ПЪТЕПИС ЗА ЛОНДОН

ЕДНА SENIOR В ЛОНДОН

Решаваме да започнем нашата Walk London с Бъкингамския дворец, Трафалгар и докъдето стигнат силите. Преминаваме през няколко претъпкани шумни улички около гарата, тръгваме по дългата Виктория стрийт, а очите ми поглъщат всичко наведнъж – сградите, ярко червените автобуси щъкащи като огромни буболечки - бавно и достолепно, прочутите черни лондонски таксита и хората, с които се разминаваме. И разбира се, всички те, представители на различни човешки раси - черни, жълти, бели, с дръпнати очи, с тюрбани, без тюрбани – един истински съвременен Вавилон.
Скоро започват да се редят сгради с тъмнокафяви тухли – част от многобройните постройки на Бъкингамския дворец.

Ето я и Buckingham Gate с красиво изковани двери.

Преминаваме през тях и се озоваваме на голям площад. Сред него се откроява внушителният монумент в чест на кралица Виктория - дело на скулптора сър Томас Брок.

В центъра му е мраморната статуя на кралицата, гледаща към булевард The Mall. На другите три страни стоят мраморни статуи на ангели, а на върха се издига позлатената статуя на богинята на победата – Виктория, с две седящи до нея фигури на млади девойки.
Срещу монумента се издига  един от символите на монархическата власт в тази страна - Бъкингамският дворец – официална лондонска резиденция на кралицата.

Някога тук се издигал домът на херцога на Бъкингам. Както често се случвало с английските аристократи, обаче, при различните владетели, едни благородници се издигали, други изпадали в немилост. Та така се случило и с този херцог. Обвинен в държавна измяна, той бил обезглавен през 1521 г. През 1703 г. бъкингамската къща, както била известна, станала притежание на короната, а  през  1837 г. при встъпване в длъжност на кралица Виктория, официално е провъзгласен за дом на кралското семейство и символ на монархическата власт.

Приближаваме оградата, ограждаща двореца. Вътре пред различните входове караулите от кралската стража се поразтъпкват от време навреме. Не смятаме да чакаме, за да станем свидетели на театрото наречено „смяна на караула“, защото го считаме за изгубено време.

Много по-интересни са ми красивите паркове, които ограждат двореца – Грийн парк, Хайд парк и Сейнт Джеймс парк.

Впрочем, херцогът, за когото стана дума, бил страстен любител на градините и  въвел модата на подрязаните храсти и лехите с цветя. Нали знаете приказката за  онези досадни 200 години за поливане на английската морава.

Затова с удоволствие се снимаме покрай нацъфтелите храсти и многоцветни лалета.

След кратката фотосесия тръгваме по булевард The Mall.

Минаваме покрай оградата на Сейнт Джеймс парк, зад чийто стени, казват, била резиденцията на принц Чарлз и по английски красивата му жена Камила.

Не можем да пропуснем да не видим и стария замък - Сейнт Джеймс Палас, разположен в северната част на парка. Построен е с характерните червени тухли в типичната тюдорова архитектура.

Бил резиденция на Хенри VIII и основно седалище на кралския двор, след пожара на първата кралска резиденция - двореца Уайтхол. В Сейнт Джеймс Палас умира първородната  дъщеря на Хенри – МарияI, а в дворцовият параклис, който е срещу двореца, се съхраняват останките й. Дворецът не е отворен за посетители, затова се задоволяваме да направим няколко снимки на потъмнелите тухлени стени,

старинните порти, комините и назъбените парапети, свързани с барбикани, издигащи се до портите на сградата.

След това преминаваме през великолепния Сейнт Джеймс парк с езера,

храсти и цветя, с многобройни катерички, някои от които смело похапват от храната, която им подхвърля един англичанин -  навярно постоянен техен приятел.

От там тръгваме по улица MOLL, през огромния площад, където се издигат административни сгради на Адмиралтейството.

Зад  фасадите им се показва крайчето на Окото на Лондон. Сещате се  - онова високо виенско колело – една от лондонските забележителности.

