ДЖАМИИ.ДВОРЦИ.СРЕЩИ С НЕПОЗНАТИ ХОРА.РОМАНТИКА

Доброо утроооо, Истанбул!

Яваш-яваш* приготвяме сутрешния си тоалет и слизаме в залата за закуски. Има голямо разнообразие, но ние наблягаме на настъргания кашкавал, който се топи в устата ти. И сиренето, и маслото, и киселото мляко не отстъпват по вкус. Вече сме готови за нови приключения. Да вървим. Отправяме се към Галата. Предстои много неприятен момент за моята водачка. Тя никак, ама никак не обича да се доверява другиму, що се касае за пътя, по който да стигнем до даден обект. Още по-малко - да търси автобусни спирки. Но няма как – трябва някак да  отидем до джамията в Ортакьой. Много настоявах да я видя, защото тя е като емблема на Истанбул. Първият път така и не стигнахме до нея.

В информационното бюро на Галата ни посреща сънлива  служителка, но все пак научаваме от нея номера на автобуса. От там се запътваме към една от многобройните каси, за да си купим карти за пътуване.

Ако сте били индивидуален турист, значи знаете какви върволици от автобуси и  гъмжило от хора е там. Кълавузът ми пристига по някое време видимо изнервена – касиерът не знаел английски и не можел да й обясни в коя посока, и от къде да вземем нужният ни автобус. Е, поне успяла да купи карти.

Докато ми разказва всичко това, иззад гърба ни, изникна някакъв младеж, който се опитва да заговори девойката. Тя не му обръща внимание, но аз се престрашавам и го поглеждам. Той използва това и започва да говори на руски. Чул неуспешният разговор на дъщеря ми с касиера и иска да помогне. То хубаво, ама като го погледнах, чак, тръпки ме побиха. Младият мъж беше едноок! Мале мила, този или е бил бивш авганец, или е бил наръган с нож в схватка с противникова банда, и най-вероятно е чеченец или тюркмен! Но пък от друга страна, знам, че при следващ неуспешен опит за откриване на  автобуса, водачката ми ще се откаже да ходим до Ортакьой. И…. аз замижах. Направих знак да  поспрем. Е, няма да ми отвлекат детенцето насред това гъмжило, все пак, самоуспокоявам се. Докато вървим и обясняваме какво търсим, той вижда някакъв мъж. С лекота го заговаря  на турски и сетне ни обяснява от къде да вземем автобуса. Поблагодарихме му любезно, но все пак побързахме  да се отдалечим.  Какво да направя като гледам много американски и руски криминалета и ме гони параноята!

По пътя спираме и две млади туркини - за презастраховка. Оказва се, че информацията е вярна. Ще кажете защо не сме взели такси? Е, не искахме да си харчим парите по „бакшиши“. А и тръпката от срещи с разни хора и субекти, дори съмнително изглеждащи, си е голяма, не ли?

Автобусът идва, качваме се и започва едно дълго пътуване от Галата до Ортакьой. По някое време минаваме покрай морска гара Кабаташ, после съзираме двореца Долма бахче и след няколко спирки слизаме.

Вече сме на крайбрежния площад, в чийто край се издига джамията. Над нея се извисява мост с впечатляващи размери. Лелеееее, каква красота! 
С изненада констатираме, че няма никакво движение - към и от джамията, а на желязната врата на двора е сложен катинар? Докато се чудим покрай нас се завърта някакъв скучаещ тип, който с  оскъдния си английски ни информира, че ще бъде отворено в един часа! И предлага да влезем в близкото кафе. Оказа се, разбира се, викач. Но какво друго ни остава, освен да изпием по един чай. Пфу, по отвратителен чай не съм пила. Да не говорим, че когато дойде сметката, чак ококорихме очи – 7 лири за чашка чай! Явно и тези юнаци като българските си колеги, щом видят чужденци надуват сметките! Карай да върви.

Вбесени от нахалството им си тръгваме. Виждайки още една врата на желязната ограда, девойката опитва дали е отворена. И о, чудо! –  без проблем се озоваваме в двора на джамията. Събуваме обувките, слагаме чемберите* и влизаме.

Джамията Ортакьой е сравнително нова. Построена е през 18 в., а през 19 в. по заповед на султан Абдул Меджид е достроена и изменена в необароков стил. 

И макар, че не е дело на онзи прочут Мимар Синан, и тя е не по-малко красива. Кацнала на самият крайчец на крайбрежния площад  грее – белоснежна, с фино изрисувани стени и тавани, с кристални полилеи.

Това е минбара

Зад красиво изкованите решетъчни прозорци се шири морето, вижда се мостът, квартал Юскюдар на отсрещния бряг.

И докато се възхищаваме на красотата й, и необезпокоявани от никой снимаме, аз не спирам да се възхищавам на човешкия гений сътворил тази красота. С вид на многознаеща уверено соча и обяснявам на младата госпожица с мен, особеностите на мюсюлманските храмове и що е то – минбар, михраб.

В това време влиза една ханъма. Дочула познатите й наименования ме поглежда ласкаво и ме потупва дружески по ръката – навярно знак на уважение, че един неверник си е направил труда да понаучи кое що за исляма. Кимнахме за сбогуване разменяйки си приятелски усмивки. 

Навън аз продължавам своя разказ за неразбирането и страха ми от тази религия. Защото според нашата религия уникалността на библейският Бог-творец се състои в неговите творчески способности. Ние вярваме, че и човекът - щом е божие подобие ще подражава на своя Бог и по свой начин ще  твори и съзижда в името Господне.

