ПЪТЕПИС. ГЕРМАНИЯ.ЗИМНА ПРИКАЗКА

ПЪТЕПИС ЗА ДЮСЕЛДОРФ

Неповторима е срещата с всяка нова непозната страна и с всеки нов, непознат град. Докато вървиш из него си казваш: „Ето, за първи път съм в този град, на тази улица и навярно никога повече няма да се върна тук!“ А сетивата ти са отворени до краен предел за тази нова среща с непознатото и ти се струва, че си един широко отворен прозорец, през който нахлува светът! Това са мислите, които ме вълнуват преди всяко ново пътуване.

Но докато очакваме да ни отведат към самолета, не ми е кой знае колко до романтични чувства и настроения. По-скоро си мисля за някои прозаични закономерности, които се струпаха около това пътуване.


За първи път ще летим с нискотарифната Ryanair. Може би затова е нормално да има закъснение?! То, не че не ни се е случвало и големи авиолинии да ни сюрпризират неприятно с непредвидени закъснения, но се надяваш с новите да не е така, нали?
За първи път ще пътуваме през зимата. А аз мразя този сезон – заради студа, заради депресиращо краткия ден -  обикновено облачен, мъглив, дъждовен, снежен….. 
Но дъщеря ми едва намери няколко свободни дни от напрегнатия си делник и аз ща – не ща трябваше да се примиря. А и бях толкова зажадняла за някакво пътуване, където и да е, когато и да е.
За първи път тръгваме толкова късно. Полетът е обявен за 10.20 ч. Обикновено вземахме възможно най-ранните полети, за да имаме колкото се може повече време за престоя си.

И не на последно място - с моята параноя си бях втълпила, че няма как терористите да пропуснат един от наближаващите най-големи християнски празници Коледа - и да не спретнат, някъде в Западна Европа, някой самоубийствен акт с много жертви християни. Къде сме тръгнали в това размирно време?! Но страх, не страх, дългоочакваното пътуване не беше за изпущане - плюх си в пазвата и зажумях. Оказах се лош пророк, уви.

Най-сетне автобусите потеглят. Скоро самолетът се издигна, поел курс към Кьолн, и аз забравям за всичко. Защо Кьолн? Защото Германия беше една от големите западноевропейски страни, която все още не бях посетила. Ако не се брои няколкочасовото посещение във Франкфурт на Майн, по време на полета ни до Мадрид. Затова бях любопитна какво впечатление ще ми направи тази страна, та било само за три дни.

След двучасовото пътуване самолетът започна да се снишава. Пред очите ни се разкри красива панорама от града под нас, през който живописно се извива река Рейн.

Последва обичайната процедура покрай гишетата, на лентата за багаж, оттам към изхода. Оказа се, че от него директно се преминава на перона на ж.п.гарата. След кратка справка с информационните табла се качваме на влака.

Guten Tag, Köln!

На перона и в подлеза на гарата гъмжи от народ. Ние уверено се движим сред морето от хора, защото дъщеря ми познава обстановката от миналогодишното си коледно посещение в този град. Разказваше как прогизнали тогава от дъждът, който не спрял през цялото време. Да видим ние какъв късмет ще извадим.

Едва стъпили на улицата и пред очите ни изплуваха кулите на най-прочутата северна катедрала – Кьолнската. Колкото повече приближавахме, толкова повече тя изпълваше цялото околно пространство – строга, величествена, необхватна – една каменна неземна фантазия сътворена от човешки ръце. Блестяща фасада на една мрачна древност.

Оказа се, че за дните на престоя ни, девойката специално е избрала хотел Europa am Dom, който е на метри от катедралата, а стаята ни с гледка към нея. А това ми доставя истинско удоволствие.

В краткосрочната ни програма, обаче, за този ден е предвидено посещение на град Дюселдорф. Затова само се регистрираме, оставяме багажа си на рецепцията и поемаме обратно към гарата. Разстоянието между двата града се изминава за около половин час. Качваме се в уютния, чист влак и потегляме.
Дъщеря ми влиза в ролята си на reiseleiterin и ме информира за обичайната практика в Германия, не най-големите градове в провинциите да са техни столици. Така е и с провинция Северен Рейн Вестфалия. Затова Дюселдорф, а не Кьолн е столица на провинцията.  

Но и аз си бях научила урока от туристическите брошурки, останали от предишното й идване. Вече знаех, че Дюселдорф е разположен на две реки. Река Дюсел - дала името на града,  и Рейн - реката от важно икономическо значение за развитието му. Благодарение на близостта си с нея, някогашното рибарско селище, което възникнало на брега на идиличната река Дюсел, преди повече от 800 години, постепенно израства и натрупва богата история. Днес е просперираща столица на провинцията. Гьоте го споменава в своя творба, Наполеон възкликва наричайки го „малкият Париж“, а Хайне нарича своя роден град „много красив“.
Време беше да изживеем своите няколко часа в него и доколкото можем да видим, и усетим атмосферата на Дюселдорф. Напрееед!!!

