ПЪТЕПИС ЗА КЬОЛН.

КЬОЛН. VIA SACRA. МУЗЕЯТ ВАЛРАФ - РИХАРДС

Guten Morgen, Köln!
Време е за ставане. Първото, което правя – няколко снимки през прозореца на старата дама отсреща и коледния базар. Следва сутрешния тоалет и сме готови да превземем и този град.

Кьолнската катедрала

 

Готови сме за нови подвизи

С моя райзелайтерин

Девойката изкусително предлага преди да се отдадем на пиршество на духа, първо да подготвим физиката си за изтощителния туристически поход. Обещава да ме заведе в едно кафе където предлагат такива тестени изкушения, които могат да задоволят най-изтънченият вкус и на най-големия чревоугодник. А и аз имах нужда от няколко подкрепителни глътки кафе.

Отправяме се по една от централните улици и скоро стигаме до Riese Café. Вътре уютно, приятно, а витрините препълнени с толкова много и разнообразни сладкиши, че се чудиш какво да избереш. 
Докато очакваме поръчката отбелязвам, че кафето е пълно с добре изглеждащи, доволни и приятни представители на двата пола от третата възраст. Никъде досега не бях срещала толкова пенсионери накуп. Така е в благоденствуваща Германия.

Донасят поръчката. За разлика от сладкишите, кафето е далеч от италианското на вкус, но карай да върви.

А сега - на работа. За мой най-голям ужас, нашето малко фотоапаратче отказа да работи и цялото ми празнично настроение мигом се изпари, защото знаех, че девойката ще направи само няколко кадъра с GSM си. Загуба голяма за мен. Тръгнахме - девойката напред, аз след нея с провесен нос и насълзени очи.

Докато се готвех за пътуването, опитах да понауча нещичко за Кьолн и неговите забележителности. За катедралата е ясно – кой не е слушал за нея. Самият град е с многовековна история още от времето на  Римската империя като просперираща провинция.
С радост открих, че една от историческите забележителности е Via sacra –включваща дванадесет романски църкви, които всеки страстен пътешественик би трябвало да посети. И макар да се съмнявах, че ще успеем да видим всички, старателно направих списък и на дванадесетте. Разбира се градът имаше и няколко музея, но аз заложих на два – музеят за изобразително изкуство  Валраф-Рихардс и музеят за модерно изкуство Лудвиг.

Първата, най-близка църква е на Светите Апостоли. Старинната базилика е римски храм, разположен в близост до оживения Neumarkt Innenstadt. Тя е трикорабна базилика, разполага с три абсиди в източната част на сградата, във формата на трилистник. Има една единствена кула на запад. Разглеждаме я и продължаваме.

Според картата на града се оказва, че наблизо е и църквата Св.Сесилия. Тя е една от най-старинните романски църкви и сградата й е без промяна от самото си създаване.  Датира от началото на XI в. Другото, което ни привлича е, че в нея е разположен Музеят за средновековно изкуство Schnütgen. Прииска ни се да хвърлим един поглед в него и устремно приближаваме входа. За да разберем разочаровани, че музеят не работи заради проблеми с ел.инсталацията?! И в Германия ли?!

Няма как - отправяме се към Hohe Str. където се намира музеят Валраф-Рихардс. Преди да стигнем до него се спираме за малко да разгледаме останките от старинната църква Св. Албан. 

На няколко метра от руините на Св. Албан се намира сградата на музея "Валраф-Рихардс и фондация Корбо" - площад Obenmarspforten, Am Kolner Rathaus. Основите на музея са положени когато запаленият колекционер Фердинанд Франц Валраф дарява 28 картини от своята колекция на града. Друг меценат - кьолнският търговец Йохан Хайнрих Рихардс построява първата сграда на музея. В него има и творби, собственост на фондация Корбо. В момента в музея е открита временна изложба с творби на Дюрер и Ван Гог - допълнителен стимул за нашите емоционални възприятия.

За спомен пред музея, защото за водачката ми е неприемливо да снима в музеи и църкви

На първия етаж са средновековни творби от XIV и началото на XV в. В залите са изложени многобройни кръстове с различна големина и прекрасна дърворезба. Наред с тях са изложени икони изографисани върху дърво от неизвестни немски иконописци.  Под всеки експонат с немска педантичност има кратко описание с името на автора, от кой манастир е и характерният стил на немските средновековни майстори. Направиха ни впечатления особено две от тях. На едната - ръцете на светеца бяха продължени чак на рамката на картината. На другата - главата и ръцете на светеца бяха като скулптурни изображения.

