага изграждането на нова епархия за гордост и слава на града и неговите жители.

Новата катедрала била издигната и посветена на Възнесение Богородично и Сан Фрутос – светец-патрон на Сеговия. Била завършена и осветена през 1768 г. от епископа на Сеговия дон Хуан Хосе Мартинес. 

Многобройни ценни произведения на изкуството, включително хора, баптистерията и кралския манастир били пренесени от старата църква, камък по камък.

Катедралата е в типичен стил  неоготика, макар че  интериора на повечето параклиси съответства на ренесансовата естетика. Влизаме вътре и за пореден път сме изумени от красотата, изяществото и безкрайната гора от каменни колони събрани на върха в аркади, богато украсени с ажурни каменни дантелени орнаменти.

Впечатляват огромните пространства приютили многобройните параклиси, където златото щедро украсява олтари, ниши, реликварии. Многобройни платна с библейски сцени и статуи на светци допълват богатата украса. 

Едно от впечатляващите места в испанските църкви и катедрали, за мен, е хора. И в тази катедрала подобните на тронове столове от орехово дърво, са с невероятна дърворезба.

Да не говорим за главния олтар със златните инкрустации, манастирът, параклисът Св. Катерина, в който се съхраняват прекрасни ювелирни творби на църковна утвар, френски гоблени и златотъканите одежди на религиозните отци. И още безброй примери на невероятния човешки дух сътворил всички тези творби от мрамор, камък, злато и стъкло.


Стоп, стоп, какво е това?! В един от безкрайните коридори виждаме изложени странни железни инструменти. Ако не се лъжехме това бяха оръдия на Инквизицията, с помощта, на които са били изтръгвани признания от провинените. А тук в Испания не са си поплювали в това отношение. Брррр. Мисля си, че не трябваше да се хвалят и да го излагат на показ това. Както и да е.

Излизаме и се отбиваме за малко на главния площад – Plaza Major, който е на метри от катедралата. Време е за глътка ободряваща напитка.

Околовръст се издигат старинни сгради с аркади, приютили кафенета под сводовете си. Най-голямата сред тях е сградата на театъра, носещ името на Хуан Браво.

Оттам отново тръгваме по тесните криволичещи средновековни улички с живописни старинни къщи, църкви и площадчета. Минаваме покрай друг площад - Plaza de la Merced с потънали в розов цвят дръвчета, зад които наднича кулата на  старата синагога Siervas de Maria.

Старата Синагога

Наблизо са и църквите Сан Андрес и Сан Естебан.

Накрая на улицата, по която вървим, се показват кулите и куличките на старинния Алказар,  разположен на носа на дългия и тесен хълм, прорязан от реките Ересма и Кламорес, на фона на пустинна скалиста местност. Построен върху останките на романска крепост, векове наред е бил кралска резиденция на кастилските крале от Средновековието. Непрекъсното разширяван, дострояван и пищно украсяван от кралете от династията Трастамара.

Голямата назъбена кула е изградена по времето на Хуан II. Последните достроявания – изграждането на патиото, стръмните покриви, са по времето на Филип II. Известно време Алказара е служел като затвор, а през 1764 г. е преобразуван в кралски артилерийски колеж.

От замъка започва и древната крепостна стена обграждаща целия град. От нея и днес е запазена голяма част, както и три от петте каменни порти, през които можело да се влезе в града. Крепостната стена била изградена още в епохата на арабското владичество през 8-9 век.

Минаваме през желязната порта под арка с каменни украси и влизаме в огромен парк с многовековни дървета. Сред тях се издига внушителен паметник с изобразени на него скулптури на исторически личности.

Започваме обиколката. В началото се изкачваме до една от първите площадки, от където се открива прекрасен изглед към града и отдалечения манастир Санта Круз.

Манастирът Санта Круз

Добре, че на входа към Кулата на Хуан II има препоръчителна табела, хора със сърдечни проблеми и в „прелестната втора младост,“ да не предприемат изкачването на 152 стъпала на тясната спираловидна стълба. 

Изглед към града от кулата

Иначе, току-виж, дъщеря ми ме подкокоросала и щях да пълзя там с изплезен език, дорде ми свърши въздуха.

Докато девойката с войнствен патос поема изкачването на най-високата наблюдателна кула на замъка, аз присядам в патиото, задълбочавайки се в информацията за старинния замък. И бях така развълнувана да узная, че тук някога са отеквали и стъпките на една млада принцеса, за която никой не е вярвал, че и е определено величие. В крайна сметка се оказва, че в този Алказар тя е коронясана, за да стане една от най-прочутите кралици в историята – Исабел Кастилска. И сякаш виждах как върви под арките  на сводестите галерии, по излъсканите подове, из покритите  с яспис и смарагдовозелени плочи salas /залите/, украсени с дантели от боядисан алабастър. Как с часове коленопреклонно се моли в параклиса………

Тронната зала

Параклисът

Тук бях прекъсната от безстрашната ми водачка, която гордо рапортува, че е превзела и тази крепост. Няма как, с тържествена стъпка се  отправяме към покоите на този някогашен старинен дворец.

Като се има предвид, че Алказара е бил и затвор, и военен колеж,  блясъкът, великолепието и пищността на този нявгашен кралски дом, отдавна са отлетели. Някакво минало,увехтяло величие все още се чувства в залата с ананасите, тронната зала с портретите на испанските крале, параклиса.

Накрая попадаме във военния музей с колекция на кралската артилерия – старинни артилерийски оръдия, пълно бойно снарежение от различни епохи.
От тук си купих една литография, на която се вижда как е изглеждал първоначално Алказара.

На връщане минаваме, първо, покрай внушителната старинна каменна порта Сан Андре, известна още като Арка Сокоро. 

В картата пише, че може да се влезе в нея, за да се види прекрасния изглед към еврейския квартал и средновековната градска архитектура, но времето лети и ние се отказваме от тази идея. Вървим покрай високите и дебели каменни стени на крепостната стена, опасвала града, и отделяла жителите му от низвергнатите евреи.

Една от залите на музея

Продължаваме по Calle de Socorro. Тук откриваме Casa del Sol  където днес се помещава Музея на Сеговия.

Минаваме и покрай площадче с бронзовата статуя и къщата на испанския поет Антонио Мачадо. 

Правим по няколко снимки на някои от църквите, покрай които минаваме, но тъй като времето ни притиска, не успяваме да влезем в повечето от тях.

Отново сме на площадчето Сан Мартин. Влизаме в едноименната старинна църква от 12 в. Централният й неф е бароков. В дъното е главният олтар от същия период. Освен главният неф има и три странични крила.Кулата с бароков шприц е възстановена с тухлена през 14 век.

Гл.олтар

Ето, че дойде краят и на това наше приключение. Отправяме се към Plaza del Azoguejo. 

Преминаваме за последен път под арките на Акведукта и присядаме наблизо, в очакване на автобус. Докато снимаме и зяпаме накацалите по хълма живописни старинни къщи и крепостната стена, в обектива ни попадна още една символична скулптура, свидетелстваща за древните корени на този град – Вълчицата от Капитолия.

Сбогом, Сеговия!

После автобуса, гарата насред полето, влака и отново сме в Мадрид. А вечерта вече прихлупва великолепният град и той блести, окъпан в океан от светлини.  Колкото и да бяхме уморени не можехме да пропуснем да не направим обичайната си нощна разходка. 

Кралският дворец

Църквата Алмудена

Операта

Пласа Ориенте

Пласа Каляо

Calle Mayor

Гран Виа

Прекрасен, прекрасен Мадрид!

Buenas noches, Madrid!