ГАЛЕРИИТЕ НА ЛОНДОН

 САРЖЪНТ И  ПОРТРЕТНАТА  ГАЛЕРИЯ

На площад Сейнт Мартин и на гърба на Националната Галерия се издига неоренесансовата сграда на Портретната Галерия.

Срещу нея има малък киоск. Оттам трябва да си получим PASS – картите, които ще ни  дадат възможност да посетим част от  многобройните музеи и дворци в Лондон. С малката подробност, че трябва да заплатим за шест дни по 109 паунда за всяка карта. Според нашите изчисления и според програмата, която си бяхме спретнали, дори ни излиза по-евтино, уж! Девойката влиза в киоска, аз оставам да зяпам наоколо и да снимам – насрещната сграда на GARRICK THEATRE,

бюстът на големия английски драматичен актьор от викторианската епоха – сър Хенри Ървинг, който е играл в споменатия театър,

околните улици и сгради….

Тъкмо бях започнала  да се тревожа къде изчезна моето момиче и тя се появи.  През смях започна  да разказва за перипетиите си. Първо я питали дали е рускиня или полякиня - заради името, навярно. Когато казала, че е българка /сигурна съм, че касиерката едва ли се е сетила къде е, пък, тази България, ама нейсе/ с учудване й заявили, че досега не са издавали PASS-карти на българи?! Проблемът бил, че няма приведени пари онлайн и моят гайд трябвало да брои кеш 218 паунда, ако иска да получи картите. Нашата мома извадила дебитната си карта и платила! И това ако е смешно?! Лошо ми стана. Ами те излезнаха златни тези карти, бе! Девойката, обаче, уверена в английската почтеност, особено на такава културна институция, нехае. Е, в крайна сметка излезе права, но моето бедно пенсионерско сърце дълго време се свиваше недоверчиво. Но повече нямаше какво да се тюхкам.

Като притежатели на въпросните карти получихме бонус - малък пътеводител за многобройните музеи, /посещението им за шест дни е мисия невъзможна!/ които имаме право да посетим. Както и малка книжка с кратки биографични справки на изрисуваните забележителни личности от епохата, в която е живял и творил художникът Джон Сингър Саржънт, чиято временна изложба в Портретната Галерия, се готвехме да посетим. Макар и американец, художникът прекарва голяма част от живота си във Флоренция, Венеция,  Париж. Интелектуалец, бон виван, един от най-изявените художници в Европа от времето на бел епок. Макар че е приобщаван и към импресионистите - заради пленерните му творби. А Роден го наричал  „Ван Дайк на нашето време“ заради портретната му живопис. Бил приятел с много от водещите фигури в световното изкуство по онова време – художници, писатели, артисти, музиканти. Това му дало възможност да направи маслени портрети на мнозина от тях.

Прекрачваме прага на Портретната Галерия и се озоваваме в дълъг коридор. От двете страни са подредени  бюстове на известни британци. Но след забележката на дръпнатия японец, не смея да извадя фотоапарата и демонстративно да започна да снимам, защото тук сме senior, а не българска пенсионерка, нали така? В залите пък дори не се опитах. Там публиката беше по-отбрана, а не обичайната туристическа тълпа. А аз не исках да излагам моята водачка.

Първо решаваме, докато възприятията ни са свежи, да разгледаме временната изложба на Саржънт, чиито творби са изложени в  приземния етаж.
За мен, един от най-впечатляващите портрети в тази колекция беше масленият портрет на д-р Поци  / D-r Pozzi at home/. На това платно художникът е изрисувал своя модел в цял ръст, в малко маниерна поза като папа или кардинал. Това се подсилва и от яркочервеният халат, с който е облечен модела.

Друга много известна картина от парижкият период на художника е портретът на Джудит Готие – един одухотворен портрет на една от известните парижки интелектуалки.
Ами великолепната картина - Глава на Клод Моне! Този портрет се родил след посещение на Сарджънт и Роден, при стария художник в Живерни през 1887 г. С тази своя творба Саржънт успял да изрази своето благоговение към Моне.

От Бостънският период е  „Автопортрет на художника“, както и една великолепна картина „La Carmencita – портрет в цял ръст на испанска танцьорка, известна под името Карменсита.
От европейският му период  са показани и няколко пленерни творби в импресионистичен стил, от различни места в Европа – Венеция, Флоренция, остров Корфу...
Сред другите впечатляващи творби е „Глава на Роден - един проницателен портрет, нарисуван с вдъхновение и отсянка на дълбоко уважение и преклонение пред великия скулптор.

Ами двата драматични портрета на великата английска актриса Елън Тери в ролята й на Лейди Макбет. Прекрасни, възхитителни! Както и портретът на прочутата италианска актриса Елеонора Дусе.
Изброените тук картини са само малка част от тази вълнуваща колекция. Бяхме впечатлени от творчеството на този художник.