Сред най-ценните експонати тук се считат две икони от известния немски художник Стефан Лохнер, творил в края на Средновековието и Ранния Ренесанс, предимно в Кьолн. Това са „Мадоната в розовата беседка“ известна още като кьолнската Мона Лиза и „Девата с младенеца“.

По нататък наред с картините с библейски сцени и светци се редуват и портрети на светски лица от немските художници Ханс Бургкмейр Бартоломеус и Брюн Стария -творили в края на XV и началото на XVIв.

На  следващия етаж са залите с картини  от барокови европейски художници -Тинторето, Рибера, Рубенс. Сред тях, едно от големите  митологични платна на Рубенс  - “ Юнона и Аргос“. От  холандските художници в колекцията има творби на Брьогел, Питер де Хох, Ян Стеен, Рембранд с един негов „Автопортрет“ от късните му години.

На третия етаж хронологично са разположени залите с творби от европейски художници от времето на романтизма до края на модернизма - френските реалисти Курбе, Коро, както и немският художник от това течение - Адолф фон Менцел, немският представител на символизма Макс Клингер, Каспар Давид Фридрих – представител на немския романтизъм. В следващите зали са изложени шедьоври на импресионистите Сисле, Мане, Моне, Давид Фридрих, Макс Клингер. Тук е пост-импресионистът Гоген, поантилистът Синяк, Сезан от периода на кубизма. Не спирах да се възхищавам на богатството от шедьоври на музея.

Връщаме се на партерния етаж където е временната изложба с колекцията на Емил Бюрле. Сред тях са не само Дюрер и Ван Гог, на чийто творби е посветена изложбата, а още и Каналето, Делакроа, Курбе, Сисле, Писаро, Гоген, та чак до Пикасо. Невероятно, прекрасно изживяване!Бях много щастлива, че посетихме този музей, защото освен че е много богат, имахме възможност да се запознаем и с немското изобразително изкуство през вековете. Всички тези нови имена, освен споменатите по-горе -  Емил Еберс, Франц Игнас Гюнтер, Вилхелм Лейбл, Филип Ото Рюнге, скулптурът Ноел Хаупт и неговата прекрасна „Медуза“, донесоха истинска естетична наслада за душите ни. С една дума горещо препоръчвам музей „Валраф-Рихардс и фондация Корбо“.

Не, не, не ми благодарете за "напоителните, задълбочени научни и изкуствоведски" лекции  и религиозни беседи върху историята на католическата религия! Готови сме да дадем всичко от себе си в името на читателя. Хо-хо-хо!!! 

След като прекарахме часове в музея, аз вече бях достатъчно уморена за нови посещения. А и денят полека си отиваше. Затова се отправихме бавно, бавно из малките романтични улички на стария град. 

След кратка почивка в хотела тръгваме за нови впечатления. Оказа се, че наблизо е сградата на старото кметство. Пред нея откриваме поредният коледен базар.  А там истински празник – тълпи от весели, засмени хора, които пият, ядат, пазаруват и се забавляват.

Напущаме базара и докато обикаляме тесните улички в свечерения град, виждаме кулите на църквата Great Seint Martin.

Колкото и да бях изморена, сърце не ми даваше да я подминем. Намира се на ъгъла на улиците Am Bollwerk и Mauthgasse. Основите й почиват върху останки от римски параклис. Самата църква е построена през XII в. и също е включена в списъка на Via Sacra. Била силно повредена по време на Втората св.война и възстановена чак през 1985 г.

Приключили с културната програма започваме да си мечтаем за една спокойна истинска вечеря. Първият ресторант - препълнен, във вторият се носи някаква тежка миризма на печено месо от глиган ли, от бизон ли, но определено, не спомага за слюноотделянето ни. Най-сетне, в една малка съседна уличка, в една старинна къща откриваме мечтаното ресторантче. Атмосферата уютна, със старинен таван от греди, празнично украсен. Повечето посетители си бяха немци, само на съседната маса се бяха настанили руснаци. Ние допълнихме интернационалната квота.

