ВТОРИ ДЕН В ЛОНДОН

ЗА МУЗЕИТЕ, ЗА КОНЦЕРТНИТЕ ЗАЛИ И ЗА ОЩЕ НЕЩО

Отварям очи, но ми трябва време да осъзная, че съм в хотелската ни стая в Лондон. През прозореца се вижда прословутия английски вътрешен двор.

Е, тревата не е кой знае колко старателно окосена, а и тази грозновата постройка, току пред прозореца, разваля английското впечатление, но това да им е кусурът. Ставам и опитвам да отворя прозореца. Безуспешно, защото  това не е прост европейски прозорец! За да го отвориш, трябва да го вдигаш вертикално, както едно време в старата бабина къща на село. Едва, след като разбудих моята спяща красавица, с общи усилия успяхме да го отворим. Слава богу, небето е сиво и покрито с облаци, но не вали. Направо не мога да повярвам. За всеки случай, обаче, ще пъхна чадърът в чантата. Страх лозе пази!

Следва душа. Преди това, както и при пристигането ни, трябва да положа усилие, за да запаля лампата в банята, където кой знае защо, няма нормален електрически ключ, а трябва да подръпваш някакво шнурче. Да спомена ли, че  няма брава и вратата се затваря с резе? За последвалата коафьорска процедура, със сешоара, се наложи да придържам адаптора към контакта, за да може девойката да си подсуши косата. Все ей-такива английски работи. Както и да е. Освен това,  трябва да се накиприм по-официално, защото  в 3 p.m. сме на концерт в Royal Albert Hall.
Преборили всички английски битовизми, с бодра крачка се изнасяме от хотела. Започва вторият ни ден в Лондон.

Докато чакам девойката да остави ключа на рецепцията, /съгласно изричната заповед на администраторката–цербер/, започвам с първите снимки за деня от нашата улица - Bloomsbury Street.

Поемаме по една от околните преки, за да открием къде ще закусваме и пием кафе през тези  дни.

Харесваме си едно френско кафе -  Pomme de Pain /демек ябълков пай на английски и български/.

А там наистина предлагаха чудесни френски кроасани – пресни, дъхави, доволно маслени мммммм! Кафето по европейски тертип  - органично.
Да вървим, напред, напред! Тръгваме по Bedford Court Mansions,

пресичаме Бедфорд скуеър, а около нас типичните английски тъмносиви и кафяви тухлени къщи, с кокетни градинки отпред, радват очите ни.

Виждаме и внушителна каменна сграда в неокласически стил. Моят гайд ме информира, че минаваме зад гърба на Британския музей.

Ей на, заради това хотелчето е с такива цени, щото сме в централната част на Лондон!

Следва потънала в зелени храсти и дървета градина.

Подминаваме импозантният хотел Ръсел

и от Ръсел скуеър вземаме метро.

Решили сме да започнем деня с посещение на музея Виктория и Алберт, който се намира на Cromwell Road, в южната част на район Кенсингтън. Създаден е през 1852 година. В неговата безценна и многообразна колекция са събрани и изложени над четири милиона и половина експонати.

Като притежатели на Pass получаваме безплатен аудиогайд. Слагаме слушалките и тръгваме по следите на човешката цивилизация. В самото начало попадаме в зала със скулптурни творби. Това някога е бил Западният салон. Днес е известна като Портър галерия. Научаваме, че сред скулптурите, осемнадесет принадлежат на големия френски скулптор Роден.  Преди сто години, той ги подарил на музея, в памет на безименните френски и английски войници, загинали в Първата световна война. Освен тях има и прекрасни древногръцки и римски   женски и мъжки статуи – израз на култът към красотата на древните хора.

От там отиваме в залата с картини от старите италиански ренесансови майстори.

Тук е Рафаел с неговите прочути картини - „Чудният улов на риба“

и „Свети Павел проповядва в Атина“, както и един „Автопортрет“ на Тинторето. От  Ботичели – ценителят на женската красота -  разглеждаме „Портрет на дама с името Смаралда Брандини“ ……

Но обиколката едва започва.

Отправяме се към залите, в които са изложени безценни експонати на азиатското изкуство, включващи творби от Китай, Корея, Япония, Югоизточна и Централна Азия, някои от които на повече от пет хиляди години. Не само не могат да се изброят, не може да се опише изяществото на тези образци на човешката цивилизация – всички тези каменни, теракотени, керамични изделия с красиви декорации – чаши, чинии, купи за вино, кутии с различно предназначение. Многобройните бюстове на  Буда – седнал, прав, от злато, дърворезбован, пясъчен, както и безброй златни реликварии в негова чест. Да не говорим за красотата на  многобройните ювелирни украшения от злато и сребро. Включително златни шлемове украсени със скъпоцености с допълнително украсен обков. А как да опишеш изяществото на фините, прекрасни цветни гравюри с източно великолепие….  И отново, за кой ли път се питах - как е възможно такова изящество и съвършенство, създавано от човешки ръце преди толкова време.

