РАЗХОДКА С ЛОДКА В ГЕНТ

Ден втори – продължението

   Отново сме на моста Св.Михаил. След като направихме няколко панорамни снимки от него, слизаме по стъпалата му.

 

 

 

 

Стоим на кея на големия канал, а пред нас двете най-известни градски улици -  Граслей и Коренлей -  кацнали от двете му страни.

Някъде през ХІІ в. когато Гент, както и Брюж, бил един от най-проспериращите северни градове, на това място знатните му граждани започнали да издигат своите домове, впечатляващи  с красивата си архитектура и разнообразие.

На Коренлей били къщите на едрите търговци житари,

на Граслей

– на  търговци на подправки и зеленчуци,

и на заможни занаятчии от различните гилдии.

Тук бил и пристанът, от където тръгвали или пристигали натоварените със стока кораби.

     Не зная кое повече ни очарова – красивите, неповторими средновековни  къщи, издигнати до сами канала, или гъмжилото около нас.Това празнично пролетно настроение, което цареше наоколо, ни покори. Усмихваха ни се лицата на момичетата и момчетата, излегнати на кея или скупчени на групички, кротко отпивайки от биричката си и унесени в сладки раздумки. Усмихваше ни се ласкавото слънце и водата, усмихваха ни се туристите от корабчетата, които плаваха в канала. Прехласнати снимахме и  снимахме до премала.

Бавно се разходихме по кейовете и по тесните тротоари,  преминавайки по мостчетата ту на едната, ту на другата улица. После се върнахме на кея, от където тръгваха корабчетата, за да си купим билети за една от туристическите атракции – разходка с лодка по каналите на историческия град.

Цената на билет е 6.50 евро. Пристигна нашата лодка, натоварихме се на нея и обиколката ни започна.

Капитанът на корабчето беше и гид, при това много приказлив и духовит. Да не говорим с каква лекота и бързина ни предоставяше информация за историята на града, пред микрофона. Първо на фламандски, после на френски, английски и обратно. В същото време ловко маневрираше докато влизаше в един или друг канал, и не спираше да показва някои от забележителните старинни сгради,

покрай които минавахме, и да разказва техните дълги истории – ту за някоя старинна болница, ту за някоя старинна фабрика за бира или текстилна фабрика. Защото за разлика от Брюж, историческият просперитет на Гент продължава и до началото на ХІХ в., когато става първият индустриален град в Белгия.  Днес, градът е административен център на богатата провинция Източна Фландрия. Той е и университетски център. И тогава ми просветна, че една голяма част от тези младежки тълпи, които срещахме навсякъде, са си местните студенти, излезли на почивка в слънчевия неделния ден. Скоро навлизаме в един канал, и там виждаме да се отразяват във водите мрачните, непристъпни  каменни стени и многобройни бойници на средновековния Замък на графовете

– един от най-запазените средновековни фламандски замъци.

През различните времена замъкът е бил и монетен двор и затвор, и дори фабрика за памук.

        Като казах фабрика, да взема да ви преразкажа една от занимателните истории на нашия гид. Оказало се, че по време на развитието на тъкачеството в Гент, за нуждите на тъкачните фабрики трябвало амоняк. И тогава някой предложил любопитно ноу-хау, както бихме казали днес. Вместо да купуват скъп амоняк, същата работа да им свърши урината на малки момченца. Защо само момченца историята мълчи. Сигурно от целомъдрие. И така, всяка сутрин събирали урината от определените здрави момченца, срещу къшей хляб дет` се вика. Но, за да са сигурни в качеството й, все пак, имало дегустатори на тази урина. При потресения възглас на туристите, гидът ни философски заключи, че в онези времена, хората не били чак толкова придирчиви, щом ставало дума за насъщния. Историята ставала тъжна, когато момчетата поотраствали и урината им вече не била годна за употреба. Те трябвало да си търсят друго препитание: „- Нооо, -  продължи с усмивка и тънка ирония нашият чаровник – според патриотичното предание, някои от тях заминали в Холандия. Заминали там, да подпомогнат братята холандци да създадат тяхната бира Хайнекен!” Последните му думи бяха заглушени със залп от смях.

       Разходката продължава.

Връщаме се отново на главния канал.

Подминаваме двете славни улици, минаваме под моста Св. Мишел и  стигаме до края на канала, там от където сутринта ние бяхме дошли. Все така в шеги и приказки. Дъщеря ми, както  и останалите туристи снимат настървено. От брега няколко девойки весело ни махат с ръце, ние им отговаряме и сме толкова щастливи. Забелязах обаче, че младата дама пред мен, никак не  остана очарована, че любимият й маха така възторжено  на девойките от брега. Първо му направи строга забележка, а после мълниеносно започна да го прегръща и целува. Демек, зает е хубавецът. Малеее, че ревнива мома!  Дори един такъв дребен щрих от едно пътуване обаче ме кара да се усмихна, когато се върна назад в спомените. Както и да е.

       Накрая, капитанът обръща корабчето. Отново поемаме по обратният път, за да акостираме там, откъдето тръгнахме. Е, оставихме по някое евро на хубавеца за занимателната беседа и обиколката. Заслужи си наградата.
    Пообиколихме още малко  улица Граслей, където са повечето ресторантчета, но масите и целият кей  бяха докрай препълнени. Затова  решаваме, че ще ни е много по-уютно в ресторантчето, което си бяхме харесали, и без повече да губим време тръгваме към набелязаната цел. Напред с пълна пара, защото сме прегладнелииии!
            Следва продължение.