ПЪТЕПИС ЗА ЛОНДОН-ЧЕТВЪРТИ ДЕН

КРАЛСКИ ЗАМЪЦИ И  КРАЛСКИ ЗАБАВЛЕНИЯ…..
                                              

Gooood mooorning, London!
Господи, дори и аз започвам да се събуждам все по-трудно.  Навярно годините наистина натежават, не са само големите разстояния. Но най-важното е, че времето продължава да ме изумява и радва неистово. Вече дори не взeмам чадър.

Започва четвъртият ни ден в Лондон. Поемаме към гара Ватерло.

Планирали сме посещение на Хемптън Корт Палас. Като сме се захванали с дворците да ги караме наред. Купуваме си билети, защото дворецът се намира в  зона 6 на транспортната мрежа на града и не можем да ползваме Oyster Travelcards, които са само за зона 1 на Лондон. Качваме се на влакчето и потегляме.

Боже мой, не е ли огромен Лондон? Шири се до безкрай, миля след миля безкрайни квартали. След няколко спирки зад нас остават силуетите на огромните небостъргачи, тухлените къщи започват да се смаляват. Но дори и те си имат своите градинки, някои от които добре поддържани.

Идва и нашата спирка.

Преминаваме през едно типично английско градче.

Скоро се озоваваме на каменен мост, от който виждаме очертанията на старинният дворец с кулите.

Пристигаме пред внушителната порта на двореца,

пресичаме първият широк двор,

преминаваме през други порти и вече сме пред двореца.

Фасадата му е украсена с многобройни кули и комини с декоративна украса, типична архитектура от тюдоровата епоха.

Оказва се, че заедно с другите туристи сме подранили и известно време се размотаваме по калдъръмения двор.

Не съм почитател на поп културата и ми е странна тази мания на хората към известните личности. Затова не са ми любопитни музеите на Мадам Тюсо. Но  когато попаднеш на такова историческо място и се замислиш, че преди векове по тези калдъръми, в тези покои са се разигравали и страшни, и тъжни, и смешни, и подли истории, за които само си чел в романите, щеш-не щеш любопитството и интересът ти са големи.

Тъй като сме с Пас-карти, от информацията ни връчват брошура с историята на двореца, така че докато изчакваме да се отворят дверите да се запознаем заедно с историята му. Сега обача стигаме до нещо, което ме кара да се замисля. Така както обяснявам кой кой е в английската история, какво се е случило с този или онзи крал, кралица, кардинал, къде и защо еди кой си художник е нарисувал дадена картина, се досещам че разказът ми става скучен за тези, които вече познават тези места или други, които не са дип много по дългите словоизлияния. От друга страна, обаче,може да има някой любознателен читател, който живо се интересува да речем от картините на Хогарт, от архитектурата на някой замък, или от историята на някоя църква, нали милички?!? Читателите трябва да се уважават, не ли? А ако разказът ми и подробните описания на някого ще се сторят скучни, може да прескочи тези редове, като поразсее малко вниманието си, за да мога аз да изложа фактите на жадните за знания читатели!!! Найсъ,а?

През 1515 г. кардинал Томас Улзи започва да преустройва придворната къща, която се намирала тук, във великолепен епископски дворец. И до днес една от най-запазените части от двореца на Улзи е Base Court – широкият външен двор построен за гости.

През 1528 г. при посещението си в двореца, Хенри VIII толкова го харесал, че кардиналът се почувствал задължен да му го подари!! Май не е било чак толкова доброволно, но да не издребняваме. Кралят прави допълнителни подобрения и през 1540г дворецът окончателно е завършен.Така Хемптън Корт Палас става най-модерният и великолепен дворец в Англия.

В него Хенри VIII изкарва, след дълги перипетии, меденият си месец с Ан Болейн, тук се състои годежът му с грозничката немска принцеса Катерина Пар. Нали не си мислите, че един английски куратор ще си позволи такъв епитет за една кралица?! Вметката е от мен - под влияние на историческите сведения. Тук се ражда и е кръстен  в кралския параклис, единственият син на Хенри - Едуард I.Тук е погребана и майката на принца,  Джейн Сиймур – третата съпруга на краля.

Хемптън Корт Палас бил дворец за развлечение на Хенри VIII и свитата му.

Тук гостите му се забавлявали с грандиозни пирове и тържества, а виното и бирата се леели в огромни количества.

За да се внесе историческа достоверност, с автентични материали и по картина от онова време, бил възстановен виненият фонтан в двора, от който се леело виното.