В други зали открихме образци на ислямската цивилизация –  ориенталски килими и прекрасни изникски керамични образци /по името на град Изник в Турция/.
Чудесата не свършват, но ние решаваме, че не ще можем да видим всичко и решаваме да посетим само някои от галериите, които ни интересуват. Попадаме в Британската Галерия. А тук какво ли няма. Като се започне от порцелови, стъклени съдове, порцеланови и гипсови фигури, включващи експонати от 13 до 18 век, та се стигне до най-широкото легло в света, до писалищната кутия ползвана от Хенри XIII…

.

Ето и Cast Court.

В нея са изложени едни от най-прочутите образци на европейската
цивилизация - гипсовата отливка на прочутата Колона на Траян

и многобройни други отливки на фрагменти от колони,

до гипсовата отливка на великолепната Порта на славата от катедралата в Сантяго де Компостела.

Църквата, към която и до днес се стремят съвременните пилигрими, а поклонението е известно като Пътят.

В съседната зала са събрани копия,  отливки и репродукции на най-прочутите италиански скулптури, архитектурни образци и картини.

Накрая попаднахме в някаква зала с приглушена светлина, където зад витрини се кипреха златни и сребърни обеци, гривни, огърлици отрупани със скъпоценни камъни – прекрасни образци на ювелирното изкуство

Излизаме откъм северната страна на музея, където е градината.

Фасадата на сградата сама по себе си е архитектурен шедьовър.

Изградена е от червени тухли и камък от Портланд. Плитките арки, подържани от стройни колони и ниши са романски по форма. Кулата на главния вход е увенчана със статуя на славата – една характеристика на късната готическа архитектура. Прозорците до галериите също са готически. В центъра на впечатляващата мозайка на фронтона се вижда статуя на кралица Виктория и на принц Алберт.

Позираме за някоя и друга снимка в градината и излизаме възторгнати от този толкова богат музей. Опитвам се да направя още няколко снимки на сградата на музея.

Когато се озовавам на тротоара, заварвам девойката да разговаря с непознат мъж. Кой казва, че англичаните са необщителни и нелюбезни? Оказва се, че събеседникът на дъщеря ми сам я заговорил, виждайки да рови в пътеводителя. Щом разбра, че отиваме към Роял Алберт Хол се заинтересува дали не отиваме на матинето. След потвърждението, ни пожела приятни емоции и продължи по пътя си. Както и ние.
И друг път ни се случи, виждайки да разгръщаме картата или пътеводителя, някои граждани на Лондон сами да ни спират, и да ни предлагат помощта си. А и тези, които спирахме с въпрос – бели, черни - бяха мили и отзивчиви. Само веднъж, в метрото, зададохме въпрос на някаква млада жена, но отговорът беше промърморен едва-едва. Според девойката, причината за нелюбезността на въпросната дама, бил славянският й произход!?  Абе, това мое дете има твърде арийско мнение относно славянският ни корен, май!? Както и да е.

Ние вече крачим по Exhibition Road, чийто край не се вижда.

От двете страни се издигат внушителни класически фасади – я някой кралски колеж, я някоя обществена сграда.

Накрая свиваме по Prince Consort Road

и пред нас изниква закръглената фасада на Роял Алберт Хол.

Идеята за построяването й принадлежи на принц Алберт - съпруг на кралица Виктория и  страстен почитател на музиката. Сградата е открита през 1871 г. Намира се в северния край на Южен Кенсингтън.

Започваме със снимки на района около концертната зала  - красивата фасада на Кралския колеж по музика

и нас самите на този впечатляващ фон.

От там се отправяме към входа,

където вече са се подредили първите меломани. Билетите за  концерта девойката закупи при предшестващата, нашето пътешествие, командировка. Тогава констатирала, че дори за матинето, някои от посетителките били с дълги рокли. Е, ние чак с дълги рокли не се докарахме, но все пак свалихме панталоните, сложихме - тя рокля, аз - пола, овесихме и по някое герданче. Аз специално за концерта обух нови обувки. От тази моя суета пострадаха, най-вече, горките ми крака…..

Влизаме в прочутата концертна зала.

Билетите ни са на първи балкон. Постепенно залата се изпълни, появиха се музикантите и започна гала концертът на Чайковски. В програмата бяха включени най-популярните творби на великия  композитор. След антракта, концертът трябваше да приключи  с Увертюра 1812 г.  В оригинала на творбата, на финала трябва да има оръдейни залпове, затова при заключителните акорди….. изведнъж започнаха да гърмят оръдейни салюти, последвани от многоцветни фойервейки. Забележителен финал на един вълнуващ концерт. И прекрасен завършек на поредният емоционален духовен празник за душата.