Travel around Europe: ПЪТЕПИС ЗА ЛОНДОН-ПЕТИ ДЕН

ЗАМЪКЪТ УИНДЗОР И ИТЪН

И каква стана тя. Музеите и Галериите в Лондон повечето безплатни, но, виж, дворците, замъците на короната с доста солени цени. Нас това не ни касае, защото сме с Пас-карт, просто констатирам факта. Както и да е. А ние продължаваме да редуваме: музей – замък, замък – музей…

За петият ден сме планирали посещение на един от най-прочутите кралски замъци – Уиндзор. Защото не може да дойдеш в Лондон и да не видиш „папата“ на замъците – Уиндзор – символът на британската идентичност. И още – най-старият замък във Великобритания, и най-големият обитаван замък в света. Все най - най както се оказва. Бях слушала и чела с години за него и копнеех да го видя. Да вървим, напред, напред!

Излизаме от Галерия Уолъс и се отправяме към метрото. От там стигаме до гара Ватерло. Купуваме си билети и се настаняваме в чистичкия, новичък влак. Аз си мислех, че в такъв спретнат влак, никой няма да смее една троха да хапне, но виждам, как, на съседната седалка, един индус извади пластмасова кутия и вилица, и започна да си хапва сладко-сладко. Виж ти.

Ето я и ж.п.гара Уиндзор. Слизаме и тръгваме по уличките на градчето. Горе на хълма -заплашителен със своите кули, кулички и бойници се издига величествено замъкът. Построен е от Уилям Завоевателя преди 900 години, а и днес в неговите покои живее кралицата-майка. Странно е усещането да видиш „на живо“ един толкова известен и познат ти, само от историческите романи и филмите, замък. Давай сега да влизаме, сетне ще философстваме.

Отново ни връчват безплатно по един аудиогайд и ето ни застанали като изтукани пред велииииичествената му фасада. Трепетно чувство – не може да се отрече. Ами да вървим да го превземаме с нашето „уружие“ – миниатюрното ни фотоапаратче. И се зареждат порти, дворове, прекрасно озеленени градини и падинки. Пред очите ни се разкрива все по-мащабна панорама на огромния замък. Минаваме през една, през втора порта…. Поредната е Сейнт Джордж. Там някъде виждаме,около един речовит йомен как се е оформила групичка, която слуша екзалтираният му разказ. Девойчето и то се залепя да слуша историйките, дето ще му разказват за английското кралско величие, но ний като заклет републиканец не щем да се поддаваме на монархически венцеславения и се отдаваме на папарашките си страсти.

Виждам наблизо да се извисява шпилът на параклиса Сейнт Джордж и решавам да се запътя натам. Влизам вътре. Параклисът е в готически стил, а според каноните на англиканската църква единствените украшения са прекрасните витражи и красивите изящни пана на таваните. По стените са окачени мечове, щитове и знамена. В центъра на параклиса, под паметна плоча е подземната гробница на онзи сластолюбец и многоженец Хенри VIII, казват. Разглеждам, обикалям, не смея обаче да снимам, защото когато в Англия нещо е забранено се спазва, за жалост. Най-сетне девойката пристига. И тя на свой ред, като почитателка на готическата архитектура, се заплесва по витражите и архитектурата на параклиса.

От там - през Средният двор и Нормандската порта влизаме в Горният двор, където са така наречените държавни апартаменти. Първо минаваме покрай витирини, в които са изложени куклени къщи и детски дрешки на сегашната кралица и сестра й Маргарет. Следва обиколка из апартаментите. Е, след френските замъци нищо повече не може да те заслепи с пищност и изящество. Но в края на краищата, при жива кралица и един куп принцове и принцеси е нормално всичко най-ценно и старинно да е в техните покои, нали милички? Виж в Картинната Галерия, която неизменно присъства във всеки дворец, има творби на английския художник Гейнсбъроу, Ван Дайк и други придворни художници. И отново не снимам. Мъъъкаааа…

Напущаме Уиндзор и правим кратка обиколка из уличките на градчето. Влязохме в местната църква за простосмъртни и тук вече архивирах една типична англиканска църква.

