Потсдам - продължението

ПОТСДАМ И ПРУСКИТЕ ЗАМЪЦИ - II част

Излизаме от рококовия дворец и поемаме по централната алея на просналия се надалеч парк Сан Суси. Докато се разхождаме по безкрайната алея, заобиколени отстрани от безброй скулптури и от гъста широколистна гора, си представях  как из сенчестите алеи на тихия парк, се разхождат и философстват Фридрих и френския философ и писател Волтер. Но накрая се изпокарали, та старият Волтер побързал да си се върне във Франция, за да не изпита гнева на Величеството.

Следва поредната забележителност – Китайският чаен павилион /Chinese House/. Тази изящна по своето оформление сграда е въплътила появилия се интерес по това време  в Западна Европа, към новата, непозната страна - Китай. Документираме и нея и продължаваме.

Някъде по пътя стигаме до каменна плоча, на която със стрелки е обозначено в коя посока да поемеш за съответния обект. 

Тръгваме по една пешеходна пътека сред гората. 

Стигаме до малко езерце, на чийто бряг се издига скромната сграда на Church of peace. Построена по френски образец между 1845-1854 г. В нея са гробниците на някои крале и кралици. 

 

Най-сетне безкрайно дългата алея свършва и ето ни в очарователния Потсдам.

Посреща ни фонтан, разпръскващ охладителни пръски наоколо. Насреща се издига красиво оформена Триумфална Арка.

 
Е, новичка е /1976-1998 г./, но то в Германия повечето сгради са новички, защото след войната не е останало кой знае какво запазено. Въпросът е, че е в типичния исторически стил за порта на града.

Минаваме под нея и се  озоваваме на малко площадче.  Приземните етажи, на кокетните сгради наоколо, са приютили ресторантчета и кафенета.
Избираме Матадор, че е с най-много клиенти, значи предпочитан. Докато чакаме да ни вземат поръчката, зяпаме наоколо.

Близо до портата, потсдамци и те са си турили един световен часовник - е, не чак с габаритите на берлинския, но е факт.

Донасят ни поръчката – салата, телешки стек с гарнитура, печен картоф с масло и тъмна бира, разбира се – Köstritzer. Телешкото беше много крехко и приготвено във великолепен сос. И биричката си я биваше. Ядохме и пихме дълго и с наслада. Така си и почивахме от похода, който бяхме предприели.

Но накрая трябваше да тръгваме, че имахме още много работа. Напреед!
Първа спирка – Картинната Галерия. 

Двете стени на огромната зала са препълнени с картини – прекрасни шедьоври с митологични сцени, религиозни притчи, портрети на принцове и принцеси от велики художници – Рубенс, Ван Дайк, Караваджо.... 

Това, всъщност, е първият музей построен в Германия, благодарение на кайзерската колекция.

Мраморната настилка в галерията и тя на свой ред е уникална. Посетителите минават по скарички, за да не се захабява мозайката.

А сетне се изправяме и пред императорския идеал за лятна резиденция на Фридрих Велики. 

Тук ни очакват група  самодейци /навярно/ в одежди от времето на Фридриха. Беше приятно изживяване - да се потопиш предварително в онази атмосфера на шик,  разкош и безгрижие, каквото е предлагал този дворец. Защото френското му име /вече казахме, че Фридрих определено е бил почитател на изтънчения френски начин на живот/ точно това значи „без грижи“.

И тъй като, и тук имахме фиксиран час за влизане в двореца, релаксираме известно време по пейките, под колонадата срещу него, наслаждавайки се на красивата природна картина наоколо.

Щом наближи часа, влизаме с поредната групичка. Дворецът е  богато украсен с бюстове на бележити люде, със статуи на гръцки и римски богове и богини, с огромни полилеи, целите отрупани с орнаменти. 

Да не говорим за стените, по които пълзят, преплитат се позлатени флорални мотиви, сред които се носят изрисувани щъркели и други птички, маймунки висят по клонките. Таваните, то се знае, са изографисани със стенописи с антични мотиви, с ангелчета и херувимчета. Камините са прекрасни и отрупани с изящни фарфорови вази, една от друга по-красиви. С една дума рококо, по-рококо, най-рококо, Сан Суси!

В този дворец е  концертната зала, в която се е състоял и прочутият концерт за флейта, изпълняван от самия Фридрих, увековечен от художника Адолф фон Менцел. На клавесина е бил самият Бах.

За разлика от пищната обстановка навред, леглото на императора се оказа аскетично скромно и малко, като на истински войник. Що се отнася до размера на леглото и кушетките, казват, че Фридрих бил мършавичък, та не се  нуждаел от големи габарити.

Разгледахме и този дворец за забавления, веселие, интелектуални занимания, песни и танци, и май приключихме с програмата. 

На път за автобусната спирка, хвърлихме един поглед и на вятърната мелница в холандски стил. Тя и без това се оказа близо до автобусната спирка. Девойката не пропусна да се изкачи и на нея, но аз се отказах от това последно приключение.

После дойде автобусът и се озовахме отново на гарата в Потсдам. Ех, искаше ми се да се поразходя из този прелестен град, но пусти крака не издържат вече.....

Единственото, за което мечтаех е да се добера до хотела, да си взема един освежителен душ и да се изопна в леглото.

На другия ден сутринта, преди да си тръгна от Берлин, направих последно посещение на кварталния парк, насладих се на тишината и зеленината му, на фонтана разпръскващ прохлада. 

Пих за последно едно  немско кафе и се сбогувах с чистичките, красиво оцветени бивши социалистически панелки в Sympathisch Ost Берлин.

Заснех и символът на ГДР – фолксвагенът, кротичко заседнал в храстите пред хотела.

После дойде един усмихнат, симпатичен турчин, натовари багажа ми в таксито и  ме отведе до летището 

Накрая ще кажа. Не тръгнах с големи очаквания към Берлин. Но неговите музеи, дворци и градини, прекрасните му, богати с история, околности, сащисват в границите на един уикенд. Очарованието му е някак солидно, германско и трайно.

Auf Wiedersehen, Berlin!

София - Берлин - София

16.06. - 19.06. 2017 г.