След дълго двоумение дали да не си взема немски специалитет, в който имаше и кървавица, реших да не рискувам с нея, но кой знае дали не съм сгрешила. Поръчахме си стек за мен и пилешко за девойката. И бира, разбира се. Как ще дойда в Германия и няма да пия бира.

Докато чакаме да ни донесат десерта, пред погледа ни се яви едно мишле, което спокойно и по домашному, някак си, безстрашно се поразходи по пътеката, преди да се шмугне под една от масите. Не наддадохме писъци, защото бяхме убедени, че това немско мишленце не е мръсно като нашите, а си е един чистичък домашен любимец. Дали?

Мигом забравихме всичко щом донесоха десерта - ябълков щрудел по оригинална рецепта. О, няма такова изкушение за сетивата от този немски сладкиш!

Преди да се приберем правим обичайната си крайбрежна разходка по кея на Рейн, изкачваме стъпалата, минаваме покрай музея Лудвиг и сме в хотела. Отсреща греят окъпани в светлини кулите на катедралата и новогодишния базар.
Германия. Зимна приказка.

Докато чаках реда си за банята, реших да хвърля поглед на немските телевизионни канали. Беше вечерта на 20.12.2016 година. Боже мой, боже мой, всички говореха нещо за Берлин, виждах пожарни, полиция, съборени къщички от някакъв коледен базар….. Ето, че най-мрачните ми страхове се сбъднаха. Поредният безсмислен, жесток, нечовешки атентат срещу мирни хора. И, разбира се, сред десетките жертви, почти половината бяха туристи. Ох, знаех си, знаех си, че така ще стане. Помолихме се за невинните жертви, а сетне тъжни и унили решихме, все пак да се опитаме да поспим. 

Кьолн. 20.12.2016г. 

ПЪТЕПИС. ГЕРМАНИЯ.ЗИМНА ПРИКАЗКА

ПЪТЕПИС ЗА ДЮСЕЛДОРФ

Неповторима е срещата с всяка нова непозната страна и с всеки нов, непознат град. Докато вървиш из него си казваш: „Ето, за първи път съм в този град, на тази улица и навярно никога повече няма да се върна тук!“ А сетивата ти са отворени до краен предел за тази нова среща с непознатото и ти се струва, че си един широко отворен прозорец, през който нахлува светът! Това са мислите, които ме вълнуват преди всяко ново пътуване.

Но докато очакваме да ни отведат към самолета, не ми е кой знае колко до романтични чувства и настроения. По-скоро си мисля за някои прозаични закономерности, които се струпаха около това пътуване.


За първи път ще летим с нискотарифната Ryanair. Може би затова е нормално да има закъснение?! То, не че не ни се е случвало и големи авиолинии да ни сюрпризират неприятно с непредвидени закъснения, но се надяваш с новите да не е така, нали?
За първи път ще пътуваме през зимата. А аз мразя този сезон – заради студа, заради депресиращо краткия ден -  обикновено облачен, мъглив, дъждовен, снежен….. 
Но дъщеря ми едва намери няколко свободни дни от напрегнатия си делник и аз ща – не ща трябваше да се примиря. А и бях толкова зажадняла за някакво пътуване, където и да е, когато и да е.
За първи път тръгваме толкова късно. Полетът е обявен за 10.20 ч. Обикновено вземахме възможно най-ранните полети, за да имаме колкото се може повече време за престоя си.

И не на последно място - с моята параноя си бях втълпила, че няма как терористите да пропуснат един от наближаващите най-големи християнски празници Коледа - и да не спретнат, някъде в Западна Европа, някой самоубийствен акт с много жертви християни. Къде сме тръгнали в това размирно време?! Но страх, не страх, дългоочакваното пътуване не беше за изпущане - плюх си в пазвата и зажумях. Оказах се лош пророк, уви.

Най-сетне автобусите потеглят. Скоро самолетът се издигна, поел курс към Кьолн, и аз забравям за всичко. Защо Кьолн? Защото Германия беше една от големите западноевропейски страни, която все още не бях посетила. Ако не се брои няколкочасовото посещение във Франкфурт на Майн, по време на полета ни до Мадрид. Затова бях любопитна какво впечатление ще ми направи тази страна, та било само за три дни.

