Потсдам и пруските замъци

ПОТСДАМ - БЕРЛИНСКИЯТ ВЕРСАЙ

Неделя е. За днес програмата е ясна – пруските замъци в Потсдам. Защо девойката е избрала да посетим Потсдам?
Първо – намира се само на двайсетина километра от Берлин.
Второ – Потсдам, този берлински Версай, е красиво градче разположено сред езера и гори.
Трето – тук са прочутите дворци на император Фридрих Велики. И най-вече - дворецът Сан Суси.

Докато чакаме трамвая открих как релаксира в почивния ден немецът. Мъже, жени, деца, цели семейства – всеки е помъкнал своето колело и се отправя нанякъде, за да поспортува и позабавлява. В трамвая, във влака, по улици и кръстовища - от сутринта до късния следобед е пълно с хора с колела – от невръстни дечица до белокоси старци.
След петъчното нощно самотно напиване на млади момичета и момчета по пейките, в градинките и тунела на моста Обербаумбрюкен, колоездачната неделна страст е другото, което ме впечатли тук.

Вече сме  на гарата в Потсдам. Учудена съм колко голяма е. „Не забравяй, че това е все пак столицата на провинция Бранденбург, а не някое малко сънливо градче“ – продължава с лекцията си моята водачка.

Съвсем скоро се убедих в истинността на думите й. Докато преминаваме с  автобуса из улиците на града, през цялото време със зяпнала уста съзерцавам красивите обществени и частни сгради, кубетатата и камбанариите на църкви.  Жалко, че не остана време да се поразходим поне из улиците на историческия градски център.

Пристигаме в информационния център на комплекса Сан Суси. Пълно е с туристи.  И тук отново съм впечатлена от прословутата немска пристрастеност към реда и дисциплината. Тъй като за тях е необяснимо понятието неорганизирани тълпи, любезно те молят да кажеш в колко часа би желал да си пред прага на двореца, за поредната малка група, с която да влезеш.Освен това, девойката с усмивка ми връчва една лентичка, която да сложа на ръката си. Тя ще е отличителният знак, който ще ми дава право да снимам. Само срещу три евро, снимай колкото ти душа иска, вместо да си играеш на стражари и апаши с разпоредителите, както в някои църкви и музеи из Италия и Испания, каквито незабравими спомени имам.

На път към замъците

В началото на обиколката е New Palace /Новият дворец/. Фридрих Велики построява този дворец в периода 1763-69 година.

Докато наближи определения час за посещение на двореца, разглеждаме и снимаме насрещната архитектурна приумица на великия император, състояща се от два еднакви корпуса, съединени чрез дълга красива колонада.

Впечатляващи са двете стълбища, които досущ приличат на Наполеоновото стълбище в двореца Фонтебло. "Няма да отстъпваме на французите, я? И ние сме не по-малко велики от тях" - нашепвало е егото на ушенцето на императора, не ли?

Колонадата .... и двете кипри пред нея

Наближава часа за посещение. Да започнем с фасадата.

Новият дворец

Покривът на New Palace е отрупан по цялото си протежение със статуи на богове и богини. В тимпана, над прозорците надзъртат бюстове на морски богове. В центъра на сградата е издигнат огромен купол, върху който се издига позлатена кралска корона. И навсякъде статуи, статуи, статуи.

Влизаме, получаваме аудиогайд и веднага попадаме в церемониалния хол. 

Церемониалният хол

В първия момент си мислиш, че си попаднал в някакъв приказен дворец на морския цар Нептун. Навсякъде - по стените, по арките и колоните, в нишите, към тавана се увиват морски змии редом с огромни раковини, миди, мидички…. нещо изумително и необикновено. 

Всичко това се оказва, че е по идея на самия велик император, който така си представял небесния рай, може би. Та и от думичката раковина води началото си онзи натруфен стил рококо, получил своето развитие през 18 век и в изобразителното изкуство.

И се заредиха - стаята на Тамерлан, стаята с червена дамаска, със зелена дамаска, концертната зала, работният кабинет на краля. Той, единствен, е по войнишки скромен и не така богато украсен.

