Travel around Europe: ЧЕТВЪРТИ ДЕН В ЛОНДОН-ПРОДЪЛЖЕНИЕТО

НА ЮЖНИЯТ БРЯГ НА ТЕМЗА

За първи път се озовахме на южния бряг на Темза. Докато вървим по каменния вълнолом се любуваме на величествената панорама, обърнати с лице към познатия ни вече декор от отсрещния бряг, където като видения се издигат фасадите на старинни сгради, небостъргачи, дворци и кубетата на катедралата Св.Павел - St Paul`s Cathedral. Продължаваме разходката си покрай Темза с помътнелите кафяви води и многобройни мостове. Бавно вървим под сенките на дърветата, покрай тухлените и модерни остъклени сгради. Разходките из улиците, площадите, мостовете на непознатите градове е едно от любимите ми удоволствия, които скъпо заплащам вечер с болките в краката, но цялото това усилие си струва. И снимам, снимам…..
Пътем възстановихме изгубените калории с по един сандвич и продължихме по оживената крайбрежна алея на Темза.
Ето го тухления комин на бившата електростанция, днес приютила музеят Тейт Модерн. За сега го подминаваме. Накрая стигаме до моста Милениум. Срещу него е реставрираният, в историческият си вид, шекспиров театър – прочутият Театър Глобус. Не може да дойдеш в Лондон и да не посетиш това място. Все пак, Шекспир за болшинството хора е много по-известен от всички тези крале и кралици на това кралство. Да не говорим, че след неговата смърт, англоезичната общност на бъдните няколко века, щяла да бъде обединена от познаването на Библията и на Шекспир. Напълно достатъчно.

Влизаме вътре, минаваме през няколко зали с експозиции от работният процес, царял в театъра – декори, маски, костюми, перуки. Скоро се появява очарователна дребничка дама, която поема оформилата се група, за да ни поведе из света на Шекспир – от времето на пристигането му в Лондон, през несгодите и лишенията съпътствали творческият му път. Както и за животът - такъв какъвто бил в Лондон в началото на XVIIв. А той далеч не бил толкова блестящ и уреден. Да не говорим за смърдящите улички.

А как екзалтирано и вдъхновено разказваше тази жена, нямам думи. Беше истинско удоволствие да я гледа и слуша човек. Накрая ни поведе да видим историческата сцена където са играли актьорите и самият Шекспир. С уговорката, разбира се, да не снимаме, защото в момента тече репетиция. И ето ни в прочутата зала на театъра с открития покрив. Вълнуващ миг. На сцената върви репетиция на сцена от „Венецианският търговец“. Седнахме за малко на пейките да погледаме и усещането беше неповторимо. Тръгнахме си, но срам не срам, се опитах на излизане да направя една-две, не особено сполучливи, снимки.

Walk London продължава вече по уличките на старинният квартал Саутарк. Някои от тях романтични, тесни, с многобройни двуетажни тухлени къщи, превърнати днес в ресторанчета. Минаваме и покрай сграда с табела - Музей на затвор, но нямаме време. А и не горим от желания да надзъртаме там, за да разглеждаме разни оръдия за мъчения.

След това, пред нас се изпречва реставрираният прочут галеон „Златната кошута“ - претендиращ, че е този на Франсис Дрейк - големият английски пират и мореплавател. Ами то по това време мореплаватели са били преди всичко пиратите, не ли? И след като поделяли плячката си с поредния крал, ставали тачени мореплаватели с благороднически титли, май?!

Накрая излизаме на една улица и виждаме каменната снага на църквата Саутарк. Влизаме вътре, минавайки през каменната порта, в чийто тимпан се издига статуята на Богородица. Великолепният готически таван с ветрилообразни сводове от светложълт камък, се извисява и оформя главният неф, завършващ с главния олтар. По цялото протежение на олтара се издигат статуи на многобройни крале, кралици, светци и светици, кардинали, епископи и всякакви други духовни люде. В центъра - позлатена статуя на Богородица с младенеца. Високите сводести прозорци по цялото протежение са увенчани с изящна каменна ажурна украса, а по стъклата са изрисувани цветни гербове и хералдически символи на дарители и многобройни ръководители на Ордена на жартиерата.
Зад решетъчни резбовани прегради, ограждащи хора, виждаме органиста. Той току-що е започнал да свири и величествената музика на органа ме накара да приседна и да се заслушам в нея. А и бях доста изморена вече. Тогава, девойката предложи аз да остана в храма - хем да си почина, хем да се насладя на музиката, хем да поснимам на воля. Тя през това време щяла да прескочи до една друга забележителност – Монументът. Нямала търпение да изкачи 311-те му стъпала. Аз горещо прегърнах идеята и останах в църквата. Под звуците на въздействащата музика, попрочетох брошурата, която получихме.