А сега накъде? Ами, хайде да пресечем моста и да прескочим до отсрещното селце - Итън. Аз в началото дори не схванах, че става въпрос за прочутият ИТЪН, в чийто колеж са се обучавали поколения наред от английската аристокрация. А от редиците им са произлезли повечето министър-председатели на Англия. Включително и настоящият. Е, докато напиша тези редове, той вече стана бивш. Както и да е.

Ето го и мостът. И както само англичаните могат да го измислят – по средата са сложени една до друга две пейки, заети, разбира се, от отдъхващи си туристи.
Вървим из уличките на селцето Итън – селце ли, селище ли, градче ли е, но е типично по английски много, много очарователно – чисти, спретнати къщички с градинки, със саксийки с цветя провисени по фасадите… С една дума - идилията на английската провинция, каквато я познаваме от филмите. Само че, този път ние сме главните героини в този фантастичен филм. Найсъ, а?

Скоро виждаме величествена готическа катедрала, която оказва се е колежанска. В двора й се виждат част от зданията на колежа. До входа, както се и очаква, стои предупредителна табела - влизането забранено. Старинни тухлени сгради в тюдоров стил – някои от тях учебни корпуси, други - домове, обитавани от богоизбраните млади английски джентълмени. Навярно и от други височайши, тоест платежоспособни, отрочета от разни страни.

Чак щях да припадна от изненада, когато по уличките видяхме някои от тези млади джентълмени, да се разхождат посред бял ден във фракове!? Ех, Английо, колко си до мозъка на костите традиционна! Ама и завист има в този възглас, защото в резултат на спазваните традиции, с много кръв, пот, работа - днес Англия все още е преуспяващо кралство с демократични устои. Демократични, демократични – колко да са демократични. Нима през времето на феодализма в Англия не е царял жестокият дворцов закон - за да няма борба за престола, избивай всички възможни претенденти, все едно дали са братя или братовчеди, независимо от полаганите клетви и подписаните споразумения. Но то тогава навсякъде е било така. Важно е историческото наследство, което са оставили тези владетели за идните поколения.

Връщаме се по обратния път и решаваме още малко да се поразходим из градчето Уиндзор, а и да похапнем някъде. Харесваме си един английски пъб, поръчваме си традиционната вече английска fish and chips, за мен пинт наливна местна бира, за девойката сайдер /абе, толкова блудкава е тази прехвалена английска напитка, ама нейсе!/ и запрятаме ръкави.

Приключили с късния обяд, със снимките, с гордата английска история, вече спокойно можем да се върнем в многоликия, безкраен Лондон. Качваме се във влакчето, което в този късен следобед се оказва пълно. Срещу нас, на съседната седалка, седят две - хем хубави, хем типични английски дами /е, има и хубави жени сред тях, все пак/. Чак ми се прииска да ги снимам, ама пусто и аз имам чувство за срам и неудобство. Жалко!

Излизаме от Ватерло и решаваме като истински традиционалистки, в нашите пилигримски походи, да продължим с ….. Walk London, разбира се. Вървим по крайбрежната алея, под носовете ни се изпречва Окото на Лондон, но то така и не ни заинтригува. Но отново и отново го снимам. Сетне пресичаме от южната страна на Темза към северната, през един от мостовете и се насочваме в посока Трафалгар. Вървим по Derby Gate, Whitehall Gardens и аз упорито продължавам да снимам – фасади, паметници. Ето - този паметник на изявеният английски генерал от Втората световна война – Бърнард Лоу Монтгомъри или просто Монти, с неговата прочута барета - го бях пропуснала до сега. Включвам го в архива. Позавъртяхме се отново из Трафалгар, за да го снимаме и на свечеряване - красиво осветен.

После продължихме. Отначало по Странд, а сетне девойката решава да тръгнем не към Leicester Square, а по нов маршрут. Така от улица Bow се озоваваме на Ковънт Гардън Маркет. Тук около площада има множество ресторантчета, пълни с посетители, та едва си намерихме място да седнем да изпием по една бира. Сетне бавно, бавно, щастливи и доволни продължихме по Endell, пресякохме New Oxford street и излязохме на нашата улица. После - хотела, душа и в леглата.
Good night, London!