ж.п.гарата и коледния базар пред нея

Пред ж.п.гарата е оформен коледен базар с кокетни украсени къщички, но ние не се задържаме тук, а с делова крачка се отправяме към центъра. 

Скоро достигаме една от знаковите улици на града -  Königsallee.

Коледна украса на един от мостовете на Кьонигъалее

По средата на улицата минава канал, във водите на който плуват ята от бели птици, а по цялото му протежение са изградени няколко моста, които му придават особено очарование. Някога улицата се наричала Булевардът на кестените. При посещение на император Фридрих Вилхелм IV в града, обаче, Величеството било замерено с парчета конски тор, навярно от нявгашни либерални демократи, борещи се за повече права и свободи. За да потушат скандала, местните управници преименуват улицата на Царския път.

С мостовете над канала, с внушителните достолепни каменни фасади на сградите си, заети от банки и световни марки магазини, Кьонигсалее е красива, престижна, излъчваща просперитет и бюргерско благополучие улица. Очарованието е някак солидно, германско и трайно. Сред сградите се откроява фасадата на Кауфхоф – една от първите построени в началото на ХХ век.

 

Кауфхоф

На  пресечката с Schadowstraße е фонтанът с тритоните, а  на ъгъла на моста се издига „Slim Matilda“ – градският часовник, който е място за срещи на поколения жители на града.

И часовника

Фонтанът с тритоните

А къде без нас....

Докато вървим към края на улицата виждаме и една впечатляваща футуристична сграда от стъкло. Краят на улицата завършва с малко езерце, в което гордо плуват лебеди. Сред тях и един черен лебед – красива гледка.

Ето го Величеството, за което стана дума

А това е паметника на Менделсон.....и аз.

Казват, че вътре имало прекрасна зала

Продължаваме в посока към Старият град. Минаваме покрай сградата на Операта, пресичаме улица Heinrich –Heine-Alee.

Виждаме и две сгради една срещу друга, в които се намират градските галерии, но време за изкуство, в този град, уви, нямаме.

От тук нататък започват живописни улички с малки магазинчета, кафенета и прелестни къщи, коледно украсени. В края на Hunsrückenstraße е St. Andreas - една от най-красивите барокови църкви по тези земи. Как ще я пропуснем! Свети Андрей е Римокатолическа енорийска църква, намираща се в центъра на Дюселдорф. Принадлежи на доминиканските монаси. Построена е през 17в. в южнонемски бароков стил.

Влизаме вътре и занемяваме от чудно красивите тавани. Прекрасната искрящо бяла мазилка е дело на  Йоханес Кун от Страсбург. В края на 17 и началото на 18-ти век, църквата е била важен център и на музикалната култура в Дюселдорф.

След като се насладихме на прекрасната каменна орнаментика на таваните и цялостната архитектура на църквата, бавно, с маене и размайване продължаваме.

Все така зяпайки и възхищавайки се на чистите празнично украсени къщи и улички се отправяме към крайбрежният площад – Burgplatz.

Бургплац, виенско колело и коледен базар

Хем ще си направим една разходка покрай Рейн, докато слънцето не е залязло. Слънце ли споменах? Ами да, Господ обича най-запалените пътешественици и ни е подготвил три СЛЪНЧЕВИ дни!

Вече сме на крайбрежната улица и на площадът пред нея – Burgplatz. Обстановката и тук е празнична - виенско колело и струпани около него многоцветни, украсени коледни павилиончета радват очите. С една дума немски ред, уют и чистота.
Пред нас се ширва спокойно и величествено течащата река Рейн, по която бавно плават влекачи и корабчета. Наблизо се вижда  огромен мост, а в противоположния край, в далечината, се издига висока телевизионна кула и високите модерни сгради в новия град, огрени от последните слънчеви лъчи.

 
















В центъра на площадчето се намира Schlossturm /Кулата замък/. Някога тук се е издигал замъкът на граф Берг, но след пожар останала само кулата, която днес е приютила в себе си Музеят по корабно дело.

Свиваме по една от страничните улички и на Stiftplatz  се изправяме пред тухлената фасада на една от най-старите църкви в Дюселдорф - средновековната базилика Св. Ламбертус – една от най-известните забележителности на историческия квартал. Фасадата на сградата е украсена със скулптурна композиция - Разпятието. Изсечените каменни фигури са драматични, строги, мрачни.

Разпятието

Според някои сведения църквата датира от 14 в. Както всички средновековни сгради и тя е претърпяла много промени и преустройства през вековете - заради буря през 1606 г., пожара  от близкият замък, разрушенията през двете световни войни. Когато кулата на църквата била унищожена при пожар през 1815 г., при реконструкцията й използвали още не добре изсъхнало дърво. И днес кулата е прочута с това, че е осукана. Ако не бях го прочела, навярно нямаше да забележа, но не мога да не го спомена. Ще спестя само легендите по този повод.
Влизаме вътре. Интересно ни е да разглеждаме старинните икони, картини, скулптури. Впечатлява позлатеният реликварий с мощите на Св. Аполинарий, почитан като покровител на града. Всичко е просто, строго, по немски изчистено от излишен блясък и разкош.

