Travel around Europe: ПЪТЕПИС ЗА ЛОНДОН

ДЕН НА МУЗЕИТЕ

На седмият - предпоследен ден - станахме рано и се погрижихме за тоалета си в състояние на лека възбуда, тъй като ни предстоеше поредния голям ден. Щяхме да посетим два знакови музея – Националната Галерия и Тейт Модерн. Затова, без да се туткаме много, след френските кроасани и кафето се отправяме към метрото. Маршрутът е от Tottenham Court Road до Charing Cross Station. Излизаме на Трафалгарския площад и се насочваме към Галерията. А там вече се е наредила дълга опашка от посетители, търпеливо очакващи да се отворят вратите. Отстрани са се наредили неколцина социалисти, с плакати в ръце, кротко и мълчаливо протестиращи. Причината – някой настоява да има цени за музея! Е, да де, ама поне да се бяха подготвили с подписка, та който иска да се присъедини.

В това време отварят вратите и ние забравяме протестиращите. Влизаме. Националната галерия е основана през 1824 г. благодарение колекциите на няколцина богати джентълмени - Джон Ангерстей, Джордж Бомънт и Холуел Кар. В колекцията на музея са включени забележителни творби - от ранният Ренесанс - до произведения от 20 в. Да спомена, че имаше закрити зали, заради ремонт, както обясняваха служителите на музея. Така или иначе, за няколко часа не можем да обходим, дори, отворените зали на този богат музей.

Започваме с ренесансовите творци и забравяме за времето… Заредиха се шедьовър след шедьовър. Спираме пред великолепния портрет на Еразъм, рисуван от немеца Ханс Холбайн Младия – придворен художник при Хенри VIII. Считан е за един от най-великите портретисти за всички времена.
Следва една от прочутите му творби „Посланиците“. На нея изобразени в цял ръст са двама млади мъже - френският посланик в Англия и негов приятел – епископ.

От италианските ренесансови Майстори дълго съзерцаваме творбите на един от тримата велики венециански художници – Тинторето. Картината с митологичен сюжет „Бакхус и Ариадне“.
От другият велик венециански художник Тициан е „Noli me tangere” /Не ме докосвай/ с религиозен сюжет. Темата на картината - срещата на Мария Магдалена с възкръсналия Христос. „Не ме докосвай - казва й той - а иди и съобщи на апостолите за възкресението ми“. Тя не го познала и го помислила, че е градинаря, защото държи гребло, така ли?! Да, наивни са били в началото първите библейски картини. Но, само като си помислим за безпросветните, мрачни години на Средновековието, и по-късно през Ренесанса – картините и стенописите, изрисувани в църквите, били единствените, които запознавали хората с религиозните сюжети от Библията. Рисувани от дълбоко религиозни майстори на четката, те са истински шедьоври за своето време..

От там преминаваме в залите с най- великите испански барокови художници – Мурильо с един свой АВТОПОРТРЕТ, Веласкес с един от многобройните портрети на испанския крал Филип IV.
Ето го и нашият любим испански художник – Ел Греко с неговото прочуто платно „Изгонването на търговците в храма“ /сюжетът е ясен/ и „Преклонение в името Христово“ – едно мащабно платно, на което са изобразени дожът на Венеция, папата и крал Филип, коленичили коленопреклонно пред небесните ангели.

Рубенс е представен с пейзажи, портрети и прочутата картина с митологичен сюжет „Самсон и Далила“. Картината е шедьовър – не само заради драматизмът, който е предаден, но най-вече тази игра на светлосенки, цветове, изразителните пози на телата на двамата герои…

От нидерландците се задържахме пред един изключителен мъжки портрет – на богат антверпенски търговец. Картина на големият фламандски портретист и английски кралски художник - Ван Дайк.
После минахме и през залите с английски творци – на първо място Търнър с неговите пейзажи.

А сетне за моя най - голяма радост последваха любимите ми импресионисти. Сезан е представен с пленерни творби и със своя автопортрет „Портрет на Пол Сезан“.

Дега, който е познат като художник на балерините и постоянно разработващ темата за голото женско тяло, и тук присъства с няколко платна - с балерини и голи женски тела, които се къпят, избърсват, решат.

От Реноар са изложени две съблазнителни и пищни баядерки, както и натюрморти.

Първосъздателят на импресионизма - Мане е представен с творбата „Сервитьорка на бира.“
От Моне - една от неговите картини от серията „Гара Сен Лазар“ и прочутите му лилии.
От пост-импресионистите – на първо място Ван Гог с един портрет „Селянка“ от ранния период, когато в творбите му преобладават тъмните и мрачни тонове. До станалият отличителен негов белег – яркият жълт цвят – в „Столът“ от къщата му в Арл. Както и една „Трева с пеперуди“ и прочутите кипариси от последният му период.

Сьора - създателят на поантилизма е представен с най-известната си картината - „Къпане в Аниер“, а неговият талантлив последовател - Синяк, тук е представен с великолепната картина „Перачки“.

Не могат да се изброят всички художници и творбите им. Попаднахме и на един великолепен женски портрет от Климт. И още, и още…..

Часове се наслаждавахме на това съприкосновение с европейското духовно наследство. По някое време се подсетихме, че трябва, все пак, да вървим. Националната Галерия не може за няколко часа да се изследва, но сме безкрайно щастливи, поне, че видяхме някои от най-големите шедьоври на европейските Майстори на изобразителното изкуство.