През 1689 г. след възкачването си на трона, крал Уилям III и кралица Мери I, възлагат на големия английски архитект сър Кристофър Рен да реконструира двореца.

Рен напълно обновява историческата част на двореца, заменяйки тюдоровият стил, като го  превръща в елегантен бароков дворец – английски еквивалент на Версай.

Следващият крал – Джордж III, възкачил се на престола през 1760 г. премества двора си другаде. През последвалата викторианска епоха е приета амбициозна програма за реставриване на двореца, а лондончани се тълпят в неговите паркове и градини.

Големи поражения са нанесени на двореца при възникналия по-късно пожар, който унищожил голяма част от кралските апартаменти. Но като феникс от пепелта – по думите на кураторката на музея – апартаментите са възстановени и след години на консервация, днес историческият кралски дворец, изглежда все така великолепен както винаги – завършва разказа си кураторката.

Докато дочитахме историческата справка, чухме старинна английска музика и  пред очите ни се появиха няколко артисти облечени в старинни дрехи…

И представлението, за радост на туристите, започна. Всеки щрака, камерите записват трескаво, а множеството тръгва след трупата.

Е, няма по-добри и всеотдайни участници в маркетинговите представяния, посветени на величието на английската корона, ви казвам!

Следвайки артистите поемаме към една от залите, където са подредени маси за нас - туристите.

Последва малък спектакъл, пресъздаващ кратък миг от живота в замъка. Изпращаме участниците в спектакъла с аплодисменти.

Тръгваме първо из апартаментите на Хенри VIII. Единствено заслужаващи вниманието ни са старинните гоблени, закупени от манифактурните работилници на Абрахам, пресъздаващи митологични и библейски сцени.

Изтъкани били със златни и сребърни нишки и стрували, на времето, безбожно скъпо. Така е – за краля само най-доброто, нали? И, разбира се, прекрасните дърворезбовани потони – най-типичният елемент от тюдоровата епоха.

От времето на крал Уилям III и кралица Мери, най-впечатляващо е стълбището, водещо към новопостроените апартаменти.

Допълнителна украса внасят декоративните панели и каменни колони завършващи с капители, пиластрите. Освен това кралицата поръчва на придворния художник Годфри Кнелер, да създаде Галерия на красотата с портретите на най-важните жени в двора.

Освен тези платна има и картини от Холбайн и от други художници. Накрая минаваме и през покоите на Джордж III и спалните на кралиците.

Следва дворът с часовника.

Оттам отиваме в двора с фонтаните.

Тук сградата впечатлява със своята барокова хубост, а гледката от парка и фонтаните, които се простират докъдето ти поглед стига, е възхитителен, пленителен…….

Прочутата английска морава,

дърветата с форма на гигантски гъби или като сламени покриви на селска къща,

цветните алеи,

фонтаните разпръскващи прохладни пръски /добавям последното, защото слънцето вече здраво напича/,

разпръснатите из моравата шезлонги и пейки /въх, още малко ще се почувствам като предан почитател на английската корона!/ ни запленяват с хубостта си.

Поснимахме из поляните,

поизлегнахме се на шезлонгите,

за да се потопим напълно в английската аристократична действителност,

а сетне тръгнахме да обикаляме парка,

който се е разпрострял върху 60 акра.

Тук вече се захласнахме и останахме покорени,

пленени от красотата на природата,

от грижливите човешки ръце погрижили се за тази неописуема красота,

с нищо несравнима.

Наистина няма по-прекрасно нещо от английските паркове.

А когато става въпрос за кралски паркове и градини

думите не стигат пред тази божествена красота.

Стигнахме чак до лабиринта, но не навлязохме в него, защото нямахме чак толкова време, за да се губим из него.

Подминахме и кухните и параклиса,

но сетне се отправихме към основния двор, където в Крепостната порта,

останала още от започнатите от кардинала сгради се намират няколко огромни платна - шедьоврите на Мантеня „Триумфът на Цезар“ - едно от най-големите ренесансови богатства в кралската колекция.

Не можем да отречем, че Лондон притежава исторически традиции,

прекрасни паркове, безчет музеи и дворци,

които не могат да те оставят равнодушен.

След  дългата историческа разходка поемаме по обратния път. И не можем да спрем да снимаме красивите гледки към двореца, последни снимки и на нас двете на този исторически фон.

 Вземаме влака и след половин час вече сме на гара Ватерло. Отправяме се към метрото. Нали не мислите, че сме се уморили? Продължава втората част от  Walk London за този ден.