Стаята с червена дамаска

Стаята със зелена дамаска

Спалнята

А Мраморната Галерия ни възхити с красивата украса на пода. Доста зор видели докато го положат, разказва в ухото ни изкуствоведката. Защото, оказва се, подът бил върху дървени греди и когато започнали да полагат тоновете мрамор, дървото не издържало. Та се получило нещо като нашите магистрали. Построиш ги, отрежеш лентичката, падне един по-силен дъжд и асфалтът пропадне! И хайде наново. Та такава беда сполетяла и  немското Величество. Е, да, ама когато го преустроили, вече три века не е мръднал.

Мраморната галерия

Другата впечатляваща зала е концертната зала в сребро. Тъй като Фридрих обожавал този благороден метал и тук дал простор на въображението си. И така навсякъде – богато украсени със стенописи тавани, камини отрупани със статуетки и свещници, огледала и полилеи, стени и тавани - целите са обрамчени с орнаменти, в които неизменно присъстват пак тези раковини, миди и охлювчета. Тук в тази обстановка е навлизал в дебрите на философията и изкуствата – музикално и изобразително - младият Фридрих. Да  не забравяме и военното изкуство.

Концертната зала

Да ви кажа, цялата работа ми мирише на неизживяно детство. Надавам  ухо на приказките на  изкуствоведката, която разказва за детството и юношеството на Фридрих Велики, което не ще да е било щастливо и безоблачно. Баща му Фридрих I бил войник и в кръвта си. Той никак не бил очарован от интереса на сина си към хуманитарните науки и към всичко френско, което старият воин силно ненавиждал.  Насила го накарал да се ожени за Елизабет Кристина фон Брауншвайг-Беферн. Не че заживели весели и щастливи заедно двамата, даже дечица не завъдили. И богатите, казват, плачат. 

Но все пак, освен хуманист и добър музикант, когато се възкачил на престола, Фридрих се оказал и далновиден политик и воин. Прославата на Германия -това е било най-важното, нали?
Излизаме, но продължаваме със снимките......

София - Берлин - София
17.06. - 19.06. 2017 г.
Следва продължение.

Пътепис за Берлин.Втори ден

Берлинската катедрала и Островът на музеите

Започваме съботния си ден с Александерплац. Един от най-известните площади на Берлин е и всеки турист неминуемо минава и поспира на това място – хем да го види, хем да увековечи и себе си -  засмян, тържествено изпъчен или в майтапчийска поза, както казва един наш политик. Макар че тук, все пак, няма нищо скандално, което би попречило на политическите мераци на някой наш бъдещ кандидат за слава.

В центъра на площада е фонтанът на Нептун / Neptunbrunen/. В средата е морският бог с тризъбеца в ръка, а около него статуи на четири женски фигури, олицетворяващи четирите големи реки на Германия – Шпрее, Рейн, Одер и Висла. 

В единия му край  е църквата St. Marienkirche. Не проявих интерес да влезем вътре и сама си се чудя. Да не би наистина да съм обръгнала след толкова знайни и незнайни църкви, манастири, катедрали, базилики - коя по-импозантна, коя богата със своите шедьоври? Ама като знам, че повечето храмове в Германия са протестантски - то няма и кой знае какво да им се дивиш. Както и да е.

Почти зад Мариенкирхе се издига известната Телевизионна Кула – гордостта на Източен Берлин. Пишеше, в чичко Гугъл и за въртящия се ресторант там, и за панорамния асансьор, който да те изкачи на еди си колко метра, ако си резервираш място предварително, но ние нямаме време за такива подробности. За един уикенд къде по-напред.

Срещу църквата, в другия край на площада, се издига сградата на берлинското кметство - Rotes Rathaus –  със своята старогерманска тухлена фасада на сградата и с високата 74 метра часовникова кула. Уф, защо ли ги пиша тези метри, годините на строителството на тази или онази сграда, архитектът й, като след пет минути са забравени. Но като ще описваме исторически сгради трябва да им отдадем цялото си уважение, нали? Уважаваме и Rathaus-а с няколко фотоса от различни ъгли, включваща и нашите суетни особи на нейния фон и продължаваме.

