ПРОЛЕТ В ГЕНТ

Ден втори

      Започва вторият ден от нашето белгийско приключение. Закуската в хотела е богата – от шунката, до  сирената, плодовете, плодовите млека и кроасаните, до кафето, соковете, и най-вече масълцето с неподправен истински вкус.

         След като похапнахме добре,  сме готови за нови завоевания. Неделя е и мисията ни днес е Гент. Тук е мястото да спомена, че моят водач е безпогрешен щом има в ръката си пътеводител. Безупречно се оправя и в метрото, но виж за автобусите и трамваите в новопосетените градове, не си дава много зор да проследи кой на къде отива. Поради тази причина, вместо да отидем на спирката, откъдето дойдохме в Брюж, кой знае защо отидохме на Markt да чакаме автобус за ж.п.гарата. Идва една четворка. Влизаме и купуваме билети. Когато купуваш от шофьора е малко по-скъпо – 2 евро билетчето. Самият шофьор е тържествено сериозен и пременен в униформа. Само той и ние. Потегляме. След една-две спирки започнах да пухтя подозрително. Защо, аджеба, няма нито един ранобуден пътник като нас?! Девойката нехае и очаква най-сетне да завием някъде. Колкото повече пътуваме, обаче, толкова повече се отдалечаваме от посоката за гарата. Избухвам. Девойката най-сетне заговаря невъзмутимия шофьор, за да й бъде обяснено, че, да, ще отидем и до гарата, но първо ще стигнем до крайната спирка на града. Изказването му предизвиква у мене изблик на  нервен смях. Не можах да  се стърпя да не започна с назидателен тон, да упреквам девойката. Тя, пък, нали е много обидчива, /няма на кого да прилича!!/ запазва ледено мълчание. След малко реших, че не си струва да си разваляме празничното настроение, опитах се да погледна философски на ситуацията и нехайно подхвърлих: „Какво по-хубаво от това -  цял автобус прави панорамна обиколка из Брюж само за нас, само за 4 евро! Това си е далавера, нали?!” Тука вече и двете започваме да се смеем като луди, което сигурно хич не се е понравило на белгиеца, задето така невъздържано нарушаваме неделното му спокойствие. Колкото повече  пътуваме към покрайнините на града, толкова повече започват да се мяркат прелестни едноетажни и двуетажни къщи сред красиви градини, потънали в зеленина, цветя и всемирна неделна тишина. Това навярно е брюжкият  Бевърли хилс. Не, няма грандомански палати като нашенските. Единственият лукс тук, навярно е голямата градина.Видяхме и как, където е имало старинна тухлена къща, се запазва автентичният й вид. Просто оставят само лицевата тухлена фасада с назъбения покрив, а зад нея започват да строят новата част на къщата. Стигаме крайната спирка. Шофьорът ни е приготвил нова изненада. Има си работна пауза човекът. Не си правя труда  дори, да сляза от автобуса и да направя някоя снимка, толкова съм ядосана. До гарата изпадаме ту в нервен кикот, ту в тюхкане, че сме загубили ценно време. Добре поне, че влаковете са през няколко минути.
     Преодолели принудителната панорамна обиколка на Брюж, най-сетне се качваме на влака. Не сте забравили, че в събота и неделя билетите са с 50% намаление, нали? След половин час пристигаме  на ж.п.гара Синт Питер.

Построена през 1913 г. за световно изложение в Гент, със своя еклектичен стил наподобяващ древен замък, с високата си часовникова кула до входа, и огромен остъклен навес, гарата наистина е  запомняща се. В центъра на гаровият площад има фонтан и една модернистична скулптура.  Цялото останало пространство е заето от онези уродливи, според мен, дървета. Тук за първи път видях обичайната гледка в Белгия и Холандия –  една огромна грамада от стотици колела – най-масовото превозно средство  по тези земи.
     Първата ни спирка ще бъде  Музеят за изящно изкуство, разположен сред Ситадел парк, южно от историческия център на града. И тъй като е сравнително близо до гарата, решаваме да стигнем до там пеш. Първо зърваме красива класическа сграда по подобие на римски храм, в стила на Паладио.

