КРАЯТ НА ПРИКАЗКАТА, НАРЕЧЕНА ИСТАНБУЛ

Ето че се задава краят и на тази втора наша истанбулска приказка. Приготвяме  куфарите, сваляме ги на рецепцията, закусваме и поемаме към Галата. 

Залата за зак

Хотелът

За последния ден сме планирали посещение на църквата Хора. Узнахме от интернет, че до там можем да стигнем с автобуси 32, 36КЕ, 38Е и 31Е. Отне ни известно време, докато се оправим сред морето от хора и безкрайните редици автобуси.

Качваме се на автобус 31Е, защото тръгва първи. След няколко спирки питаме шофьора къде да слезем, но той не ни разбира. Бяхме приятно изненадани да видим как загрижено потърси някой, който знае английски, за да ни упъти. Накрая всички, които се включиха в разговора дружно решиха къде да слезем. Любезни хора.

Вървим и търсим Ayvansaray Mh, Kariye Cami Sokak 26.

Казват, че византийската църква Хора /или както се е наричала в миналото Иисус Христос Спасител в Хора, което буквално значи Иисус Христос сред полята/ е една от най-красивите, оцелели до днес, със забележителни образци на византийската църковна архитектура и изкуство.

По време на нахлуването на рицарите от Четвъртият кръстоносен поход и завладяването на Константинопол 1204-1261 г., няма информация за съдбата на манастира и църквата. 

Според исторически сведения, през 14 в. Теодор Метохит – един от най-богатите мъже във византийската империя, теолог, философ и велик логотет на император Андроник II -  се заема с възстановяването на църквата и манастира на Хора. Към сградата са присъединени и някои конструкции от църквата, оцелели през 12 век.

Тогава са  изработени мозайките и фреските, станали пример за византийското изкуството и използвани от много църкви в Европа. В тях за първи път е обърнато внимание на точността на пропорциите на крайниците и ярките тонове на цветовете.

След падането на Константинопол от турците, великият везир на Баязид II - Атик Али паша, заповядал църквата да се превърне в джамия. Дали й името Карийе Джами. На мястото на камбанарията е построено минаре в десния ъгъл на западната фасада на църквата. Тогава са променени и пропорциите на прозорците там. През 1948 г. е обявена за музей – Карийе Мюзеси.

Влизаме във входния нартекс /притвор/ и откриваме останки от многоцветни мозайки и фрески, пресъздаващи предимно сцени от живота на Иисус Христос и Богородица. Шестте купола, там, също са красиво изографисани.

За наше огромно съжаление се оказа, че главният наос е в ремонт. За сметка на това страничният параклис със своя изрисуван купол и многобройните мозайки и фрески по стените ни заплениха и развълнуваха истински.

Тръгваме си изпълнени с огромна радост, че успяхме да видим този музей.

Докато вървим към автобусната спирка съзираме внушителната фасада на една джамия и не устояваме на изкушението да надзърнем и в нея. Колкото повече, толкова повече – както беше казал Мечо Пух, нали?

На табелата близо до входа, на турски и  английски език, има кратка историческа справка. От нея научаваме, че руините в дъното на улицата са останки от някогашно укрепление на Одринската порта на града, а въпросната джамия е Михримах Султан джамия. Построена е  в чест на любимата дъщеря на султан Сюлейман Великолепни – Михримах. 

Около нея имало медресе, гробница, баня и училище. За жалост, при земетресението през 1990 г. била разрушена и днес е реконструирана.

Влизаме, за да установим, че това е наистина една съвсем нова джамия с огромни пространства и вътре, и във вътрешния двор, но без особени впечатляващи забележителности. Все пак, правим няколко снимки под неодобрителните погледи на двамата пазачи, и излизаме.

Взимаме автобуса и слизаме в района на Топхане. Както си бяхме обещали минахме да изпием по един чай при онези абстрактно изрисувани кафенета и магазинчета, за да потънем за последен път в очарователната атмосфера на този завладяващ град.

