Travel around Europe: ГАЛЕРИИТЕ НА ЛОНДОН

ГАЛЕРИЯ УОЛЪС – ЕДНА ПРЕКРАСНА КОЛЕКЦИЯ

Добро утро, Лондон!
Днес е петият ни ден в Лондон и ще започнем с галерия Уолъс. Вече е излишно да казвам, че не вали. Първо минаваме по обичайният маршрут за поредната френска закуска. От там започва новата ни Walk London разходка, защото според моя гайд и Уолъс е на един хвърляй място от нас. Така да бъде.

Тръгваме от Tottenham Court Road по Oxford Street. Вървим, вървим, аз непрекъснато снимам фасадите на сградите, които са ме впечатлили. Покрай нас се точи върволица от коли, таксита, автобуси. И тук, както из цял Лондон, не липсват големите предупредителни надписи по асфалта, да се оглеждаме вляво или вдясно, когато пресичаме улицата - заради обратното движение на колите в Англия.

Накрая свиваме по Barrett Street, заобикаляме малка градинка с отрупани в цвят дървета и се озоваваме пред Hertford House. Къщата е строена през 18 в. През 1871 г. Ричард Уолъс я преустроява с допълнителни крила, за да отвори врати през 1900 г. като музей.
Тъй като сме подранили, а залите с изобразително изкуство трябва да отворят врати в 11 часа, имаме достатъчно време да
прочетем нещичко от получените материали в приземния етаж. А историята за създаването на музея е толкова интересна, че се изкушавам да я преразкажа тук.

Всичко започва от първия маркиз на Хертфорд – богатият аристократ Франсис Сеймур-Конуей - посланик във Франция и почитател на изобразителното изкуство. Той започва събирането на колекцията си с шест платна на Каналето. После поръчва портрети на своите дъщери на Джошуа Рейнолдс – големият английски портретист от епохата на Рококо. Страстта на маркиза към изобразителното изкуство се предава и на наследниците в рода.

Вторият маркиз също поръчва портрети на Рейнолдс, както и портрет на мисис Робинсон на Гейнсбъро. Освен това, той е този, който полага основите на колекцията от френски мебели и севърски порцелан.

Интересна е историята на третия маркиз – Франсис Чарлз Сеймур Конуей, който се жени, против волята на родителите си, за незаконната дъщеря на маркиза Фанани и заминава с нея за Париж. Там, обаче, пътищата им се разделят. Междувременно той продължава традицията с колекционерската страст на предците си. Закупува картини от нидерландски художници, сред които и известното платно „Добрият самарянин“ на Рембранд, както и позлатени бронзови френски мебели и севърски порцелан.

Четвъртият маркиз - Ричард Сеймур Конуей също прекарва голяма част от живота си в Париж. Никога не се е женил, но все пак има незаконен син – Ричард Уолъс, когото не признава официално, но го прави наследник на колекцията си. Кръвта вода не става, дори когато става дума за английски благородници, не ли?

Сър Ричард Уолъс ревностно продължава с обогатяване колекцията на своя баща. Негов е приносът за оформяне характерът й, такъв какъвто е днес. Като своя баща и той харесва френското изобразително изкуство от 18 в. Купува творби от художниците Фрагонар, Буше, Вато, миниатюри, многобройни френски мебели, златни кутии, скулптури, килими, севърски порцелан, ориенталски оръжия и военни доспехи. От нидерландските художници - творбата „Смеещият се кавалер“ на Франс Халс, както и творби на Пусен, Ван Дайк, Веласкес. Докато е в Париж, купува колекцията от европейски оръжия, средновековни и ренесансови доспехи от директора на Художествената Академия в Париж, по времето на Наполеон III.

