МОРСКА РАЗХОДКА – NOSTALGIC BOSPHOROS TOUR

Започва четвъртият ни ден в Истанбул. След закуска решаваме да се поразтъпчем из парка Гюлхане, който е съвсем близо до нашия хотел. Първият път така и не се наканихме да го посетим.

Ето една приказна героиня

Каменната ограда е на двореца Топкапъ

Оказа се много голям, с алеи с цветя, дървета и храсти, разпръснати скулптурни групи из него. В единия край на парка, иззад дърветата надничат стените на  Топкапъ сарай. Някога това са били части от розовите градини на двореца.

 
Достигаме до края, където е кацнало малко скромно кафене. Но какъв прекрасен изглед към Босфора и Галата се открива от него – нямам думи. Жалко, че все още не беше отворено, та не успяхме да изпием по един чай на теферич, а морето да се шири под нас.

Излизаме от парка, изминаваме последните метри от края на булевард Кенеди, подминаваме  ж.п.гара Сиркеджи и потъваме сред стълпотворението от хора в района на Галата.

Крайбрежният булевард Кенеди

 

На морска гара Еминюню се нареждаме на опашката на едно гише, за да си купим билети за морска разходка по Босфора с романтичният слоган  - Nostalgic Bosphorus Tour. Цената на билета е 25 лири.

Излизаме на пристана в очакване на кораба. Опашката се е проточила, но ние, слава богу, сме в началото и ще се борим за добри места на горната палуба.

Корабът идва и тук се разигра една любопитна сценка. Така както се бяхме подредили чинно в очакване да се качим, виждаме един ага с две-три кадъни около него, да се присламчват към началото на колоната. И тогава изневиделица от опашката изскочи снажен мъжага със силно изразени еврейски черти на лицето, /а може само така да ми се е сторило?/ засили се към тях и започна една караница, стой та гледай. Интересното беше, че агата мълчеше, а спора се водеше от най-възрастната жена от групата. Тя нахално се  оправдаваше, че са закупили билетите си от предишния ден, заради това им се полага да влязат първи…Малеее, такава ярост, жлъч и гневни филипики изригнати от един човек не бях виждала до сега. Очаквах всеки момент мъжът да получи сърдечен удар. Не, не, казвам ви, че такава ненавист към араби, може да тлее само в сърцето на евреин. Западняците около нас се подсмихват на тази междуетническа борба, а на мен ми се иска да му изръкопляскам, щото и аз хич не ги долюбвам тези хора /това последното хич не беше политкоректно, май?/. След яростното изригване мъжът се върна на опашката и започна да обяснява на близкостоящите, че бил на косъм да удари шамар на пингвинката. Както и да е.

Моряците махнаха въжетата и пътниците побързаха да се отправят към горната палуба. Корабът наду сирената и отлепихме от кея. Започна дълга морска разходка по Босфора. На отиване корабът се движеше покрай европейския бряг – ето Галата, музеят ART MODERN, джамията Ортакьой, мостът над нея, уаааау какви прекрасни гледки… Ето и величествената крепостна стена Румели Хисар, хълмовете с великолепни конаци…

Морски пътешественички

Галата

Европейският бряг

Джамията Ортакьой

Дворецът Долма бахче

Ортакьой и мостът над нея

Крепостта Румели Хисар

Мостовете над Босфора

Моят калавуз доволен и щастлив

Спираме на няколко спирки по пътя си, за да се качат и слязат пътници, и продължаваме. Плаваме и плаваме, и плаваме, а краят на Истанбул не се вижда. Вярно е, че хълмчетата са все по-рядко застроени и къщите вече не са така красиви, виждат се и малки рибарски пристани, но Истанбул се точииии. Наближаваме и последните спирки – Саръйер и Р. Кавъджъ.

Най-сетне, там където Босфора се стеснява, а зад него в далечината започва Черно море, корабът прави завой за обратния си път. Вече се движим  по-плътно към азиатския бряг. Но от 
това гледката не става по-малко красива.

Азиатският бряг

По някое време, корабът започна да прави маневри и да се  приближава към брега. От крайбрежните ресторантчета наизлязоха, де що има, сервитьори и започнаха неистово да размахват ръце, като робинзоновци, видели най-сетне спасителният кораб. „Гледай ти, какви сърдечни хора“ си мисля, докато все повече приближаваме. Акостираме на  морска гара Анадолу Каваджъ. Едва тук узнаваме с моята щерка, че ще имаме тричасова пауза. Тогава ми присветна защо така настойчиво и дружески ни махаха с ръце всички тези сервитьори!

Слизаме и правим кратка обиколка из кварталчето. Отвсякъде сервитьорите настойчиво ни канят да посетим техния ресторант, но ние все още обикаляме на лов за снимки. По някое време девойката вижда на отсрещния хълм руините на стара крепост и  аха да ме накара да тръгна да катеря баира. Особено щом видя, че двама пасажери от кораба поеха към хълма. Да, ама не! В този пек и когато толкова ресторантчета изкушават обонянието ми с печената си риба, никой не може да ме накара да се поддам на изследователски набези из древногръцката или османска история. Добре, че и девойката не е много настоятелна.

Беше време да изберем къде да похапнем. Докато се зазяпвах из витрините с менюта на многобройните ресторантчета, станах неволен причинител на свада, между двама представители от два конкурентни обекта. След кратката словесна схватка този, който първи беше кандардисал девойката, победоносно ни поведе към една маса - досами водата! Невероятна гледка!

За ядене – лаврак, разбира се. Но този път решавам да взема чаша бяло вино. Доверявам се на избора на сервитьора. Боже, какво великолепно вино – какъв аромат, какъв вкус!  

Отново се качваме на кораба. Докато изчакваме часа за тръгване, няколко местни момчета се изкатериха на най-горната част на кораба и започна едно главоломно скачане от там. Голяма атракция.

А сетне се заредиха разкошни, прекрасни, великолепни богаташки кьошкове. Минаваме покрай Бейлербей сарай, приближаваме Юскюдар, виждаме ясно Кулата на девицата, сетне правим завой и накрая акостираме на Еминюню. Прекрасна романтична морска разходка си направихме.

Бейлербей палас в далечината

Кулата на девицата в далечината

Морска гара Еминюню и краят на морското ни приключение

За последната прощална вечеря избираме ресторантче от съседната улица. Щом седнахме, при нас специално дойде викачът на заведението, за да ни благодари задето накрая сме избрали техния ресторант! Боже, тези момчета как  успяват да запомнят всички туристи, които минават покрай тях? Вярно е, че през една от тези нощи дълго се двоумихме дали да седнем в този ресторант, но накрая избрахме съседния. А младежът не е успял да преглътне неуспехът си, явно. Ооох, търговията им е в кръвта и на турци, и на гърци, какво да се прави.

"Великият фотограф"пред нови кулинарни изкушения

След опитите с турския кебап този път и аз продължавам с рибената поредица. Само че този път избирам ципура. Девойката си остава вярна на нейния лаврак. Бавно с наслада приключваме вечерята си. 

Калавузът мой и той доволно усмихнат и щастлив

Тръгваме си с лека тъга, защото утре вечер вече няма да сме част от този огромен зрелищен спектакъл наречен Истанбул!