ЕЮП ДЖАМИЯ - СВЕЩЕННО МЯСТО ЗА МЮСЮЛМАНИТЕ. САМО ЗА РЕВНОСТНИ ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ.

Според туристическите справки, сред  най-важните забележителности на Истанбул е и Еюп джамия. Заради нея сме тук. От кея на морска гара Еюп се насочваме към едноименният квартал, който е с ориенталски облик – тесни улички, безкрайни сергии, забулени ханъми, дремещи по кафенетата или играещи табла мъже…

  

Стигаме до централния площад.

Фонтанът пред джамията

Веднага се набива на очи тюрбето* и джамията, която заема цяла една страна на площада.

Тюрбето /гробницата/ при джамията

 

Така изглежда една ревностна пътешественичка

Сградата  е с квадратна планировка с голям купол и осем малки куполи. Входната порта води до вътрешна градинка с неизменния шадраван за измиване лицето, ръцете и краката на мюсюлманите, преди да пристъпят прага на джамията. Влизаме вътре, а там гъмжи от народ – няма туристи, само правоверни. И ние - сред тях, като истински ревностни пътешественици. 

Еюп джамия е един от големите религиозни храмове в Истанбул. Според исторически справки, още през 670 г., при арабската обсада на Константинопол загинал знаменосецът на самия пророк – Еюп. Защото, не знам дали знаете, но Пророкът не бил някой безобиден старец с дълга бяла брада и благо изражение, а войнствен предводител на правоверните нашественици. Та в чест на неговия знаменосец, първата джамия, която османците построяват след завладяването на Константинопол е посветена на Еюп.

Влизаме вътре. Оказва се, че мога да снимам на воля, защото и много, забулени с бурки, посетителки снимаха и си правеха селфита?! Само това чаках – ето един кадър на минбара, друг на михраба, а сега стените с преливащите цветни плочки, изписаните калиграфски тавани… 

Ааа, има и балкон, как да стигна до там – питам една ханъма - сочейки нагоре, но тя остава безмълвна. Тогава един възрастен мъж се надига от мястото си и любезно ми сочи входът, от който да вляза. Оказва се тяяяясна извита стълбица и аз почти пълзейки достигам до балкона. Пусто любопитство -  няма край! Е, от тук се открива още по-красив и цялостен поглед към интериора. Щрак, щрак,щрак….

Точно срещу входа на джамията е тюрбето на знаменосеца Еюп. И там голям калабалък*, но няма как да го изпуснем. Както и очаквахме стените на тюрбето представляват истинска цветна експлозия от красиво изрисувани плочи. Щрак, щрак…

Изглежда  този ден има някакъв религиозен празник, в който обрязват момченца, защото през целия ден и по улиците забелязвахме семейства с момченца, облечени в бяла премяна. Близо до входа  едно  момченце черпи с локум, по повод сюнета си, всеки, който излизаше от тюрбето. Не можем да откажем, нали?

Зад тюрбето на Еюп продължава голямо гробище, защото всеки османски големец  искал да бъде погребан, тук, на това свещено място. И така гробището се уголемявало, уголемявало, докато изпълнило целия хълм.

От тук, ако не ни домързеше, можеше да стигнем и до известното кафе Лоти, но както и първия път – домързя ни. Поразходихме се малко из улиците на квартала и поехме обратно. 

Сетне отново на ферибота и морската разходка продължи. Колко жалко, че нашата красива историческа църква Св.Стефан все така си стои опакована. Тъжно си мисля, че навярно така и ще си остане…Ето че докато се наканя да опиша повторното ни посещение в ненадминатият по красота Истанбул, този факт вече е в историята, защото наскоро станахме свидетели на бляскавото й откриване. 

Не се наканихме да видим и Патриаршията. Както и да е.

След прекрасната морска разходка слизаме на Галата, пресичаме кръстовището на крайбрежния булевард и се запътваме към хотела. Но не можем да устоим на изкушението и да не се отбием в магазините Коска, за да си купим кутийка с баклавички. Ох, ще забравя за кръвната захар през тези няколко дни, защото не мога да устоя на това сладкарско изкушение – турската баклава, мммммм…

Вечерта си избираме едно ресторантче на съседната уличка. Аз решавам да опитам този път Адана кебап, а девойката, която не вкусва агнешко по никакъв повод, не желае да се престраши. За по-сигурно си поръчва лаврак. За разлика от предишния кебап, този определено няма да ми стане любим. И това чувство за лой, което остава в устата. Добре, че беше богатата гарнитура и биричката. И добре, че в хотела ни очакваше  баклавичката.

На съседната маса седи една двойка. Скоро влизаме в разговор. Оказва се, че са австралийци, пътуващи с онези огромни лайнери, които сме виждали в акваторията на Босфора. Отседнали са в хотела над ресторанта. Побъбрихме си с тях и се разделихме по живо по здраво.

                 

След обилната вечеря решаваме да се поразходим до площад Султанахмед и да направим нощни снимки на красиво осветения фонтан, куполите на Св.София, стройните минарета на Синята джамия. После се отправяме към нашия хотел.  

Викачите от близките ресторантчета вече са ни запомнили и все така упорито ни канят. Да видим ще можем ли да обиколим всички.

Лека нощ, Истанбул!

*тюрбе - гробница

*калабалък – много хора събрани заедно