След двучасовото пътуване самолетът започна да се снишава. Пред очите ни се разкри красива панорама от града под нас, през който живописно се извива река Рейн.

Последва обичайната процедура покрай гишетата, на лентата за багаж, оттам към изхода. Оказа се, че от него директно се преминава на перона на ж.п.гарата. След кратка справка с информационните табла се качваме на влака.

Guten Tag, Köln!

На перона и в подлеза на гарата гъмжи от народ. Ние уверено се движим сред морето от хора, защото дъщеря ми познава обстановката от миналогодишното си коледно посещение в този град. Разказваше как прогизнали тогава от дъждът, който не спрял през цялото време. Да видим ние какъв късмет ще извадим.

Едва стъпили на улицата и пред очите ни изплуваха кулите на най-прочутата северна катедрала – Кьолнската. Колкото повече приближавахме, толкова повече тя изпълваше цялото околно пространство – строга, величествена, необхватна – една каменна неземна фантазия сътворена от човешки ръце. Блестяща фасада на една мрачна древност.

Оказа се, че за дните на престоя ни, девойката специално е избрала хотел Europa am Dom, който е на метри от катедралата, а стаята ни с гледка към нея. А това ми доставя истинско удоволствие.

В краткосрочната ни програма, обаче, за този ден е предвидено посещение на град Дюселдорф. Затова само се регистрираме, оставяме багажа си на рецепцията и поемаме обратно към гарата. Разстоянието между двата града се изминава за около половин час. Качваме се в уютния, чист влак и потегляме.
Дъщеря ми влиза в ролята си на reiseleiterin и ме информира за обичайната практика в Германия, не най-големите градове в провинциите да са техни столици. Така е и с провинция Северен Рейн Вестфалия. Затова Дюселдорф, а не Кьолн е столица на провинцията.  

Но и аз си бях научила урока от туристическите брошурки, останали от предишното й идване. Вече знаех, че Дюселдорф е разположен на две реки. Река Дюсел - дала името на града,  и Рейн - реката от важно икономическо значение за развитието му. Благодарение на близостта си с нея, някогашното рибарско селище, което възникнало на брега на идиличната река Дюсел, преди повече от 800 години, постепенно израства и натрупва богата история. Днес е просперираща столица на провинцията. Гьоте го споменава в своя творба, Наполеон възкликва наричайки го „малкият Париж“, а Хайне нарича своя роден град „много красив“.
Време беше да изживеем своите няколко часа в него и доколкото можем да видим, и усетим атмосферата на Дюселдорф. Напрееед!!!

ж.п.гарата и коледния базар пред нея

Пред ж.п.гарата е оформен коледен базар с кокетни украсени къщички, но ние не се задържаме тук, а с делова крачка се отправяме към центъра. 

Скоро достигаме една от знаковите улици на града -  Königsallee.

Коледна украса на един от мостовете на Кьонигъалее

По средата на улицата минава канал, във водите на който плуват ята от бели птици, а по цялото му протежение са изградени няколко моста, които му придават особено очарование. Някога улицата се наричала Булевардът на кестените. При посещение на император Фридрих Вилхелм IV в града, обаче, Величеството било замерено с парчета конски тор, навярно от нявгашни либерални демократи, борещи се за повече права и свободи. За да потушат скандала, местните управници преименуват улицата на Царския път.

С мостовете над канала, с внушителните достолепни каменни фасади на сградите си, заети от банки и световни марки магазини, Кьонигсалее е красива, престижна, излъчваща просперитет и бюргерско благополучие улица. Очарованието е някак солидно, германско и трайно. Сред сградите се откроява фасадата на Кауфхоф – една от първите построени в началото на ХХ век.

 

Кауфхоф

На  пресечката с Schadowstraße е фонтанът с тритоните, а  на ъгъла на моста се издига „Slim Matilda“ – градският часовник, който е място за срещи на поколения жители на града.

И часовника

Фонтанът с тритоните

А къде без нас....

Докато вървим към края на улицата виждаме и една впечатляваща футуристична сграда от стъкло. Краят на улицата завършва с малко езерце, в което гордо плуват лебеди. Сред тях и един черен лебед – красива гледка.

Ето го Величеството, за което стана дума

А това е паметника на Менделсон.....и аз.