Гл.олтар

Реликвария

Купелът за  кръщене

немска коледна украса?!

Отново се връщаме на крайбрежната алея. По цялото й протежение, се извисяват от онези чудновати /мен ако питате, по-скоро уродливи/дървета, които ме впечатлиха още в Белгия. А аз не спирам да цъкам с език и завистливо да разглеждам гиздавите жилищни кооперации – чисти, спретнати, разноцветни. Как пък нито една не беше издраскана вандалски, както е у нас?! 

И други туристи се увековечаваха!!

Другото, което дълбоко ме впечатли и трогна – всички семейни двойки, особено тези от  третата възраст, които срещахме, се държаха нежно за ръце. Това е култура, възпитание, уважение, нали?

Продължаваме разходката си из малките улички на историческия център и  стигаме   до централният градски площад - Marktplatz.

Сградата на кметството и базара

На него се издига старинната сграда на кметството и конната статуя на курфюрста Ян Велем. Казват, че този паметник е не само градска забележителност, но и една от най-забележителните барокови конни статуи на север от Алпите. Не успях да го разгледам и снимам отблизо, защото навсякъде около него се беше разположил коледният базар.

Коледно настроение

Докато обикаляхме покрай многобройните павилиончета, сред шумната празнична тълпа от весели, засмени хора, решихме да се поободрим и да пийнем по едно греяно вино на крак. Девойката, обаче, горещо ми препоръча да опитам яйчения пунш. Оказа се много приятна напитка.

Наздраве!

 

От там тръгнахме  по Bolkerstraße и скоро се озовахме пред родната къща на големият немски поет Хайнрих Хайне.

 Някъде наблизо, на фасадата на една къща открихме плоча с твърде натуралистично изображение. Клекнал един беден дойчо и ака жълтици, ако мога така деликатно да се изразя. А написаното под изображението беше повече от нравоучително. Надписът гласеше: „Тази приказка вероятно няма да се сбъдне, разумното спестяване е истинския живот.“ 

И това е немския дух

 А това се постига с  много арбайтен, нали? Защото нашият германец не насърчава мързела у никое живо същество. Това е кредото на германеца, с него е закърмен и отгледан и затова винаги ще бъде проспериращ. Докато го има, де! Защото след 40-50 години повечето народ ще е Ахмед и Мохамед, не ли?! Само не знам дали ще са все така преуспяващи, работливи, чисти, спретнати? Както и да е, да не бъдем крайни песимисти…..

В духа на Коледа

Скоро краткият зимен ден отстъпи мястото си на настъпващата декемврийска нощ, която постепенно прихлупваше града.  И тогава грейнаха  светлините на коледната украса по улици, стъгди, площади, а градът засия - празничен, фееричен, красив. Решихме пак да се върнем до крайбрежната улица, за да погледаме и оттам огреяният от коледни светлини старинен град, Рейн. 
Прекрасно, прекрасно, прекрасно!

Накрая дойде ред да заситим и телата си. На една от романтичните улички си избираме ресторантче, където да похапнем. Сервитьорът дочул балканска реч ни заговоря. Стана ясно, че ресторантът е на албанци и естествено си поръчахме някакви кебапи, препоръчани ни от него. Наистина беше вкусно. Заситили гладът си, решаваме, че е време да помислим за връщане, защото аз започвах, вече, да се оглеждам за терористи и арабски изнасилвачи. Макар че в интерес на истината не видях много бежанци из улиците на Дюселдорф. Е, срещахме инцидентно някоя забулена булка, дочувахме и турска реч, но бяха  малко, дори за моите страхове. А и турците отдавна не са бежанци в Германия.

Кьонигсалее огряна в светлини

Последни снимки на ярко осветения, достолепен Дюселдорф. Отправяме се към гарата. Според  информационното табло оставаха няколко минути до тръгването на поредния влак за Кьолн, а аз едва се клатушкам. Девойката избързва напред, аз едва пълзя по стълбите преплитайки крака от умора, и си мисля, че ще се наложи да чакаме следващия влак. Вече сме на перона и аз запъхтяна едва си поемам дъх. В този миг един строг, заповеднически глас ме стресва и пришпорва:“Какво чакате? Заспахте ли?“ До отворената, все още, врата на влака стои една германка и ни гледа укорително. Не усетих как изминах последните крачки и със сетни сили се метнах вътре. Успяхме и заради строгият назидателен немски тон, май?! Какви чудеса прави дисциплината и редът, ей?!

Ето го отново Кьолн, и той вече ярко осветен –  катедралата, огромната елха близо до нея, коледният базар наоколо, уличките, фасадите на сградите. Германия. Зимна приказка.

Най-сетне сме в стаята си. И тя по немски чиста, спретната, с искрящо белоснежно спално бельо, с пухени юрганчета и възглавници. А през прозорците надничат кулите на катедралата и светлините от коледните павилиончета на базара. Найсъ, а?! Вземаме по един горещ душ и сме в леглата. Успяваме да хвърлим по един поглед на телевизията, но не намерихме музикален канал, затова предпочетохме да потънем в прегръдките на Морфей.
Gute Nacht, Köln!