Travel around Europe: 2017

GOOD BYE, ROYAL LONDON!

Goood moооrniiing, Looondon!
Отварям очи, разтревожена от шума зад прозореца, и поглеждам навън. Ето че най-сетне заваля! Ами сега? Как ще ни развали плановете този дъжд - точно последния ден! С огромно разочарование ставаме, приготвяме тоалета си, прибираме багажа, за да го оставим на рецепцията, и излизаме….

Ах, как обичам лондонското време! Докато се подготвяхме за сбогуването, дъждът отшумя. И макар по небето все още мудно да се носят тъмносиви, мрачни облаци, поне не вали! Оставаме с надеждата, че Лондон ще ни изпрати гостоприемно и щедро със слънчева усмивка. Така и стана.

На прощаване решихме да изменим на нашето кафе и да потърсим някое по-романтично. Открихме го на Бедфорд Авеню. Пак френско – Café Rouge. Заредени обилно с въглехидрати се отправяме обратно към Блумсбъри Стрийт. Само на няколко преки от нея, току зад гърба на нашия хотел, виждаме величествената неокласическа фасада на Британския музей. Строена в продължение на двадесет години, тази световна съкровищница, отваря врати през 1947 г.
В музея са приютени културните постижения на света - от зората на човешката история - до днес. И като се има предвид, че е безплатен, дава възможност на всеки турист да го посети и да се запознае с този несравним по рода си, богат с артефакти музей, в който е проследено развитието на човешката цивилизация. Е, да не отричаме, че където е стъпвал британски войник и британски археолог, все е отнасял кога повече, кога по-малко безценни артефакти, за да ги положи в краката на поредния английски крал, нали?

Пристъпваме дверите на този културен храм и попадаме в огромния вътрешен двор с остъклен покрив. Започвам да се тюхкам защо не предприехме няколко посещения на музея, като сме живели така близо до него!. Но Лондон е безпощадно огромен и аз се поддадох на физическата си немощ. Поради това решаваме да се запознаем само с античността – Древен Египет, Асирия и Древна Елада, включващи безброй безценни експонати със световна слава.

Влизаме в египетския хол. Още в началото виждаме прочутият Розетски камък – един огромен каменен къс, епиграфски паметник намерен при разкопките на древна крепост, в близост до гр.Розета край Нил. Най-впечатляващото на него са издяланите три еднакви текста – два с древноегипетски йероглифи и един на старогръцки. Според учените, текстът съдържа послание от египетски жрец към Птолемей V Епифан от династията на Птолемеите. Всемогъщи боже, а днес, толкова хилядолетия по-късно, по тази земя бродят все още безпросветни хора. Не е ли и срамно, и тъжно.

А сетне започнаха да се редуват безценни артефакти, коя от коя по-прекрасни – като бюстът на жената на Аменхотеп I от храма на Амон-Ра, и многобройни статуи на лъвици богини. Ето и богинята Sekhmet, чието име означава „могъщата“ – дъщеря на бога-слънце Ра. Тя е била и главна богиня на първата египетска столица Мемфис, поради което има слънчев диск над главата си.

По-нататък е изложена статуята на цар Sobekemsaf I от късния втори междинен период, когато южен Египет е управляван от династията Thebes /1600 г.пр.Хр./. Под друга статуя прочитаме, че това е цар Amenhotep III изобразен като лъв.

На стените са подредени многобройни надгробни плочи – така наречените stela. Не липсват и прочутите египетски сфинксове. Единият от тях е самият върховен бог Амон - представен като овен, защото във фараонски Египет, сфинксът бил символ на царска сила.
Следват многобройни саркофази, колони… Сред тях - палмовата колона от времето на Рамзес III.

От там преминаваме в залите с асирийски артефакти, свидетелства за една високоразвита цивилизация по тези земи. Когато в една от залите прочетох, че всички тези съвършени статуи, колони, надгробни плочи и каменни изображения са открити сред руините на царски палати и исторически паметници от гр. Немруд - Сирия, едва сдържах сълзите си, припомняйки си варварските разрушения на статуи и дворци в този град, от фанатизираните орди на ИДИЛ. И тогава си казах „О, неразумни юроди! Слава богу, че англичаните са отнесли всички тези безценни творби – паметници на човешката цивилизация!“

А красотата, изяществото, съвършенството на тези творби не могат да се опишат. Съзерцаваме дълго една от многобройните великолепни статуи, изобразяваща човешко тяло с орелска глава. Така били изобразявани защитаващите човека духове. Открита в храма на Нинурта в гр Немруд /около 800 г.пр.Хр./
Друг такъв покровител човек-орел е изобразен сред свещенни дървета. И тя е открита в град Нимруд в Северо-западния дворец около 860 г.пр.Хр.
По-нататък разглеждаме скулптури от стените на двореца на цар Тиглат-Пилзер III, управлявал Асирия през 744-727 г.пр.Хр.

А какво беше възхищението ни, когато се озовахме пред многобройни каменни изображения на ловни сцени – лов на лъвове. Така прецизно са издялани и дрехите на ловците, и телата на конете в движение, и всеки елемент от техните сбруи и седла. Ами телата на лъвовете. Ами процесиите с роби носещи уловената плячка….

Най-сетне се откъсваме от тези безценни творби и се отправяме към залите с елинско изкуство.В началото разглеждаме с възхищение съвършените римски и гръцки скулптури – бюстове, торсове, статуи, фризове с ловни сцени.