Накрая се завръща в Лондон и купува Hertford House от петия маркиз на фамилията. Докато я ремонтира, излага голяма част от колекцията си в Бетнал Грийн музей. Но независимо от богатството и благотворителните прояви, в които участвува, заради това, че жена му и синът му не се отказват от френското си гражданство, Ричард Уолъс не е приет благосклонно от английското аристократично общество. Независимо от това, преди смъртта си, лейди Уолъс, която го е надживяла, завещава колекцията на Англия. С уговорката тя да носи името на Ричард Уолъс. Докато четяхме тази история си припомнихме за една друга подобна колекционерска история – тази на галериятаТисен-Борнемиса в Мадрид.

Време е да пообиколим залите на тази богата галерия. В приземният етаж са изложени многобройни колекции от старинни европейски и ориенталски военни оръжия – всякакви видове саби, рапири, мечове, пушкала… Да не говорим за всички доспехи, с които се обличали за битките някогашните воини – кираси, шлемове, нагръдници, брони, шлемове, наличници. И докато гледах тези тежки железа си мислех - как, аджеба, се носи тази тежест на гърба, че да имаш сили да въртиш и сабята?!? Явно нявгашните мъже са били истински богатири! И не само за рицаря-воин е имало железни доспехи, но и за коня му. А те, милите, колко трябва да са били издръжливи, за да носят своя товар, че и опакованият си в железа, от глава до пети, конник.

Но, пък, каква изящна изработка на всеки елемент от тези въоръжения. Някога хората наистина са били прецизни и са превръщали всичко, що е излязло изпод ръцете им, в изящно изкуство - дори когато става дума за такива смъртоносни предмети. А колекцията е огромна. Чак по някое време ни доскуча от всички тези железа, колкото и изящна да беше изработката им.

Най-сетне в 11 часа отвориха залите с изобразително изкуство, и ние се устремихме към тях. Като притежатели на Пас-карт получаваме аудиогайд и се започна шеметната обиколка – отначало източните галерии, после западните, овалната зала и накрая голямата галерия. Като се започне с ренесансовите италиански художници като Тициан и неговата митологична картина „Похищаването на Европа.“ От там, през залите с испанските барокови художници, сред които Веласкес и неговата изящна, прекрасна картина „Дамата с ветрилото“. За да се насладим малко по-късно и на големите нидерланските художници от Златният век. Сред тях - Франс Халс с неговият прочут „Смеещият се кавалер.“ Рембранд с „Портрет на сина му Титус“ и един негов „Автопортрет.“ Драматичните пейзажи от Рюсдейл и картините на Питер Брьогел Стария, Питър Хох, Ян Стеен.....

Много са картините и от френските художници от течението Рококо. Сред тях е преди всичко впечатляващия „Портрет на мадам Помпадур“ от Буше, Фрагонар и неговото платно „Фонтанът на любовта“, Вато с „Мюзик парти“, „Шан-з-Елизе“ и още и още….

Не липсват и творби на английски художници - Рейнолдс е представен с неговия портрет „Мис Боулс“, Гейнсбъроу с „ Портрет на мистър и мисис Андрюс“. И сред всички тези европейски шедьоври на изобразителното изкуство са разпръснати прекрасни френски мебели, витрини със сервизи от севърски порцелон, безброй позлатени и порцеланови кутии, кутийки, часовници, вази…Не липсват и скулптури – предимно бюстове. Като този на Чарлз IX.

С две думи много, много богат музей, който си заслужава да бъде посетен на всяка цена. На излизане, макар че бяхме с Пас-карт оставихме няколко паунда, защото не можеш да се скъпиш за толкова прекрасна и богата колекция. А и на информацията, на изпроводяк, те гледат така очаквателно, че трябва да си тъпанар, та да не оставиш нещо в касата на изхода. В края на краищата това е колекция, закупена със собствени средства, /без да се смята, че човек никога не забогатява невинно, де/

за разлика от други музейни сбирки, събирани чрез най-пладнешки обир /извинявам се на братята англичани и техни Величества, но това си е неоспорим факт/ навсякъде по света където е достигнала английската кралска войска, а след нея английските археолози. Но то е все в името на запазване паметта на човечеството, все пак, нали?