И ето ни пред Адмиралтейската арка /ADMIRALTY ARCH/ с няколко аркади, през които преминават пешеходци и автомобили.

Още от далеч виждаме да се извисява колоната на адмирал Нелсън.

Докато изминаваме последните метри до площад Трафалгар, все по-често срещаме хора, тикащи велосипеди и облечени с дрехи от средата на ХХ век. В първият момент помислихме, че се събират статисти за някой филм.  Скоро, обаче, забелязахме, че на повечето велосипеди има надпис -  The tweed day.

Пристигаме на Трафалгар, а там пълно с мъже облечени в типичните английски зелени голфове и туидни сака,

жени с копринени рокли в стила на 40-те години на миналия век.

Дори прическите им – сплетените плитки и шапчиците на главите на жените, мустаците на мъжете и каскетите им – толкова автентично английско.

Боже,толкова странно се почувствах, сякаш някой магьосник ни е пренесъл в предвоенна Англия. Някои от тях позираха с удоволствие пред фотоапаратите на туристите, други си разговаряха приятелски, без да се смущават от насочените към тях обективи.Така им се изкефих ! Дори площадът не успя така да ме впечатли, както тези пременени в старовремски дрешки приветливи, симпатични люде. Като се върнах прочетох в Интернет, че на този ден ирландците почитат Св.Патрик, а традицията повелява да се обличат в зелени дрехи. Но чак, пък, толкова ирландци в центъра на Лондон? По-скоро англичаните са си направили свой прочит на този празник и са го посветили на туида. Знам ли? Както и да е – за мене беше истинско удоволствие да се размотавам сред тези толкова автентични англичани. Погледнете ги само. Прелестни са, нали?

А сега да обърнем внимание и на Трафалгар – най-прочутият политически площад на страната, с важно символично, социално и политическо място за лондончани. Поради тази причина туристите се тълпят тук. От някои фотоси бях останала с измамното чувство, че става дума за огромен площад. А той толкова е претрупан със сгради и туристи, че едва си намираш място.

Както стана дума, в центъра му се издига внушителната колона на адмирал Нелсън – победителят в битката при Трафалгар, с която била ознаменувана британската морска победа в наполеоновите войни. Колоната е издигната 1840-1843 г. по проект на арх. Уилям Рейлтън.

В основата на паметника са разположени четири внушителни бронзови статуи на лъвове, заобиколена е от два фонтана, разпръскващи разхладителни пръски.

В северната страна на площада се намира Националната Галерия,

а на изток - църквата Сейнт Мартин сред полята /Seint Martin in the field/. На площада пред Галерията се издига конната статуя на ДжеймсII -  на запад от входа и Джордж Вашингтон - на изток.

От Трафалгар, се отправяме към църквата Сейнт Мартин сред  полята. Нали трябва да добием първи впечатления, като как аджеба изглежда англиканската църква, макар, че знаех какво да очаквам. Както всички църкви и тя е построена на място, където през Средновековието е имало църква. По онова време тя, все още, е била извън крепостните стени на града Днешната сграда на църквата е в неокласически стил, построена 1722-1724 г. от арх.Джеймс Гибс. В предната част фасадата е с портик с фронтон подкрепян от коринтски колони.

Влизаме вътре. Църквата е правоъгълна петкорабна базилика, разделена от пътеките с аркади, оформени от коринтски колони.

В двете крила има галерии на втория етаж. Амвонът е скромен, дървен.

Както повеляват протестантските канони никакви статуи, икони, стенописи, платна изобразяващи жития на светци. Единствено таваните са украсени с орнаментирани панели.

 Докато се опитвах да направя няколко снимки на интериора, току до мен застана един японец и  ми направи забележка, че снимам – сочейки забранителната табела! Боже, щом японец ми прави забележка да не снимам, значи папарашките ми страсти ще бъдат подложени на жестоко изпитание тук…. Няма как, прибирам фотоапарата. Да вървим нататък.