ДЖАМИИТЕ НА ИСТАНБУЛ

Събуждаме се бодри, отпочинали, готови за нови приключения. След закуската се отправяме към близката трамвайна спирка Гюлхане. Първата ни цел за деня е квартал Лалели.Там, на оживения булевард Орду Кадеси откриваме поредната джамия от дългият ни списък със забележителности в този град. Преминаваме през малко тунелче и излизаме на големия площад пред джамията, предназначен да побере многобройни правоверни при петъчната молитва и при религиозни празници.

Фасадата на джамията Лалели

Джамията Лалели е издигната от султан Мустафа III през 1763 г. по проект на арх. Мехмед Тахир ага в стил османски барок. Главният й купол лежи върху осем колони. Казват, че бил във форма на лале.  Е, не можах да открия прилика, ама щом людете казват, коя съм аз да го отричам.  От там идва името й, а покрай нея и името на квартала. Има две минарета всяко с по един балкон.

На преден план е минбара

В дъното в центъра е михраба

Спазваме традициите

Влизаме вътре, правим снимки и излизаме. Определено тази джамия не е сред шедьоврите на ислямското изкуство. В един кош, току пред входа, намираме цяла камара книжки на немски език за същността на исляма.

Що е то ислям?

Девойката като любознателен, аналитичен ум взема една, за да прочете и да се опита да се добере до същността на тази религия, от която майка й изпада в неприкрит страх и ужас. И как да е иначе, когато Мохамед, когото мюсюлманите превъзнасят, е проповядвал: „Убивайте неверниците, където и да ги срещнете“. Това миролюбиво ли ви звучи? Както и да е. Да вървим по пътя на нашето познание – културно, религиозно, историческо.

Няколко думи и за квартал Лалели – един от търговските центрове на града. Всичко в този квартал е подчинено на Бога на търговията. Продавачи, купувачи, магазини, хотели, стълпотворение от хора. На някои от магазините има обяви на руски език, заради многобройните руски туристи идващи тук на пазар.

Измъкваме се по стръмната улица Gençtürk, пресичаме булевард Şehzadebaşı и пред нас се изпречва впечатляващата фасада на търсената  Шахзаде джамия. 

Част от фасадата на джамията и тюрбето на принца 

По времето на Сюлейман Великолепни са построени три джамии, великолепни образци на турската архитектура от 16 век - все дело на големия турски архитект Мимар Синан. Тази е една от тях. В началото не успяваме да открием входът й, защото, нали, той трябва да гледа към Мека. Затова обикаляме потъналата в зеленина градина, хем  да видим и гробницата на принца. Изградена е от дялани камъни и тухли и завършва с купол,  образуващ осмоъгълна форма.

Външната фасада на тюрбето

Влизаме вътре. Подът и стените са облицовани от долу до горе с ненадминатите по красота керамични плочи от Изник, както и с фини калиграфски текстове.

Богато украсената гробница

В центъра са изложени четири саркофага – на принца и неговият син, на майка му, а четвъртият – неизвестен. Навярно на някоя от любимите наложници на принца?!

Накрая намираме и входа на джамията. Влизаме. И нейният интериор грабва очите с този цветен калейдоскоп по стените. С една дума – архитектурен шедьовър!

Входът на джамията

Шадравана за измиване преди влизане в джамията

Интериорът

И парка на джамията е огромен

Време е да продължим. Пеш разбира се. Вървим все по същият булевард, който в тази си част се казва вече Macarkardeşler. Скоро срещаме двама полицаи. Единият от тях знае английски. Сигурно ще е баш – началник. 

Отговаря на въпроса ни и потвърждава, че трябва да вървим все нататък. И той не забравя да запита чии сме. Когато разбира, че сме българки, на развален български език пита дали не сме от Кържали.  Ами, християни българи от какъв зор ще хукват по баирите да търсят джамии, нали? То и аз вече започвам да се питам. Да не говорим, че бабите ни сигурно се преобръщат в гробовете си, виждайки как с изплезени езици, търчим и търсим де що има джамия в този град, забравили сякаш, че сме потомки на бежанци от Източна Тракия! Как да им обясниш, че ние вече сме политкоректни европейци и сме ДОСТ-ове с Турция. Нищо не сме забравили и не сме от най-политкоректните европейци, но тази наша страст към  пътешествията, интересът ни към културата и историята на другите народи, наистина не прави разлика между религиите.

Сградата на полицейския участък

Съвсем скоро разбираме и защо този баш-началник се мотае по улиците. На отсрещната страна на булеварда се кипри голяма красива сграда, а от надписа подразбираме, че е някакво полицейско управление. За властта само най-доброто, не ли?

Парка Фатих и част от Акведукта

Парка Фатих

Виждаме парк, според картата Фатих парк, и влизаме да поотдъхнем, че слънцето вече сърдито пече.  Сядаме на една пейка да се поразхладим под сенките на големите дървета. Там, май, за първи път видяхме налягали по тревата хора, които ни изглеждаха тъжни, примирени, безпризорни – навярно сирийци?!

А ние вървим и вървим. Булевардът тук носи името Fevzıpaşa.  Ето я и  стръмната уличка -Tophane sokak, която се вие високо, чак, до един хълм. Няма как, ще трябва да я изкатерим. Стигаме върха и  пред очите ни се открива огромен парк, в единият край, на който се издига величествената фасада на Фатих джамия. 
Построена е по заповед на Мехмед II Фатих /наричан още Завоевателят, защото покорил Константинопол, уви/. Та този същият султан, решил на мястото на византийската църква Св. Апостол, която се издигала тук,  да построи  джамия за чудо и приказ. Речено-сторено. 

Фасадата и част от парка

Строежът продължил седем години и станал най-големият пример за турско-ислямската архитектура по това време /1470г./. И важен етап от развитието на класическата турска архитектура. 

Представлявал внушителен комплекс с  различни социални обекти - библиотека, осем медресета*, болница, керван сарай*, имарет* за бедни, дори хамам*. На няколко пъти  бил разрушен от земетресения, а в днешният си вид е от края на 18 век.

Ако живееш в Рим живей като римляните

Кадри от интериора на джамият

Влизаме в джамията и слава богу, само тук-там се вижда по някой ревностен мюсюлманин, потънал в молитви. Докато се любувахме на  красиво оцветените прозорци и на таваните с изящна декорация, аз все пак не забравях да снимам.  Излизаме.

Време за заслужен отдих на "талантливия" фотограф!

И отново спускане по стръъъъмните улички

*медресе – религиозно училище

*керван сарай – хан, страноприемница
*имарет – благотворително заведение, широко разпространено в   Османската империя между 14 и 19 век. Имаретите представляват  места, в които се раздава безплатна храна на бедни хора, поклонници, дервиши.
*хамам – турска баня.