ЗА ВРЕМЕТО В БРЮЖ И ДРУГИ ИСТОРИИ

 

Ден трети

 

Сутринта се събудих от трополенето на дъжда по прозорците. Започнах да се питам в Брюж ли се намирам, или в Лисабон. Защото и тук, времето е по-променливо и непостоянно и от капризна плеймейтка. И докато стоя под горещия душ, си мисля, че  пролетта е дошла само в Гент, а Брюж, поради неизвестна за мен причина, е подминала. Нали ви казвам- омагьосан град! А аз никак не долюбвам дъжда, особено когато съм на пътешествие. Както и да е. Обличаме се по-топличко, вземаме чадър, и слизаме в ресторанта за закуската. Зареждаме моторите с гориво и сме готови за нови подвизи. Този път не забравяме да  вземем и ключовете с нас. Страх лозе пази.

Улиците са почти безлюдни. Ами да, в това понеделнишко дъждовно утро, или трябва от нема и къде да ходиш на работа, или да си щур турист! Стигаме площад Маркт. Забелязваме с радост, че панаиржийските павилиони са си тръгнали и без тях, площадът е придобил отново автентичния си вид. От там се отправяме към другия исторически център на града – площад Бург.



Магазинчето с коледните играчки, където забравяш за времето

 За да се стигне до него, първо се минава по Breidelstraat – малка старинна уличка, където магазинчетата за шоколад и подаръци са подредени в шпалир от двете страни, а витрините им те примамват неустоимо, макар че в този час на деня, разбира се, са все още затворени.

Част от фасадата на църквата Светата Кръв

 И ето ни на малкия живописен площад Бург. Карето от сгради, което го оформя е събрало на едно място административната, съдебна и духовна власт на  града, от средновековието до наши дни. Докато се наслаждавах на запазените  архитектурни шедьоври, за миг се опитах да си представя как на това място са се срещали аристократи и духовници, рицари и държавници, бюргери и книжовници, които със своите решения и дела са съзиждали могъществото на някогашното херцогство през вековете, а днес тези съхранени  исторически паметници са гордостта и паметта на този старинен град.
Точно срещу нас е една от най-запазените средновековни европейски административни сгради, в пищен неоготически стил, с  характерната си богата архитектурна орнаментика – някогашната  резиденция на фландърските херцози/днес кметство на Брюж/.

Сградата на кметството и част от ренесансовата сграда

Строена 1376-1420 година, тя впечатлява с готическите си прозорци, обрамчени с каменните си дантелени орнаменти, с многобройните статуи на някогашни херцози и херцогини, изправени гордо в каменни ниши, по цялото продължение на сградата. До нея в единия ъгъл се издига помпозно позлатена  ренесансова сграда. За нея в пътеводителя пише, че там можете да видите стаята на Чарлз V, с камина и дърворезбовани тавани от ХVІ в., но ние така и не попаднахме там. Май не можахме да открием точно входа, или по-вероятно, ни е домързяло да търсим повече. До нея, в северната част на площада, се издига барокова сграда от ХVІІІ в. – някогашно съдилище.

Срещу него, досами кметството се намира древната църква на Светата кръв /Basiliek Van Het Heilig Bloed/

Докато оглеждаме всички тези гиздосани старинни забележителности,    дъждът продължава да плющи, но ние, сгушени под чадъра снимаме упорито.  И тъкмо да кажа, че навярно сме единствените полудели туристи в този дъжд, в този ранен час, и в този град, ето че се изсипва цяла тумба японци. Знаете какви всеотдайни, ревностни пътешественици са и те, нали? Кой препасан с дъждобран, кой разтворил чадър, слушат учтиво и внимателно всяка дума на своя екскурзовод.



Прекрасната готическа зала, предизвикала недоразумението

А ние влизаме в кметството, където няколко впечатляващи исторически зали са предоставени за разглеждане от туристите.  И тука, заради една моя техническа грешка, едва не докарах инфаркт на любезната служителка, защото вместо готическа зала, кой знае защо съм записала кула. И докато купуваме билетите, аз любопитно се интересувам къде и как да стигнем до готическата кула. Боже, как се смути милата женица!  Припряно започна да търси в документите, дали, аджеба, тя не е пропуснала нещо, и смутено заобяснява, че няма стълби за кула, само на втория етаж ще намерим готическа зала.  Цялата ситуация притесни  и мен и побързах да се съглася с нея, за да не я притеснявам повече. Като си помисля как високомерно щяха да ме изгледат у нас, а и не само там, и назидателно да ми обяснят, че такова животно нема....На излизане, докато си вземахме чадърите от гардеробната, жената облекчено побърза да ни информира, че след консултация с колегите, потвърждава, че готическа кула за посещение няма. Какви морални норми имат тези белгийци за изпълнението на служебните си задължения, а? Разделихме се с цял наниз от усмивки.
 Преди да продължа по-нататък, да кажа какво все пак видяхме тук. Заради малкото недоразумение, побързахме първо да поемем по широкото  стълбище към втория етаж, за да видим въпросната готическа зала. С възхищение разгледахме пищните резбовани тавани, датиращи от 1402 г. На стените висят средновековни гоблени и картини със сцени от Новия Завет.

После слязохме на първия етаж, където има още няколко старинни заседателни зали с  богато украсени камини с гербовете на отделните херцогски фамилии,/само Болдуиновците са шестима/, с красиво резбовани тавани и тук, и с платна - представящи отделни исторически моменти от славните подвизи на техни величества и рицарското войнство, тръгнало на поход в защита на правата вяра. Е,  това, че са благородници, не им е попречило да позадигнат по пътя си религиозни реликви от източноправославните си събратя, ама ние благородно ще замълчим. Обикаляйки залата се озовахме лице в лице с бюста на един от  Болдуиновците.

И там пред него, аз пък гордо си припомних нашата патриотична история, как високомерните рицарски воини са били позорно победени от нашата войска, начело с цар Калоян.
 Напущаме кметсвото и  приближаваме  другата историческа забележителност - старинната църква Светата Кръв.Оказва се обаче, че единия от параклисите е в ремонт, а другия все още не е отворил двери. Обещахме си следобеда да се върнем непременно пак тук, и се отправихме към средновековния търговски център -  площад Маркт,

за да продължим с обиколката си. Преди това, обаче, направихме поредната серия фотоси на старинния площад и красивите сгради на него, на паметника в неговия център, овековечил няколко от неговите граждани, оглавили съпротивата срещу френската окупация през 1302 г. и разбира се кулата Белфор – един от символите на града.

Надзърнахме и в двора й, но макар да знаехме, че има стълби, които отвеждат до върха й, дори и девойката, отказа да изкачи тези 366 стъпала, заради няколко фотоса. После се снимахме и до файтоните, скупчени в единия край на площада, чийто собственици търпеливо очакваха своите клиенти.

Но ние с бодра крачка се отправяме към южната част на града, още повече, че дъжда вече беше спрял, а слънцето малко от малко подаваше глава през облаците.
Следва продължение.