Казват, че вътре имало прекрасна зала

Продължаваме в посока към Старият град. Минаваме покрай сградата на Операта, пресичаме улица Heinrich –Heine-Alee.

Виждаме и две сгради една срещу друга, в които се намират градските галерии, но време за изкуство, в този град, уви, нямаме.

От тук нататък започват живописни улички с малки магазинчета, кафенета и прелестни къщи, коледно украсени. В края на Hunsrückenstraße е St. Andreas - една от най-красивите барокови църкви по тези земи. Как ще я пропуснем! Свети Андрей е Римокатолическа енорийска църква, намираща се в центъра на Дюселдорф. Принадлежи на доминиканските монаси. Построена е през 17в. в южнонемски бароков стил.

Влизаме вътре и занемяваме от чудно красивите тавани. Прекрасната искрящо бяла мазилка е дело на  Йоханес Кун от Страсбург. В края на 17 и началото на 18-ти век, църквата е била важен център и на музикалната култура в Дюселдорф.

След като се насладихме на прекрасната каменна орнаментика на таваните и цялостната архитектура на църквата, бавно, с маене и размайване продължаваме.

Все така зяпайки и възхищавайки се на чистите празнично украсени къщи и улички се отправяме към крайбрежният площад – Burgplatz.

Бургплац, виенско колело и коледен базар

Хем ще си направим една разходка покрай Рейн, докато слънцето не е залязло. Слънце ли споменах? Ами да, Господ обича най-запалените пътешественици и ни е подготвил три СЛЪНЧЕВИ дни!

Вече сме на крайбрежната улица и на площадът пред нея – Burgplatz. Обстановката и тук е празнична - виенско колело и струпани около него многоцветни, украсени коледни павилиончета радват очите. С една дума немски ред, уют и чистота.
Пред нас се ширва спокойно и величествено течащата река Рейн, по която бавно плават влекачи и корабчета. Наблизо се вижда  огромен мост, а в противоположния край, в далечината, се издига висока телевизионна кула и високите модерни сгради в новия град, огрени от последните слънчеви лъчи.

 
















В центъра на площадчето се намира Schlossturm /Кулата замък/. Някога тук се е издигал замъкът на граф Берг, но след пожар останала само кулата, която днес е приютила в себе си Музеят по корабно дело.

Свиваме по една от страничните улички и на Stiftplatz  се изправяме пред тухлената фасада на една от най-старите църкви в Дюселдорф - средновековната базилика Св. Ламбертус – една от най-известните забележителности на историческия квартал. Фасадата на сградата е украсена със скулптурна композиция - Разпятието. Изсечените каменни фигури са драматични, строги, мрачни.

Разпятието

Според някои сведения църквата датира от 14 в. Както всички средновековни сгради и тя е претърпяла много промени и преустройства през вековете - заради буря през 1606 г., пожара  от близкият замък, разрушенията през двете световни войни. Когато кулата на църквата била унищожена при пожар през 1815 г., при реконструкцията й използвали още не добре изсъхнало дърво. И днес кулата е прочута с това, че е осукана. Ако не бях го прочела, навярно нямаше да забележа, но не мога да не го спомена. Ще спестя само легендите по този повод.
Влизаме вътре. Интересно ни е да разглеждаме старинните икони, картини, скулптури. Впечатлява позлатеният реликварий с мощите на Св. Аполинарий, почитан като покровител на града. Всичко е просто, строго, по немски изчистено от излишен блясък и разкош.

Гл.олтар

Реликвария

Купелът за  кръщене

немска коледна украса?!

Отново се връщаме на крайбрежната алея. По цялото й протежение, се извисяват от онези чудновати /мен ако питате, по-скоро уродливи/дървета, които ме впечатлиха още в Белгия. А аз не спирам да цъкам с език и завистливо да разглеждам гиздавите жилищни кооперации – чисти, спретнати, разноцветни. Как пък нито една не беше издраскана вандалски, както е у нас?! 

И други туристи се увековечаваха!!

Другото, което дълбоко ме впечатли и трогна – всички семейни двойки, особено тези от  третата възраст, които срещахме, се държаха нежно за ръце. Това е култура, възпитание, уважение, нали?

Продължаваме разходката си из малките улички на историческия център и  стигаме   до централният градски площад - Marktplatz.