От Hackescher Markt вземаме S-bahn, за да стигнем до Museumsinsel /Островът на музеите/. Преминаваме по моста Schlossbrücke и сме пред площада на най-голямата, най-красива църква в Берлин  - Berliner Dom. Строена е по времето на кайзер Вилхелм II /1894 – 1905 г./ по проект на арх.Юлиус Зьосдорф, в стила на високия италиански Ренесанс. В края на Втората световна война са й нанесени сериозни поражения при бомбардировките. Възстановяването в сегашния великолепен, достолепен вид приключва през 1993 г.

Главният олтар

Преминаваме през украсените, с библейски сцени, порти и влизаме в катедралата. Първо грабва очите главният олтар – блестящият бял мрамор, от който е изработен и красивата украса с жълт оникс е истинско произведение на изкуството. От двете му страни са поставени два церемониални свещника от позлатено желязо, богато украсени. Мозайките на свода на апсидата изобразяват богословски символи. Стените са изографисани със сцени от раждането, покръстването и възкресението на Христос.
От кратката беседа по аудиогайда научаваме, че в главния олтар има малки подробности - едните характерни за протестанската, другите за католическата вяра - като примирение и взаимно уважение на двете религии.

Амвонът е от красиво резбован дъб.

Внушителният със своите размери орган и той е богато украсен.

Допълнителна красота внасят и многобройните колони с капители.

Изглед към кайзерската ложа 

Другата забележителност на катедралата е Криптата на династията на Хохенцолерите – един впечатляващ музей на скулптурното изкуство. Изложените тук 94 погребални плочи, от края на XVI до началото на ХХ век, и най-вече кралските церемониални саркофази, които се намират в нея, са свидетелство за петстотингодишната бранденбургско-пруска култура.

Сред най - пищно украсените  са саркофазите на крал Фридрих Първи и кралица  София Шарлота  Хановерска, кайзер Фридрих Трети, Фридрих Вилхелм.

От там, по извита тясна стълба с многобройни стъпала, стигаме чак до купола на църквата. Обикаляме тясната преградена тераска, за да направим снимки на Берлин от високо.

Заредени с много прекрасни впечатления и богат снимков материал, пресичаме големият площад пред катедралата и се отправяме към така наречения Остров на музеите. Тук са струпани няколко впечатляващи със своите шедьоври и исторически безценни артефакти музеи – Altes Museum, Neues Museum, Alte Nationalgalerie, Bode Museum и Pergamonmuseum. В своите планове бях включила от тях само Alte Nationalgalerie и  Pergamonmuseum, защото бях решила да отделим подобаващо време на Gemäldegalerie – една галерия с богата колекция на европейското и немско изобразително изкуство.

Старият музей

Но, сега да карам поред. Първо отиваме в  Alte Nationalgalerie.

Alte Nationalgalerie

И там, девойката, попаднала вече под влияние на немската пестеливост и практичност, реши, че ще ни излезе по-изгодно, ако си купим комбиниран билет за всички музеи на острова, вместо за двата поотделно. А може да си е правила тайни сметки, които да не е споделила с мен?!? 

Преди да разкажа за видяното тук, да спомена с няколко думи реда на изграждането на този уникален комплекс. Началото е сложено през 1830 г. с построяване на първия Кралски музей, наричан сега Стария музей. Проектиран е от прочутия архитект Карл Фридрих Шинкел в стила на класическата архитектура.  

След него, в периода между 1843-1855г, е построен Новият музей по проект на Фридрих Август Щюлер.
Старата национална галерия/ Alte Nationalgalerie/ е построена между 1867 -1876 г.
Следва Боде музеум или още както се е наричал Музеят на кайзер Фридрих - построен между 1887-1904.
Пергамон музеум е построен между 1910-1930 г. и е последният от музеите на острова.

