Travel around Europe: ТРЕТИ ДЕН В ЛОНДОН

ПО СТЪПКИТЕ НА АНГЛИЙСКАТА ИСТОРИЯ

Gooood moooorning, London!
Отварям очи и първо поглеждам през прозореца. Тази априлска сутрин времето в Лондон е решило да ни поглези – има тук-там облаче, но то е бяло и пухкаво, което ме кара да се усмихна доволно. За физзарядка – влизам в схватка с прозореца, за да го отворя. Следва обичайната суетня. Да вървим, напред, напред! Започва третият ни ден в Лондон.

Пътьом минаваме покрай нашето френско кафе. От там - към близката метростанция Toтнъм Корт Роуд, за да се отправим към историческото сърце на Лондон. Слизаме на Уестминстър.

Ще започнем денят си с посещение на Уестминстърското абатство. Влизаме в градината където се издигат църквата Сейнт Маргарет и катедралата Свети Петър или Уестминстърското абатство.

Сейнт Маргарет е англиканска енорийска църква, създадена през 12 в. от бенедектинския орден.

Възстановена е през периода 1486-1523 г. и става енорийска църква на Уестминстърския дворец. Интериорът й е обновен през 1877 г., но са запазени някои от характеристиките на тюдоровата архитектура.

Сред тях - витражът от 1509 г. с фламандски стъклопис, в чест на годежа на Хенри VIII и Катерина Арагонска. Както и красивите декоративните панели на тавана. Според каноните на протестанството интериорът е прост, изчистен. Само в дъното на главния олтар се вижда позлатен триптих. Престрашавам се да направя няколко кадри, със страх да не възмутя някои от посетителите на църквата, та да докарам скомина на моето детенце.

Излизаме от църквата и пред нас се изправя в цялата си готическа красота величествената сграда на Уестминстърското абатство – великолепен образец на английската готика.

За разлика от Сейнт Маргарет, катедралата има строго излъчване заради суровите сиви кули, кулички и контрафорси. Единствено голямата розетка и мраморните релефи над главния портик, изобразяващи цяло войнство светци мъченици, допринасят за нейната готическа красота.

От двете страни на главният портик са се наредили опашки от посетители. Установяваме, че по-малката е за притежателите на Пас-карти и се нареждаме там. Движим се сравнително бързо и скоро сме в катедралата.
От информацията получаваме по един безплатен аудио гайд и започваме с разглеждане на катедралата, докато изслушваме дадените ни сведения. Катедралата е построена в периода 1045-1050 г. от крал Едуард Изповедника – последният англосаксонски крал на Англия и един от основните светци на тяхната църква. Претърпява реконструкция в периода 1245-1517 г., след която придобива сегашния си готически вид….

Впечатлението ми от катедралата? Всъщност бе прекалено претъпкана с хора, за да е по моя вкус. Дълбоко разочарована съм, че не мога да снимам. И друго - за мене това не е катедрала, а по-скоро гробница на монарси, монарси, монарси… Задъхваш се от саркофази, саркофази. Последният монарх погребан тук бил Джорж Втори. Следващите владетели, вече, били погребвани в Уиндзор.
В тази катедрала, от 1066 г. насам са се извършвали и коронациите на британските монарси. Колкото и да не съм почитателка на кралската институция, все пак тук става дума за вековната история на тази катедрала. Само като си помисли човек, че стъпва върху исторически каменни плочи, по които са вървели толкова крале и кралици в най – върховния им момент на възкачване на престола, та чак до приключване на последният им земен път. Когато виждаш в саркофазите им Елизабет I и братовчедка й – Мария Стюарт - наредени една до друга, и примирени във вечността, изпитваш някакъв респект и не можеш да останеш равнодушен.

Отделено е и нужното внимание на интелектуалния елит на Англия. Тук са погребани бележити английски държавници, писатели и учени. Сред тях откривамe и Джефри Чосър – един от най-талантливите представители на Английския предренесанс и прекрасен разказвач, който пише на прост, изразителен английски език, и по това се родее с Данте. Вижда се, че Англия умее да цени своите големи творци.

Продължаваме с обиколка из катедралата, която оказва се е по-скоро широка, отколкото висока. Скоро попадаме в параклиси, в които все още са запазени части от стенописи, красиви старинни витражи и паметни плочи на видни британци. Тук вече туристите могат да си позволят да снимат.