Сградата на кметството и базара

На него се издига старинната сграда на кметството и конната статуя на курфюрста Ян Велем. Казват, че този паметник е не само градска забележителност, но и една от най-забележителните барокови конни статуи на север от Алпите. Не успях да го разгледам и снимам отблизо, защото навсякъде около него се беше разположил коледният базар.

Коледно настроение

Докато обикаляхме покрай многобройните павилиончета, сред шумната празнична тълпа от весели, засмени хора, решихме да се поободрим и да пийнем по едно греяно вино на крак. Девойката, обаче, горещо ми препоръча да опитам яйчения пунш. Оказа се много приятна напитка.

Наздраве!

 

От там тръгнахме  по Bolkerstraße и скоро се озовахме пред родната къща на големият немски поет Хайнрих Хайне.

 Някъде наблизо, на фасадата на една къща открихме плоча с твърде натуралистично изображение. Клекнал един беден дойчо и ака жълтици, ако мога така деликатно да се изразя. А написаното под изображението беше повече от нравоучително. Надписът гласеше: „Тази приказка вероятно няма да се сбъдне, разумното спестяване е истинския живот.“ 

И това е немския дух

 А това се постига с  много арбайтен, нали? Защото нашият германец не насърчава мързела у никое живо същество. Това е кредото на германеца, с него е закърмен и отгледан и затова винаги ще бъде проспериращ. Докато го има, де! Защото след 40-50 години повечето народ ще е Ахмед и Мохамед, не ли?! Само не знам дали ще са все така преуспяващи, работливи, чисти, спретнати? Както и да е, да не бъдем крайни песимисти…..

В духа на Коледа

Скоро краткият зимен ден отстъпи мястото си на настъпващата декемврийска нощ, която постепенно прихлупваше града.  И тогава грейнаха  светлините на коледната украса по улици, стъгди, площади, а градът засия - празничен, фееричен, красив. Решихме пак да се върнем до крайбрежната улица, за да погледаме и оттам огреяният от коледни светлини старинен град, Рейн. 
Прекрасно, прекрасно, прекрасно!

Накрая дойде ред да заситим и телата си. На една от романтичните улички си избираме ресторантче, където да похапнем. Сервитьорът дочул балканска реч ни заговоря. Стана ясно, че ресторантът е на албанци и естествено си поръчахме някакви кебапи, препоръчани ни от него. Наистина беше вкусно. Заситили гладът си, решаваме, че е време да помислим за връщане, защото аз започвах, вече, да се оглеждам за терористи и арабски изнасилвачи. Макар че в интерес на истината не видях много бежанци из улиците на Дюселдорф. Е, срещахме инцидентно някоя забулена булка, дочувахме и турска реч, но бяха  малко, дори за моите страхове. А и турците отдавна не са бежанци в Германия.

Кьонигсалее огряна в светлини

Последни снимки на ярко осветения, достолепен Дюселдорф. Отправяме се към гарата. Според  информационното табло оставаха няколко минути до тръгването на поредния влак за Кьолн, а аз едва се клатушкам. Девойката избързва напред, аз едва пълзя по стълбите преплитайки крака от умора, и си мисля, че ще се наложи да чакаме следващия влак. Вече сме на перона и аз запъхтяна едва си поемам дъх. В този миг един строг, заповеднически глас ме стресва и пришпорва:“Какво чакате? Заспахте ли?“ До отворената, все още, врата на влака стои една германка и ни гледа укорително. Не усетих как изминах последните крачки и със сетни сили се метнах вътре. Успяхме и заради строгият назидателен немски тон, май?! Какви чудеса прави дисциплината и редът, ей?!

Ето го отново Кьолн, и той вече ярко осветен –  катедралата, огромната елха близо до нея, коледният базар наоколо, уличките, фасадите на сградите. Германия. Зимна приказка.

Най-сетне сме в стаята си. И тя по немски чиста, спретната, с искрящо белоснежно спално бельо, с пухени юрганчета и възглавници. А през прозорците надничат кулите на катедралата и светлините от коледните павилиончета на базара. Найсъ, а?! Вземаме по един горещ душ и сме в леглата. Успяваме да хвърлим по един поглед на телевизията, но не намерихме музикален канал, затова предпочетохме да потънем в прегръдките на Морфей.
Gute Nacht, Köln!