Вече сме в  Alte Nationalgalerie. Беше ни любопитно да разширим познанията си за немското изобразително изкуство. Колекцията на музея отразява германската история и традиции предимно от 19 в. В изложбените зали са подредени картини и скулптури обхващащи периода на идеализма, ранния неокласицизъм и романтизъм в творбите на немските творци. В многобройни зали са изложени и някои шедьоври на европейското изобразително изкуство от периода на импресионизма и символизма.

На първия етаж експозицията започва с класически скулптури. Сред тях - една творба на Роден и скулптурната композиция Принцесите /двете принцеси Фридрике и Луизе/ - дело на представителя на немския класицизъм – Йохан Готфрид Шадов.
Следват залите с историята на Галерията и едни от нейните първи най-ярки представители на романтичния историзъм - известните придворни художници – Адолф фон Менцел и Франц Крюгер. И тъй като Менцел се счита за патриарх на немското изкуство /все пак е достигнал почти библейските 90 години/ неговите платна заемат голяма част от залите. Като привърженик на пруската монархия в творбите си Менцел претворява предимно живота на кайзерите, както и картини от живота на немската аристокрация - балове, спектакли, концерти…..

На втория етаж колекцията съдържа творби от теченията на идеализма, реализма и импресионизма в скулптурите, и в изобразителното немско изкуство.  Тук с огромно удоволствие открихме двама забележителни немски творци – импресионистът Макс Либерман

картина на Либерман

и негов автопортрет

и тъжният, сякаш обречен и обсебен от смъртта Арнолд Бьоклин /швейцарец, който дълги години учи и твори в Германия/. Такива са и  „Остров на смъртта“ и един психологичен негов автопортрет, зад чието рамо наднича смъртта. Тези двама немски творци грабнаха сърцата ни.

Островът на смъртта

Автопортрет със смъртта

На третия етаж наред с творбите на френските импресионисти Мане, Моне, Реноар и Сезан, на постимпресионистите Лотрек и любимият ми Ван Гог, разглеждаме и идиличните платна на големия немски художник Каспар Давид Фридрих - пейзажист от епохата на романтизма. Тук са картините и на Карл Блехен и Карл Фридрих Шинкел.

Там някъде сред картините на импресионистите, откриваме с изненада  картина на турския художник, археолог и основател на Археологическият музей в Истанбул – Хамди Осман Бей. Писала съм подробно за този турски енциклопедист с истинско уважение. За първи път виждах в европейски музей творба от турски художник. По-късно щяхме да открием във фоайето на музея още едно негово платно.

Излизаме. Аз оставам да си почивам в градинката на музеите, а девойката е изпратена да купи нова карта за фотоапарата, защото за кой ли път не се е запасила с резервна. Когато се завръща от наказателната акция, освен картата носи и по едно парче ябълков щрудел и водичка.

Новия музей

Запътваме се към близкия Пергамон музей. Единствено там имаше опашка от посетители, но поне не беше кой знае колко голяма и вървеше бързо. 

Музеят е истинска съкровищница на древното изкуство на Изтока – Сирия, Асирия, Иран, Вавилон – всичко това на първия етаж. Още с влизането сме посрещнати от един от шедьоврите на този музей - Портата на Ищар от Вавилон

и портата от Милет. Изумително творение на човешкия гений.

Портата от Милет

И редом с тях изобилие от многобройни скъпоценности от древния свят -  части от паметници от гробници на асирийски царе, части от стени от Вавилон,  стели, части от асирийски дворци..

На втория етаж е изложбата с ислямско изкуство – изкуството на мамелюците, селджуките, омаядите и абасидите, както и експонати от испанско изкуство повлияно от мудехар стил, останал в наследство от арабските владетели. 

Но това, което спира дъха е Стаята от Алепу. Един истински шедьовър на арабската архитектура и керамично вълшебство. Този експонат е толкова безценен, че пред него е поставено стъкло.

Накрая излизаме, според мен, изпълнили плана с музеите от Острова.   Девойката, обаче, поиска щом сме дали пари за билети за всички музеи, да разгледаме и останалите. Аз проплаках: „Ами  Gemäldegalerie?!“ Тя отговори неопределено и се отправя към близкия Neues Museum. А аз ща-не ща потътрям нозе след нея.

