Travel around Europe: Потсдам и пруските замъци

ПОТСДАМ - БЕРЛИНСКИЯТ ВЕРСАЙ

Неделя е. За днес програмата е ясна – пруските замъци в Потсдам. Защо девойката е избрала да посетим Потсдам?
Първо – намира се само на двайсетина километра от Берлин.
Второ – Потсдам, този берлински Версай, е красиво градче разположено сред езера и гори.
Трето – тук са прочутите дворци на император Фридрих Велики. И най-вече - дворецът Сан Суси.

Докато чакаме трамвая открих как релаксира в почивния ден немецът. Мъже, жени, деца, цели семейства – всеки е помъкнал своето колело и се отправя нанякъде, за да поспортува и позабавлява. В трамвая, във влака, по улици и кръстовища - от сутринта до късния следобед е пълно с хора с колела – от невръстни дечица до белокоси старци.
След петъчното нощно самотно напиване на млади момичета и момчета по пейките, в градинките и тунела на моста Обербаумбрюкен, колоездачната неделна страст е другото, което ме впечатли тук.

Вече сме на гарата в Потсдам. Учудена съм колко голяма е. „Не забравяй, че това е все пак столицата на провинция Бранденбург, а не някое малко сънливо градче“ – продължава с лекцията си моята водачка.

Съвсем скоро се убедих в истинността на думите й. Докато преминаваме с автобуса из улиците на града, през цялото време със зяпнала уста съзерцавам красивите обществени и частни сгради, кубетатата и камбанариите на църкви. Жалко, че не остана време да се поразходим поне из улиците на историческия градски център.

Пристигаме в информационния център на комплекса Сан Суси. Пълно е с туристи. И тук отново съм впечатлена от прословутата немска пристрастеност към реда и дисциплината. Тъй като за тях е необяснимо понятието неорганизирани тълпи, любезно те молят да кажеш в колко часа би желал да си пред прага на двореца, за поредната малка група, с която да влезеш.Освен това, девойката с усмивка ми връчва една лентичка, която да сложа на ръката си. Тя ще е отличителният знак, който ще ми дава право да снимам. Само срещу три евро, снимай колкото ти душа иска, вместо да си играеш на стражари и апаши с разпоредителите, както в някои църкви и музеи из Италия и Испания, каквито незабравими спомени имам.

На път към замъците

В началото на обиколката е New Palace /Новият дворец/. Фридрих Велики построява този дворец в периода 1763-69 година.

Докато наближи определения час за посещение на двореца, разглеждаме и снимаме насрещната архитектурна приумица на великия император, състояща се от два еднакви корпуса, съединени чрез дълга красива колонада.

Впечатляващи са двете стълбища, които досущ приличат на Наполеоновото стълбище в двореца Фонтебло. "Няма да отстъпваме на французите, я? И ние сме не по-малко велики от тях" - нашепвало е егото на ушенцето на императора, не ли?

Колонадата .... и двете кипри пред нея

Наближава часа за посещение. Да започнем с фасадата.

Новият дворец

Покривът на New Palace е отрупан по цялото си протежение със статуи на богове и богини. В тимпана, над прозорците надзъртат бюстове на морски богове. В центъра на сградата е издигнат огромен купол, върху който се издига позлатена кралска корона. И навсякъде статуи, статуи, статуи.

Влизаме, получаваме аудиогайд и веднага попадаме в церемониалния хол.

Церемониалният хол

В първия момент си мислиш, че си попаднал в някакъв приказен дворец на морския цар Нептун. Навсякъде - по стените, по арките и колоните, в нишите, към тавана се увиват морски змии редом с огромни раковини, миди, мидички…. нещо изумително и необикновено.

Всичко това се оказва, че е по идея на самия велик император, който така си представял небесния рай, може би. Та и от думичката раковина води началото си онзи натруфен стил рококо, получил своето развитие през 18 век и в изобразителното изкуство.

И се заредиха - стаята на Тамерлан, стаята с червена дамаска, със зелена дамаска, концертната зала, работният кабинет на краля. Той, единствен, е по войнишки скромен и не така богато украсен.

Стаята с червена дамаска

Стаята със зелена дамаска

Спалнята

А Мраморната Галерия ни възхити с красивата украса на пода. Доста зор видели докато го положат, разказва в ухото ни изкуствоведката. Защото, оказва се, подът бил върху дървени греди и когато започнали да полагат тоновете мрамор, дървото не издържало. Та се получило нещо като нашите магистрали. Построиш ги, отрежеш лентичката, падне един по-силен дъжд и асфалтът пропадне! И хайде наново. Та такава беда сполетяла и немското Величество. Е, да, ама когато го преустроили, вече три века не е мръднал.

Мраморната галерия

Другата впечатляваща зала е концертната зала в сребро. Тъй като Фридрих обожавал този благороден метал и тук дал простор на въображението си. И така навсякъде – богато украсени със стенописи тавани, камини отрупани със статуетки и свещници, огледала и полилеи, стени и тавани - целите са обрамчени с орнаменти, в които неизменно присъстват пак тези раковини, миди и охлювчета. Тук в тази обстановка е навлизал в дебрите на философията и изкуствата – музикално и изобразително - младият Фридрих. Да не забравяме и военното изкуство.

Концертната зала

Да ви кажа, цялата работа ми мирише на неизживяно детство. Надавам ухо на приказките на изкуствоведката, която разказва за детството и юношеството на Фридрих Велики, което не ще да е било щастливо и безоблачно. Баща му Фридрих I бил войник и в кръвта си. Той никак не бил очарован от интереса на сина си към хуманитарните науки и към всичко френско, което старият воин силно ненавиждал. Насила го накарал да се ожени за Елизабет Кристина фон Брауншвайг-Беферн. Не че заживели весели и щастливи заедно двамата, даже дечица не завъдили. И богатите, казват, плачат.

Но все пак, освен хуманист и добър музикант, когато се възкачил на престола, Фридрих се оказал и далновиден политик и воин. Прославата на Германия -това е било най-важното, нали?
Излизаме, но продължаваме със снимките......