ПЪТЕПИС ЗА ЛОНДОН

ДА БЪДЕ ЛОНДОН !

Докато прехласнати обикаляхме из най-ярките европейски столици, останали без дъх от възторг се любувахме на красиви европейски градове и романтични исторически градчета, все повече се терзаехме над хамлетовският въпрос „Да бъде, или да не бъде Лондон“. И ние, кой по-възторжено, като младата дама с мен, кой с по-умерен скептицизъм като моя милост, най-накрая решихме: „Да бъде“!

Защо ли аз - възторжената и запалена пътешественичка, този път запазих своите резерви към Лондон? Преди всичко от страх. Страх от това, че е толкова неизбродим този град, страх и от всичко в него – транспорт, порядки, хора, време, цени…..И все пак – как да пропуснем ЛОНДОН! Ох, как не искам да си призная, че остарявам, май? Дори фактът, че съм бедна и нещастна българска пенсионерка, все още не мога да преглътна. Затова докато съм в Лондон ще съм senior. Не звучи толкова обидно, а по европейски цивилизационно, не ли?

Без повече отклонения ще карам нататък. Време беше да  започнем да се готвим за голямото предизвикателство. Аз - да подреждам списък със забележителности, да не изпускам от вниманието си и съветите на други пътешественици за Лондон. Девойката - с обичайните организационни задачи - резервиране на самолет, хотел, обмяна на валута. Ох, за жалост, напоследък британският паунд се е наперил толкова високомерно пред еврото, та чак сърцето ми се свиваше, научавайки какви безсрамно високи са цените на английските хотели, в сравнение със западноевропейските. Оказа се, по-късно, че не само хотелите са безбожно скъпи…. За това избираме по-евтиният вариант, поне за пътуването – ще летим с WIZZAIR.

Вечерта, докато девойката се приготви, докато уточним отново програмата, докато резервира онлайн Pass карт за музеите, докато…  Като погледнахме -  станало един часа. А в три трябваше да ставаме. В четири вече се натоварихме на таксито и поехме към терминал 1. Последваха обичайните процедури по качване на самолета.

До сега, винаги с удоволствие и без всякакви притеснения съм летяла, но след случаят с изперкалото германче, за първи път сърцето ми се свиваше страхливо, та едва успях да подремна малко. Когато се приземихме благополучно на летище Лутън, и аз, този път, ръкоплясках неистово, и от сърце, на летците ни. 

Ето го, най-сетне, този мъглив, дъждовен остров, с неговата мрачна  слава за драматични, кървави битки за кралската корона, със зловещите разкази за Хенри VIII и неговите шест жени, с високомерната английска аристокрация, с многовековните закони изковавани през вековете и спазвани от поданиците на краля, за да стане този малък остров, една от най-великите империи в света. А ние с моето момиче, за осем дни, ще станем част от жителите Лондон.

Първо се заемаме с обичайните неща – да открием гишето за информация, да си купим билети за отиване и връщане до летището /ами ако останем без стотинки накрая!/, сетне да открием автобусът, на който да се качим. Шофьорът е много любезен, натоварва багажа, ние заемаме местата си….. и потеглямеееее! Пътуването продължава малко повече от час. Аз не мога да сдържам вълнението си, все още не повярвала, че съм на Албиона и упорито се взирам през прозореца към тучните поля. Постепенно зелените морави и хълмчета са заменени с първите малки тухлени английски къщички с техните градинки отпред. Колкото по-нататък вървим, толкова по-големи стават сградите – кои по-стари с потъмнели от времето сивокафяви или червеникави тухли, кои съвременни - от бетон и стъкло, но неизменно с градинки отпред. Ето ги и първите двуетажни червени автобуси! Значи няма лъжа и измама -  в Лондон сме. А сетне се ширва огромен, потънал в зеленина парк и моят гайд влиза в ролята си, за да ме информира, че минаваме покрай Хайд парк – прочутият Хайд парк. Докато аз въртя глава насам и натам, девойката предлага да оставим багажа си на гара Виктория – първата автобусна спирка. Според нея, в седем сутринта английско време, едва ли ще ни посрещнат с хляб и сол  в хотела. Така да бъде, не оспорвам доводите й, нали тя е водачът ми.

VICTORIA STATION. Слизаме от автобуса и се отправяме към гарата. Девойката ме води уверено напред, защото за наш късмет, два месеца преди това, беше в командировка в Лондон и успя да придобие първи впечатления от града. Не че иначе не би се справила. За закален гайд, като нея, няма непреодолими прегради щом има карта в ръка.

Отиваме на гардероба и предаваме багажът си на съхранение. А аз получавам първи ценови шок, научавайки цената за повече от шест часа престой – някъде над 40 български левчета! Как да не се задави една българска пенсионерка, когато става дума за такава сума! Отсега -нататък все така изтръпвах като чуех за цените на билети, храни. Но, на война като на война! Затова, преди да поемем към неизвестното се подкрепяме с по един кроасан и кафе. Вече сме готови за вълнуващите срещи с кралския град.

Helloooo, London! Една българска seniоr те поздравява!