От там с асансьора се отправихме на втория етаж, за да започнем с обиколката на постоянната експозиция на Портретната Галерия. В нея са включени исторически хронологично  маслени портрети на крале, кралици, английски благородници и техни приближени от епохата на Тюдорите, Елизабетинската епоха,  епохата на Стюартите и Реформацията.
Изложени са творби, както от неизвестни английски художници /поне за нас/, така и от немския художник – живописец,  портретист и придворен художник - Готфрид Кнелер. Има и многобройни платна на велики художници – сред тях  немецът Холбайн, нидерландецът Ван Дайк, Рубенс, Рейнолдс.

Повечето са маслени портрети. Не можеш да ги изредиш всички -  граф Джон Стюарт, Чарлз Сиймур, дукеса Барбара Палмър, висконт Чарлз Таунсхенд, Ричард Бойл – трети граф на Бърлингтън и……. От портретите ни гледат достолепни особи с аристократично излъчване и високомерие. Достолепни, достолепни, колко да са достолепни – както биха казали днешните младежи. Поне от историческите романи знаем, че повечето от тях дължали благородническите си титли, раздавани им щедро от техни величества, само защото били бащи, братя, вуйчовци и шуренайки на поредната кралска фаворитка или съпруга. И  така ли ми се стори, но надменността на някои от тях направо се стичаше от платната, май?!

Наред с кралете и благородниците има и много портрети на поети, писатели, хора на науката -  като новелистката Джейн Остин, Уолтър Райли….
На първия етаж откриваме в залите портрети на някои бележити личности от викторианската епоха. Та да се стигне до портретите на Чърчил и Пол Макартни, и други известни люде живели от началото до средата на 20 век. Впечатлени и респектирани сме от тази богата портретна колекция. Време е да продължим….

ГАЛЕРИЯ КУРТО И СЪМЪРСЕТ  ХАУС

Излизаме от Портретната Галерия и тръгваме по улица Странд

към следващата ни цел – Галерия Курто

 в Съмърсет Хаус.

През 16 в. Хенри VIII подарява земи на Едуард Сиймур – брат на третата му съпруга - Джейн Сиймур. Дарява го и с титлата херцог на Съмърсет. Та този херцог, построил на подарените му земи своето имение, наречено Съмърсет Хаус. Сградата била в стила на ренесансовата архитектура на Англия по онова време.

Но, както често се  случвало при този, непостоянен в чувствата си крал, херцог Едуард Сиймур бил обвинен в държавна измяна, и  екзекутиран. Изглежда така са се  обогатявали английските владетели. Харесаш нечия резиденция и човекът се чувства задължен да ти я подари. Обвиниш някой благородник в държавна измяна, отрежеш му главата, а имението минава във владение на короната. Нещо подобно на комунистическата национализация – едните в името на короната, другите в „името на народа.“ Нищо ново под слънцето, нали милички?

И така – Съмърсет Хаус става кралска резиденция. С годините претърпява някои промени в унисон с новите архитектурни тенденции. Разширена е допълнително с класически викториански крила от северната и южната страна, които оформят четириъгълен вътрешен двор.

В средата на 19 в. вече е обществена сграда. Фонтаните са изградени в наши дни, когато през 1990 г. тук е настанена Галерия Курто /Courtauld Gallery/, носеща името на Самуел Курто – основателят на Института по изкуство и на Галерията.
В Галерията ни очаква забележителна колекция - радост и наслада за духа ни. Тя е една от най-богатите колекции в света с платна на импресионисти – Мане, Моне, Реноар, Сезан, пост - импресионистите Ван Гог, Гоген… Освен това в момента има временна колекция с творби на Гоя, от серията графики Диспарадос.

Изкачваме се по тясното стълбище и вече сме в залите. Боже, колко отдавна мечтаех да видя най-фантасмагоричната картина на Мане - „Бар във Фоли Бержер“.Eдна сцена от парижкия живот - изглед от бара във „Фоли-Бержер“ с хубавата Сюзон, фигура, добре позната на редовните посетители, застанала пред бутилките с шампанско и други питиета.

Използвайки светлинните ефекти художникът е създал една нереална призрачна атмосфера около барманката на бара. Прекрасна творба.  И страх не страх, да не бъда охулена и позорно изгонена, се престраших и снимах картината.

Продължихме с великолепните  платна на Моне,

Реноар, Дега, Тулуз-Лотрек. Тук е  може би и най-прочутата картина на Сезан – „Картоиграчи“.
А с какво вълнение застанахме пред една от затрогващите картини на онзи страдалец Ван Гог –  неговия „Автопортрет с отрязаното ухо“. Тук Винсент сякаш чувства нужда да направи равносметка на живота си, да се взре с четка в ръка в своето лице. Сякаш се пита кое е това ново  същество излязло из мрака, с превръзка на ухото? Той ли е този наплашен човек с неспокойния поглед на подгонено животно? Или пък е другият – Човекът с лулата - който пуши спокойно и си придава невъзмутим и самоуверен вид?
Дълго стояхме пред  тази картина и пред всяка друга - развълнувани и щастливи.
Накрая се отправихме към залата където е изложбата с творбите на Гоя - графики, обединени около идеята за жената - демон, вещица и магьосница.
Излизаме. Отиваме да се поразхладим и увековечим край фонтаните.

След запечатването на образите ни на фона  на скулптурната група с бога на морето Нептун и други митически морски същества си тръгваме от Съмърсет хаус.