Сетне попадаме в залите където са съхранени така наречените артефакти „мраморите на Елгин“. Сбирката представлява фризове и статуи от Партенона – прочутият древногръцки храм, построен в чест на богинята Атина.
Историята й е много интересна. През 1801-1805 г. лорд Елгин е тогавашен английски посланик в Отоманската империя. Бил и страстен почитател на древното гръцко изкуство. Виждайки рушащите се археологически руини на древния храм, с разрешение на турската администрация, успява да спаси някои от останалите останки на скулптурите сред руините и да ги пренесе в Англия. Публичното им излагане става през пролетта на 1807г.
Подочувам, че гърците настоявали тези произведения на изкуството да им бъдат върнати. Дали са прави?! Ако бяха останали в Турция - турските музеи сега щяха да се пъчат с тях.
Но това са държавни истории, така че да продължаваме нататък.
И така - благодарение на този ценител на древното изкуство, посетителите на музея се любуват на изключителни шедьоври. Сред тях е скулптурната композиция на две богини, седящи на столове. Предполага се, че са Деметра и Персефона. Или другата, на която е изваян кентавър газещ паднал лапит, хванал жертвата си за косата и приготвяйки се да я удари. И още, и още фризове, статуи……Жалко, че така незаслужено подценихме този музей.

Но за нас времето неумолимо изтича. Излизаме. Следва кратък набег сред близките магазинчета за дребни сувенири. Решаваме да направим и кратка обиколка из квартала. А къщите там една от друга по-гиздави. На много от фасадите им, както вече бяхме забелязали из цял Лондон, са поставени табелки в синьо, за да ви обърнат внимание, коя известна личност е живяла някога там – все имена на писатели, композитори, общественици.
И тогава видяхме нея - синя табелка, удостоверяваща че в този дом е живял таен агент на Нейно Величество, с псевдоним „Белият заек“. Много се смяхме над този факт, но англичаните са си ….англичани - горди с всичко що е в служба на Кралицата!

В една китна градинка, пък, видяхме една компанийка – момци и девойки с дръпнати очи, да си спретват барбекю на зелената морава. И нямаше ни един бдителен гражданин да ги изругае, че газят тревата, моля ви се! Ех, навярно когато дойде време да си тръгнат, няма да оставят след себе си и една троха, но все пак…..

А сетне открихме един мноооогоооо английски пъб – Great British Pubs! Без колебание решихме, че тук ще бъде прощалният ни обяд – за девойката някакъв пилешки специалитет, а за мен нещо английско – рамстек полят с еднопинтова чаша тъмна бира! Ммммммм….

Ето ни отново на гара Виктория. Оставяме багажа на гардероб и потегляме на последен лов за снимки – Fountain Court, Avery Farm Row, Pimlico Road..
Продължаваме по Holbein Mews, Sloane Gardens, които са част от района Кенсингтън и Челси. А къщите, там, красиви като на картинка – червени тухли, малки градинки отпред, други скрити зад малки частни паркчета, потънали в зеленина и покой. Все от типа къщи, имащи за стопани безупречни пенсионирани полковници, като „Белият заек“ да речем, или неподкупни брокери от фондовата борса.
И казвам на девойката - ако можеш да си позволиш наем за един такъв апартамент, беж да живееш в Лондон. Ама го казвам сербез, защото знам, че това е мисия невъзможна. Както и да е.
Накрая отиваме на Victoria Coach Station, натоварваме се на автобуса…… и се отправяме към летище Лутън. Сбогом, кралски граде! Нашето любовно приключение с теб приключи, уви.

Оказали се на летището се сблъскваме с мила, родна, източноевропейска приказчица. По определените, от лентите, пътеки към пропускателния пункт, бавно се нижат тумби маджарски, румънски и български цигани, скромно облечени лелички и чичковци.
Сетне, току-що подминала през чекинга, виждам полицая да размахва ръчната ми чанта, питайки чия е. Откликвам, той ми я връща без никакъв коментар?!? Навярно това са психологически трикове за сплашване на гадните източноевропейски натрапници, не ли? Ама като гледах публиката, май бяха прави беличките английски чиновници, а?

Още неотърсила се от неприятното чувство, от една пейка се надига някакъв Джон Бул, обръща се мило и учтиво към полякинята, която върви до мен, и й задава социологически въпросчета - къде живее, и най-важното - смята ли да се връща в Англия. На този въпрос полякинята троснато отговаря и подминава без да се спре.
Та такива ми ти дружески намеци открих на прощаване от милите, благовъзпитани, чаровни събратя англичани. Ама сега като се сетя за ордите мюсюлмански бежанци, които ще ги налазят, ние ще им се сторим цвете….

Оказа се, че нашият самолет има закъснение. Започна едно тегаво дрямане на опашката. Не издържах и седнах на една отдалечена пейка, с риск да хвръкна във въздуха от един безстопанствен куфар в близост. Ама и от администрацията - нито се уплашиха, нито се разбързаха кой знае колко?!? Слава богу, нищо не се случи.

Когато накрая отвориха вратите, нашенецът се юрна да щурмува самолета. Ама то не за друго, да не си помислихте, че е от липса на благовъзпитаност и чувство за ред! Просто, най-сетне, в Лондон ЗА-ВА-ЛЯ!!! Докато другите бързаха към заветната стълбичка, аз се хилех щастлива, че ще отнеса няколко капки лондонски дъжд в

косите си….
GOOD BYE, ROYAL LONDON!

София – Лондон – София
18.04. – 25.04.2015 г.