Черпете знания от религиозната история на Лондон, ако ви е интересно. Според една устна легенда още през 606 г. на тази страна на Темза имало религиозна сграда известна като Къщата на сестрите - посветена на Богородица. Два века по-късно на това място било построено богословско училище на ордена на Св.Августин.
През 1106 година двама нормандски рицари построяват тук църква в чест на Богородица. За нещастие, избухналият пожар през 1212 г,. обхванал целият район - включително болницата построена от монасите. При възстановяването на църквата, вече има нови архитектурни влияния и островърхата готическа арка е заместена от закръглена нормандска арка. Единствено старият хор от 13 в. е запазен и е най-ранната запазена готическа сграда в Лондон.
Цялата сграда била завършена през първата половина на 14в. и била позната като St. Mary Overie, което означава на речния бряг /през реката/, за да се различава от друга градска църква посветена на Богородица, на отсрещният бряг.
След много исторически превратности, през 19 в. църквата запада и някои искат да я съборят. Но за щастие, други - отчитайки нейната историческа значимост - започват кампания по възстановяването й. Кулата и хорът са възстановени през 1822-1825 г. Днешният неф е завършен през 1897 г. и доколкото било възможно бил изграден по подобие на нефа от 13 в.
Време е да пообиколя параклисите, които са по цялото протежение на двата странични нефа. В нишите им има многобройни статуи, хералдически символи и гербове на известни английски представители на църковната и кралска власт. В една от тях, виждам статуя на Шекспир – полегнал в една ниша с клонка розмарин в ръка, като знак на възспоминание. Както преди това ни беше разказала екзалтираната екскурзоводка в театър Глобус, в тази катедрала Шекспир идвал в началото, да се подслони за през нощта. Тук правели и първите си репетиции. Във витражите над него са изобразени герои от негови произведения.
В друг витраж открих сцени пресъздаващи походът на пилигримите, които тръгвали от тук, за да изминат последният път на убития и канонизиран по-късно архиепископ на Кентърбъри – Томас Бекет. Потегляли от това място, защото архиепископът произнесъл последната си проповед тук - в манастира Св.Мария. В резултат на това поклонническо пътуване, по уличките на Саутарк, започнали да никнат многобройни ханове и кръчми, които посрещали изморените и изгладнели пилигрими. Ето как църквата помогнала за икономическият разцвет на това някогашно селце.
Най-сетне девойката се появявя и гордо ми връчва сертификатът, с който е удостоена, за това, че е изкачила всички стъпала на Монумента.

И отново като едни съвременни пилигрими продължаваме нашето пътешествие из тесните улички на старинния квартал, покрай многобройните магазинчета, ресторантчета и кръчмички. За да станем свидетели на типичното английско забавление – пиене на бира в края на работния ден. Амииии, стоят прави - кой сам, кои по двама–трима, с халба бира в ръка, и отдъхват от уморителния ден над компютрите. Необяснимо ми е това удоволствие – да изпиеш на крак една-две чаши бира. Не е ли да седнеш на маса с ракийката и салатката и да започнеш да бистриш политиката, не ми го хвали. Но всеки с традициите си.

Скоро стигаме до Лондонския мост. А той - препълнен с пешеходци идващи откъм Ситито. Краят на работния ден за английските бели якички. Така нареченото Лондонско сити е малък квартал в центъра на Голям Лондон, с площ от една квадратна миля. Представлява историческото сърце на Лондон, като границите му са останали непроменени от Средните векове. По време на Големият пожар в Лондон от 1666 година са унищожени по-голямата част от историческите сгради на Ситито. В днешно време в него са разположени много финансови институции, както и Bank of England. С една дума, тук са големите пари на Европа, а и на света.

За разлика от краят на работния ден в Ситито, нашият още не е свършил. Искаме да видим
една друга забележителност, намираща се в сърцето на Ситито, на хълма Лъгдейл – катедралата Сейнт Пол. Казват, че тя е шедьовърът на прочутия английския архитект - сър Кристофър Рен. Със своите 111 м.височина и 13 камбани тя наистина впечатлява с огромната си величествена фасада. Разглеждаме с възхищение грандиозното църковно здание. Стигаме до стъпалата на храма и се опитваме да влезем вътре, но една любезна мисис с усмивка ни отрязва, че кепенците са вече спуснати. И никакви молби, че видиш ли утре си заминаваме, а искаме, поне, само да надзърнем, не могат да я омилостивят. С обезоръжаваща, но категорична усмивка ни пожелава да дойдем още веднъж в Лондон, ако искаме да разгледаме катедралата. Какво ни оставаше, освен да приседнем в градинката пред храма, където по тревата се бяха натръшкали младежки групи.

Приключихме този ден в малък уютен пъб в нашия квартал, с обичайната вече риба с картофки. И с по един пинт бира, разбира се. Защото, какво по-хубаво след дълъг изнурителен туристически маршрут, да завършиш денят си така. Прибираме се в хотела доволни и щастливи, въпреки умората. Вземаме по един горещ душ и лягаме без повече приказки.
Good night, London!