Докато в исляма не е така. Коранът многократно напомня, че творенията на Аллах - в това число и хората, /жените изобщо не се броят, де/ са  негови слуги и роби. Самата дума – ислям- е арабска дума за покорство и подчинение. Ако разбереше тези мои думи, правоверната мюсюлманка едва ли би ме гледала така ласкаво.  И по-добре.

Докато бистрим теологичните въпроси вървим из живописни, романтични улички пълни с кафененца и магазинчета за сувенири и аз не пропускам да ги снимам.

От там с автобус стигаме до морска гара Кабаташ. След кратко лутане из навалицата  разбираме през кой вход  да минем за Юскюдар. Защото, оказва се, от тук тръгват кораби и за Принцовите острови, и за Бурса.  Идва нашият ферибот, изкачваме се на горната палуба и се наслаждаваме на гледките ширнали се от двата бряга на Босфора. Щрак, щрак, щрак..

Аз оставам да чакам на автобусната спирка, докато девойката се запътва към поредното гише за информация. Връща се все така вбесена, че никой не знае английски. Хайде холан, да не би в нейната скъпа татковина билетопродавачите да знаят английски?

Откриваме автобус 15, който ни е нужен и потегляме към Бейлербей палас. Стигаме пред вратите на двореца и купуваме билети – 40 лири за двете. Подканят ни да побързаме, защото всеки момент ще  започне обиколка на сарая с екскурзовод. Преминаваме с делова крачка през  тунела, построен от султан Махмуд II, който служел като свързващ път между Юскюдар и двореца. Днес се използва за културни и художествени цели.

Попадаме в прекрасна градина, зърваме мимоходом красив мраморен павилион, но сме устремени към двореца, изправил изящната си барокова осанка в дъното на градината. Групите са две - едната на английски, другата на турски език. Първи потегляме ние и екскурзоводката започва своя разказ.

Още по времето на византийската империя дворецът и околностите се използвали като  царски резиденции. В началото на 19 век, по времето на султан Махмуд II, на това място се издигал дървен дворец, но изгорял. Следващият султан - Абдул-Азиз - заповядал да се построи ново здание, което да се използва като лятна резиденция и за посрещане на официални гости. Съчетани са архитектурни стилове от цялата история на Европа. Наподобява на двореца Долмахче архитектурно, но е с по-скромни размери.

В приземния етаж сме впечатлени от огромните кристални полилеи от Бакара, многообразието от часовници, китайски, японски, френски и немски порцеланови вази, красиво дърворезбовани тавани. Прекрасни египетски рогозки и килими украсяват залите и стаите. Виждаме и известният фонтан. В дъното красиво стълбище отвежда към горните два етажа където се редуват бални зали, приемни салони, спални.  Бейлербей палас е  последният построен османски дворец. В него е бил до смъртта си и последният османски владетел.

Единственото, което  измъчваше любознателната ми душа, беше неколкократното напомняне на екскурзоводката да не снимаме. Мъъъъка…..

Докато трае обиколката екскурзоводката през цялото време се опитва да ни смае как всичко е най-най-прекрасно. Наистина е впечатляващ  този дворец и си заслужава да се види. Накрая обиколката завърши, а ние продължаваме сами да се разхождаме из красивия парк.

Първо се върнахме назад, за да се полюбуваме на мраморния Морски павилион. До него съзираме пищно украсени порти, прекрасни като портите в двореца Долмабахче.

Докато снимах и се радвах на красотите – природни и архитектурни, две туркини ме заговарят и с възторжени гласове ми говорят нещо за Истанбул. И аз се присъединявам към възторзите им с едно „Истанбул чок гюзел!“, което би трябвало да значи  - много красив. А те щастливи и горди  ласкаво ме потупват по ръката, повтаряйки „чок гюзел“. Нещо съм станала любимка на истанбулските ханъми!?

Продължаваме обиколката из парка. Разглеждаме и Жълтият павилион. Сетне се кротваме в кафе-ресторанта, хем да си отдъхнем, хем да се полюбуваме на красивата панорама. Поръчваме по един чийз кейк с чаша чай. Насладата и удоволствието е пълно.

Решаваме да се поразходим из близкия квартал. Досами брега са накацали великолепни вили, които влизат във фотоархива ми. 

По-нататък, в полезрението ми попада поредната джамия и аз решавам да уважа и нея. 

Това е михраб, сочещ посоката за Мека

Влизам вътре спазвайки правилата – боса, с шал на главата. И тогава, дочувам някакъв глас, който безспирно и монотонно реди сури от корана. Потърсих с очи и открих един мъж, свил се на земята в един ъгъл да чете до премала. Направих няколко снимки и тихичко се измъкнах почувствала, че нарушавам религиозният му транс.

Връщаме се и се качваме на ферибот за  морска гара Еюп.

Кулата на девицата в далечината

За пореден път се наслаждаваме на  морската разходка и на великолепните гледки, които се откриват пред очите ни.

Мостът Галата

Подминаваме Галата, преминаваме под мостовете на Златния рог и накрая акостираме на последната спирка - Еюп.

*яваш – бавно,полека
*чембер – женска забрадка, кърпа
*Минбар- издигнато място в джамията, откъдето имамът чете худбата    /проповеди/.  Представлява висока катедра със стълби.Съответства на гл.олтар в православните църкви.
*Михраб – ниша в стената на джамията, често украсена с две колони и арка, показваща посоката, в която се намира свещеният камък Кааба в Мека. Към тази посока се обръщат мюсюлманите по време на молитва.