ТРЕТИ ДЕН В ЛОНДОН-ПРОДЪЛЖЕНИЕТО

ДВОРЕЦЪТ КЕНСИГТЪН – КРАЛСКА РЕЗИДЕНЦИЯ И МУЗЕЙ

Още щом тръгнахме по улиците на Кенсингтън Роуд,

се заредиха онези ми ти спретнати червени тухлени къщички с малки цветни градинки.

И се досещаш, че така пленително могат да изглеждат само тихите, спокойни, аристократични местенце в Лондон….

По някое време се озоваваме до оградата на един парк,

за да констатираме, че сме вече сред  Градините на Кенсингтън.

Значи това е кралският дворец Кенсингтън.

Е, в началото малко сме се отклонили и  се озовахме пред красиво изкована желязна ограда, зад която, около една представителна кола, се суетяха разни хора.

 И докато се чудех защо не са гостоприемно отворени портите, от входа на сградата се показа снажен младеж с автомат, май?! Най-сетне се досетихме, че твърде дълго сме се застояли пред служебния вход на личните покои на принц Уилям и неговата принцеса Кейт. При създалата се ситуация беше излишно да молим за аудиенция,

а побързахме да видим къде и как са живели дедите им.

Дворецът Кенсингтън е построен през 1605 г.в стила на ренесансовата архитектура в Англия -така наречения Jacobean стил.

Използват се колони и пиластри, кръгли сводести аркади, плоски покриви с ажурни парапети. Дворецът е известен и като Нотингъм Хаус.

Бил дом на кралското семейство от 17в. Влизаме и започваме да обикаляме залите,

придружени от много, много любезен гайд, който говори за кралските обитатели с типична английска почит и благоговение към техни Величества.

Трябва да призная, че като български републиканец, не мога да разбера отношението на британците към кралското семейство. Но всички в Англия, май, ги обожават /включително и принц Чарлз, независимо колко скучен е той и колко странен е вкусът му при избора на любовници/.

Да вървим да изслушаме кралската приказка.

И ето ни в галерия Виктория където гайдът, почти със сълзи на очи,  ни разказва за самотното детство на бъдещата кралица Виктория, израснала тук само с майка си - вдовстващата дукеса на Кент. Самотна, нещастна, без светъл лъч от детството си. Не бързайте да се разплаквате, милички. Наскоро гледах филм по Viasat History за кралица Виктория. От английските изследователи научих, че поне три пъти в седмицата я водели на опера, театър и концерти. Като прибавим и другите аристократични занимания и удоволствия – колко ли ще да е бил нещастен животът й, как мислите ?! Е, като всяка немкиня, майка й била по-строгичка и държала на дисциплината. Но тя й го върнала подобаващо – от мигът, в който станала кралица, повече не се срещнала с майка си. Та толкова за кралските роднински взаимоотношения.

Докато вървят захаросаните истории на гайда, туристите снимат, снимат…

Някои, като едно девойче от групата, не чу нищо от разказа, в стремежът да си направи впечатляващо селфи сред кралските покои.

Преминаваме и през музикалната зала. Знае се, че съпругът на Виктория бил голям любител на музиката и дори свирел на цигулка. Други обитатели на двореца и почитатели на музиката били Джордж II и кралица Каролин, които  били покровители на Хендел.

Разглеждаме и колекцията от кукли, с които си играела височайшата бъдеща кралица,

както и залата известна като Властващата мода, с изложените в нея тоалети по онова време. Обичайната дъвка за посетители. Нали трябва някак си да се оправдаят билетите от 15 паунда.

Не липсва и Картинна галерия с красив таван със стенописи.

Повечето картини в нея обаче са от неизвестни английски художници, поне за мен. Но има и  картини от Холбайн и Ван Дайк. Нали са били кралски художници.

Виж стълбището заслужава внимание с изрисуваните фрески от времето на крал Джордж I.

И все пак след като си разглеждал френските дворци, всичко останало бледнее. Обаче WC, които ползвахме, бяха най-най-блестящите от чистота и ухаещи на този свят. И още веднъж – персоналът – най-любезният, срещан до сега.

Изнасяме се към оранжерията,

преливаща от многоцветни алеи с лалета, лалета, лалета.

Излизаме и в огромния парк,

където близо до езерото се издига монумент на кралица Виктория.

Из поляните се излежават, бягат или разхождат туристи и местни жители.

А сетне се отдадохме на любимото ни занимание – Walk London.

 Като че ли не го правихме цял ден! Преминахме през Уинчестър Корт,

 Vicarage Gate,

The Royal Borough of Kensington

and Chelsea, Kensington Church Street….

А жилищните сгради ставаха все по-хубави.

Като прибавим и потъналите в цвят дървета – гледката ставаше неописуемо красива.

Девойката започваше все повече да въздиша и да твърди, че би искала да живее в този град! Аз, обаче, се опитах да я отрезвя, че пожизнено не може да живее в такъв квартал. Скоро думите ми бяха потвърдени, когато застанахме пред витрините на офис по недвижимо имущество. От изложените апартаменти там /ах, какви огромни, прекрасно обзаведени бяха!/ стана ясно, че наемите са „само“ няколко хиляди паунда, а прекрасните апартаменти струват „само“ няколко милиона паунда.

Толкова с аристократичните квартали и жилища в Лондон.

Но поне не устояхме на изкушението да влезем в един квартален пъб с романтично име „Старият лебед“

 и да си устроим, традиционната ни вече, английска вечеря с риба и пържени картофки, гарнирани с по един пинт бира.

Стигайки до метрото, гайдът мой ме информира, че от метростанцията започва романтичния квартал Нотинг Хил. Е, романтичен, романтичен – колко да е романтичен. Такъв е поради онази сладникава историйка с Хю Гранд - опонирам  аз.

Защото никой и нищо не е в състояние да ме накара да продължа с разходката.

Затова от станция Нотинг Хил Гейт взeмаме метрото, от там в хотела, за да  потънем скоро в прегръдките на Морфей.
Good night, London!