В нея е търсения от нас музей. Срещу нея е SMAK – музеят за модерно изкуство, който е с безлична фасада.

Както почти винаги, решаваме да пренебрегнем модерното изкуство, поради липса на време, или поне това ни е моралното оправдание. Влизаме в музея за изящно изкуство. Оказва се, че билетите са учудващо евтини за този богат на шедьоври и добре организиран музей. За мен, влизащата в графата + 55г. само 3.75 евро, за студентката само едно евро.

        Боже, винаги  изпитвам такава наслада от благоговейната тишина, която цари в залите на музеите, и от срещата със световните образци на старите европейски Майстори! Още по-хубаво е, че и посетителите не са много. Но и тук, както навсякъде в европейските музеи, не липсват майки с малки дечица. В първите зали са творците от ХV-ХVІ в. като Геераарт Хорентбут и неговият триптих на Св.Ана, северният гений на Средновековието – брабантският художник Йеронимус Бош  и неговите впечатляващи платна, сред които „Св.Йероним” и  „Христос носещ кръста си”. По-късно в зала 4, се натъкнахме на шедьовърът на Ян ван Ейк и брат му Хубертус – прославеният гентски  триптих „Поклонението на Божия Агнец”. Само че той  е тук за реставрация. Имаше някакъв робот  за работата по възстановяването му. Следващите зали са с шедьоври на творци от ХVІ-ХVІІІ в. Тук са  Рубенс  със „Св.Франциск от Асизи” и „Бичуването на Христос”, художникът от Гент Ян Янсенс с неговата „Блага вест”, Ян Провоост с „Голгота”, прекрасните пейзажи на бароковия художник Лодевик де Вадер, Франс Халс с „Портрет на жена” и още и още. В залите с творби от ХІХ-ХХ в. освен фламандски художници има и чуждестранни от периодите на неокласицизма, романтизма и реализма. Накрая в ротондата откриваме една чудесна колекция от скулптури, включително от големия френски импресионист - скулптора Роден.

Девойката беше дваж пъти по-очарована от този музей, защото за първи път, във всяка зала, за всяка картина намирахме кратко  описание, както за изобразяваната тема, така и за стила на автора. За пореден път, при  излизане от музей,  чувствам онази възторжена възвисеност от досега с прекрасното изкуство. Щастлива съм и заради това, че и дъщеря ми споделя този възторг. 

      На изхода питаме един служител, с какво превозно средство да стигнем до историческата част на Гент, а той лекомислено, както се оказа, заяви че можем и пеш, посочвайки с ръката си напред. И ние, нали сме страстни привърженици на пешеходните преходи, това и чакаме. Преминаваме през парка и по някое време се озоваваме според картата, на площад Синт Питер с някакъв монумент в центъра му.

Ама кой ти гледа паметници, когато вървиш с изплезен език, а слънцето препича! Дааа, оказва се, че за разлика от Брюж, Гент е решил да ни посрещне с най-топлият си пролетен ден. Вече съм смъкнала и шапката и пелерината,  а краят на едноименната улица не се вижда. Лошото е, че нито автобус, нито трамвай, нито такси минават по нея.     Най-сетне стигаме до един канал. 

Картината наоколо става по-живописна, с накацалите кокетни къщи над канала, с шлеповете и малките корабчета в него, привързани за кея.

Аз вече съм свалила и сакото. Но когато се оказва, че сме стигнали до главния канал, който ще ни отведе до историческия център, умората е забравена, а нетърпението се засилва. Най-сетне се изкачваме на старинния мост Св.Михаил /Sint Michiels/. Тогава оценявам защо си е струвало скитническото бродене из града. Гледката, която се разкрива пред очите ни, е красива като театрален декор. Просто не знаеш къде и какво да гледаш по-напред: потъмнелите каменни стени на старата едноименна църква в края на моста, трите кули в далечината - на църквите Св.Николай и Св.Баво, и на  Белфорт в срещуположния край на моста, или двете гиздави улици Граслей и Коренлей под моста, от двете страни на канала? Напрееед!!!