Крайбрежният булевард в Топхане

От там -  на крайбрежния булевард, за да се сбогуваме с красивия бряг на Босфора.  Пресичаме за последен път моста Галата, отправяме се към нашата махала, грабваме куфарите и се качваме на трамвая - в посока Лалели. Оказа се претъпкан с народ. Докато си проправяме път, едно момиче вежливо ми прави място да седна. От съседната седалка, жена на средна възраст ни заговори на български, накара сина си /както се оказа/ да стане, което той  направи с голяма неохота. Но все пак изпълни желанието на майка си.  Докато пътувахме успели да си поговорят. Жената й се оплакала, че съседките й в квартала, в който живеят са много прости! Така се изразила. Значи е истина, че огромната маса средностатистически ханъми в Турция са много ограничени в бита и светогледа си. Щом и в Истанбул е така?! Но това пък е толкова съблазнително за политиците, нали? Както и да е. Сбогуваме се с българската туркиня и слизаме на Лалели. Отиваме в хотела, откъдето ще поемем за Бургас. Най-сетне цялата група се  събира и автобусът потегля.

Когато през 2013 г. посетихме Истанбул бях изумена от огромните, безкрайни пространства на този град. Но този път, докато се опитвахме да пълзим по препълненото от коли шосе, бях шокирана от новото мащабно строителство, което се беше разгърнало през това време. На първо място, разбира се, един огроооомен МОЛ и гора, безкрайна гора от небостъргачи, включени в проектът Олимпийско село.

Най-сетне, след продължително пъплене по магистралата, успяваме да видим края на града. Кратка последна спирка на познатата ни вече бензиностанция. 

Докато се разтъпкваме на площадката, забелязвам една жена, която настоятелно ме заглежда и споделя нещо със събеседниците си. Това продължи известно време и аз все повече се озадачавах. Накрая тя и двамата мъже, които я придружаваха, станаха и се отправиха към изхода. Тя се поспря и тогава ми стана ясна причината за настойчивите погледи. И те се оказаха наши преселници. Почувствах колко й е приятно да си поговори на български. Бях безкрайно учудена на какъв чист български език говореше и й го споделих. Разделихме се сърдечно. Забавно ми беше колко много лични контакти, макар и епизодични, осъществихме  този път при посещението ни в Истанбул.

Сетне границата, Бургас, накрая нас с няколко руснаци и няколко скандинавци ни натовариха в микробус, за да ни закарат до крайната ни дестинация.

NOSTALGIC ISTANLUL TOUR

минбар в малката Св.София

Джамията Ортакьой

Една от залите в двореца Бейлербей палас

Фасадата на Бейлербей палас

Градината на Бейлербей палас

Бейлербей палас с изглед от морето

Мостовете на Истанбул

Крепостта Румели Хисар

морска гара Анадолу Каваджъ и квартала

Изглед от морето към кв. Юскюдар

морска гара Еюп

Тюрбето в Еюп джамия

площад Султанахмед през нощта

Акведукта

Фатих джамия

Творби от Музеят за модерно изкуство

Истанбулският Университет

Нощен Истанбул

И рибичката, рибичката.......

Музеят Хора

Уличките на Истанбул

Истанбул и рибарите му

P.S. Докато дописвах тези мои прекрасни впечатления от този великолепен, магнетичен град  политическите събития и в Турция, и в Западна Европа ни затрупаха като смъртоносна лавина. Бомби, разрушения, смърт, човешки жертви, ислямски радикализъм и страх ни завладяха. Окървавиха и площад Султанахмед, и Истиклял – историческото сърце на Истанбул и любими места за туристите! Това ли е началото на края за Европа, за света? Не знам. Знам само, че на приказката наречена Истанбул, поне за мен, беше сложен край, уви!




Бургас – Истанбул - Бургас,   

24.08. -29.08.2015 г.