Както споменах, Новият музей е вторият построен на острова от онзи художник и архитект, за когото също стана вече дума – Карл Фридрих Шинкел. В него е събрана колекция от антично изкуство от праисторическата и ранна история на Египет.
Сред колекцията е статуята на египетския фараон Аменхотеп III в молитвена поза. Той бил, казват, първият съпруг на прочутата Нефертити.

Има и статуя на друг фараон от по-късна египетска  династия – Птолемей III.  А, да не забравя – тези  Птолемеите са с македонски корени, по-късно признати за наследници на египетските фараони. Не е късно братята македонци да издигнат и на тях по една внушителна статуя в центъра на Скопие, не ли?

От там на сетне обичайните заподозрени - саркофази, статуи на египетски богове и богини......

Из залите на музея

Но най-безценният експонат на този музей е бюстът на Нефертити.
Изложен е в центъра на голяма зала, зад бронирано стъкло навярно. Тук  вече снимките са забранени, а щом в Немско нещо е забраненоооо…..
Представяте ли си, тази чутовна красавица е била царица на Египет от XVIII –та династия, което малко или много означава 14 века пр.н.е. А името й означава „Идващата красота“ или „Красавицата дойде“.  Остави това, ами, оставила в наследство на дъщерите на Ева начина на разкрасяване – гримирането на очите! Да не говорим, че освен красавица било и умно това женище.

Разбира се, появата й в Германия си било истинско криминално приключение. През 1907-1914 г. е открита при разкопки в Египет от немска археологическа експедиция под ръководството на Людвик Борхарт.  Възторгнати от великото си откритие, археолозите тихомълком го изнесли от Египет, дори дълго време не смеели да го изложат открито.
Та такива са в повечето случаи историите на богатите люде и богатите държави, не ли? А може би е за добро, като виждаме какво става по тези земи в модерния 21 век!

Излизаме. И тогава девойката отсича, че ще е грехота след като сме си купили билети да не видим поне и Altes Museum.  Ами  Gemäldegalerie? Девойката промърморва:“Няма време. За Галерията вече сме закъснели, така че поне да видим и този музей“. А и тя толкова обичала онези вази,  амфори и всякакви елински и римски скулптури! Какво ми остава?

Вече  сме в Стария музей /Altes Museum/. Първият построен на острова в  блестящ класически стил.  Вътрешността на музея е впечатляваща -  просторният атриум и оформената ротонда със скулптурните фигури в нишите, извитото стълбище. В музея се съхраняват класически антики на гръцкото, римско и етруско изкуство, богата нумизматична колекция с антични монети и класически ювелирни златни и сребърни произведения.

И се зареждат - гръцки амфори гледжосани в червено и изрисувани със сцени от битки на сражаващи се богове и антични гръцки и римски герои, като най-ранните са от 625 – 600 г. пр.Хр. Да изреждам ли?  Херкулес сражаващ се с лъв, героите от битката за Троя – Ахил и Аякс, редуващи се със статуи на богове, богини, амазонки.Сред шедьоврите са бронзовата статуя на млад мъж в молитвена поза, бронзовата богиня на победата, етруска статуетка на млад воин от 5 в.пр.Хр.  

И още - една великолепна скулптура на сатир изливащ  вода от амфора, както и погребална стела на момиче от Гърция. Да не забравя да спомена и онзи луксозен съд богато украсен и декориран със скулптурни фигури. Сред тях чудовището Сцила

Вазата с чудовището Сцила

сатир

Млад мъж в молитвена поза

Актьор

Сред другите съкровища са бронзовата глава на Цезар и Клеопатра, статуята на Марк Аврелий….

Казват, че това е Цезар

това Клеопатра

а това - Марк Аврелий!

Последни снимки и на впечатляващите зали на музея и се озоваваме в съвременния свят – уморени, но щастливи. Трябва да призная, че си струваше всяка минута преживяна в залите на тези музеи. За жалост сили и възприятия за музея Боде не останаха.

Берлин, 17.06.2017г.