ЯЖ И ПИЙ В БЕЛГИЯ!

Краят на ден втори

 

 

                Със сетни сили се добираме до ресторант Passion. Ама заглавието му какво предизвикателно, а? Да видим дали ястията, които се предлагат тук ще бъдат също толкова предизвикателни, и ще успеят да възбудят апетита ни.  Ресторантът се намира на площад Emile Braunplein,1, срещу кулата Белфор и църквата Св.Николас.

Решаваме, че не може при романтичната гледка насреща и хубавото време да седнем вътре, макар, че интериорът  е много уютен и приятен.

      Сядаме на една от свободните маси. Сервитьорът носи менюто. Не забравя да ни даде и визитка на ресторанта. Решаваме да си изберем по един от предложените гентски специалитети. Аз съм съблазнена от идеята да опитам говеждо задушено в тъмна бира. Прибавям и ябълково пюре към задушеното. Моята дъщеря, за разлика от мен, е с твърде консервативен вкус и не обича да рискува с непознати храни. Затова решава, че е по-безопасно да опита един пилешки гентски специалитет, пък каквото сабя покаже. За пиене? Leffe тъмна, разбира се – отговаря бързо девойката. Виж ти?! До сега където сме били, тя не се изкуши нито от бира, нито от вино, а кротко се наливаше  с нейните безкрайни безалкохолни. Само в ресторанта с фламенко музика в Мадрид пи чаша бяло вино. И в ресторанта за фадо музика в Лисабон – чаша мартини. А тук смело се налива с бира и твърди, че белгийската бира е висока топка! За това две мнения няма.За жалост се оказа, че в този ресторант няма точно тази марка. Затова след като огледахме дългия списък със светли и тъмни бири, се спираме на друга тъмна бира.

     И тук е мястото да споделя, че след белгийският шоколад, белгийската бира беше моето откритие. А аз, като една Златка, си мислех досега, че швейцарският шоколад е първият създаден в Европа, а то било Белгия. Заблуждавала съм се, че от чешката и от немската бира по-хубава няма, само защото съм се наливала с бира в Прага, и   съм  пила бира в Германия. И дори не съм подозирала  какво приятно изкушение е  белгийската бира. Но, както са рекли хората, по-добре късно, отколкото никога. Докато чакахме бирата, си припомних сухите факти, които бях прочела за нея. За това, че белгийците имат повече от 800/!?!/ вида бира, някои с над 400-500 годишна история. Как всяка пивоварна произвежда своя запазена марка бира. И как всяка бира си има собствен водоизточник и пивовар. То се подразбира, че голяма част от бирата, била създадена от онези мискини – монасите, в техните богати абатства и манастири.. То аслъ, като няма жени /е, намирали са му колая и на това, според много източници, нали?/ само на молитви даянили се? Оставало им е едното еденье и пиенье, нали? Освен това алкохолното съдържание на белгийската бира е висок. Започва от 6-7%, за да достигне до 12%.
    И тука искам да кажа две думи за нашия фаворит сред белгийските бири. Както всяка друга бира и Лефе се поднася в чаша със свой дизайн и с логото й. От него разбрахме, че е абатска. Знаех си аз, че братята монаси няма да те подведат. Ммммм,а какъв чудесен вкус! Голяма плътна пяна, лееееко сладникав вкус, букет от  плодов аромат, алкохолно съдържание – 6-7%. Други абатски бири, които опитахме бяха Сине тъмна, Гримберген, от светлата Дювел. А на другите не си направих труда да запомня имената им. 

     Донасят ни от новата бира и ние с наслада отпиваме и от нея, докато очакваме да ни донесат  блюдата. Моето е в голям керамичен съд, на девойката в порцеланов кастрон. Сервитьорът ни сипва от избраните ястия и оставя съдовете на помощната масичка, в които има още толкова като съдържание! Ако не и повече. Велики боже, такива ли гаргантюански порции ядат в Белгия?! За мене, освен ябълковото пюре, носят и чинийка с вкусни пържени картофки.

     Девойката обаче е силно разочарована. Според нея, вкусът на ястието, бил като на гъста пилешка супа, а тя от детските си години е намразила супите. Нормално, нали заглавието беше  waterzooi de poulet gantois нещо си. Заради гладът обаче, порови в чинията си. Аз великодушно й отстъпих картофките си. Моят специалитет ли? Тъмно месо, много тъмен, почти черен сос, вероятно от бирата. Вкусно, но малко тежичко за моя вкус. Добре, че беше, все пак, ябълковото пюре, да омекоти елегантно  вкуса. Дори си сипах допълнително. След като аз си хапнах пребогато, а дъщеря ми някак си позакърпи положението с картофките и бирата, ставаме колкото и да не ни се иска, защото път ни чака. Снимаме и пак, и пак, красивите старинни сгради – кметството, пощата,

безбройните къщи с причудливите фигурки по покривите си,

и най-сетне се отправяме към близката трамвайна спирка.

Май беше петица за гарата. Този път, обаче, дъщеря ми реши да се презастрахова от грешки, и докато купуваше билетите, се информира от ватмана за посоката. А той, хубавецът, подавайки билетите, горделиво заяви на английски, че щом сме в Белгия сме длъжни да научим езика им. Олеее, тоя ще да е някой белгийски атакист. Ние какво да направим, освен да се посмеем над случката. Както и да е. Въпросът е, че стигнахме благополучно до гарата. От там си взехме влака за нашето красиво  кукленско градче и пристигнахме по живо по здраво. Уморени, но щастливи се прибираме в хотела. 

        Добре, ама тука ни чака втората изненада за този ден. Оказва се, че вече е минало 22 часа и стриктните белгийци са залостили вратата. Ами сега?! Сутринта не взехме ключовете с нас, за да не ни тежат! Добре все пак, че има звънец на вратата - успокояваме се ние - и натискаме звънеца.  Някакъв глас се обажда по домофона и ние започваме да се извиняваме, че така и така значи, закъснели сме, нямаме ключове и висим пред вратата. Известно време никакво движение няма в хотела, и ние се виждаме, вече, как дремем на камените пейки до канала. След малко, от съседната уличка изникна  един от служителите на хотела, и докато отключва вратата, уж на шега ни казва, че току- виж, ни оставил да спим на улицата. Което значеше, спазвайте реда и дисциплината, дами! Ние в хор и гузно отговаряме, че това няма да се повтори. Пожелаваме си лека нощ и ние тихичко се прибираме в стаята. Лека нощ.

     Следва продължение