ПЪТЕПИС ЗА ЛОНДОН. ШЕСТИ ДЕН

РАЗХОДКА С КОРАБЧЕ ПО ТЕМЗА. ГРИНУИЧ

Gooood mooooorning, London!
НЕ ВАЛИ! Това е неизменно добрата новина и за шестия ден от престоя ни в Лондон.
Тръгваме по обичайният маршрут към метростанция Tottenham Court Road. Посоката е Парламента, защото от там ще се качим на корабче. Хем ще си направим една разходка по Темза, хем ще доплаваме до Гринуич – нашата крайна цел.

Слизаме по стълбите на Уестминстър бридж и от морската гара се натоварваме на едно от многобройните туристически корабчета. Като повечето туристи и ние бързаме да се качим на палубата, заради панорамата, която се открива оттам. Разходката ще продължи около час, а през това време ще ни забавлява гайд с типично английско блестящо, искрено остроумие и оригинална духовитост. Така им се радвах на всички английски гайдове, през цялото време, където ги срещахме.

Потеглямееее…..Ех, че е впечатляващ този Уестминстърски замък с неговото неоготическо изящество на кулите! Ето го и Окото на Лондон. Пренебрегнахме го, кой знае защо?! Редуват се един след друг мостовете на Темза – Waterloo bridge, Blackfriars bridge, London bridge, Tower bridge. Тук се приближаваме към брега, защото има спирка и нови пътници.

Между другото, вятърът е доста силен и студен, чак ръцете ни измръзват от студа. Занимателният разказ на гайда продължава с описание на по-забележителните сгради от северната и южната част на Лондон и ние въртим главите- ту на едната, ту на другата страна – кулата на Тейт Модерн, Театър Глобус, катедралата Св.Павел, небостъргача Шард Тауър, новият финансов център Canary Wharf, старият боен кораб Белфаст… Та чак до сградата, в която си е закупила апартамент Шер. Бърррр, бива си го този английски ветрец, ръцете ми  се вкочаниха.

Най-сетне започваме да се приготвяме за акостиране. И тъй като сме с Пас-карт имаме право на посещение на всички забележителности, но да видим до къде ще стигнат силиците ми.  И най-вече - интересът ни.

Близо до пристана е първата забележителност – Къти Сарк – старинен морски кораб, пуснат на вода през 1869 г. – така нареченият чаен клипер, превозвал чай от Китай. Нещо не задържа вниманието ни, затова само надзъртаме и продължаваме.

Ето ни пред старият дворец Гринуич, преустроен от сър Кристофър Рен и превърнат от дворец във флотска болница. Резултатът - най-големият архитектурен ансамбъл, построен в Англия от Средновековието насам. Тези великолепни сгради, от които лъха трезва сдържаност, масивни - без да потискат, са разположени на територията на някогашният дворец, който бил любима резиденция на Хенри VIII. И в същото време една флотска болница, в която да отсядат обикновени болни моряци и да се хранят в разкошно украсена зала. Колко английско! Казват че  рисуваната зала в Гринуич е един от най-прекрасните интериори в Англия, а потонът й, изписан от Джеймс Торнхил, е  може би най-добрия опит на  имитиране на римски барок.

Любопитно е да се узнае и  за миналото на старият кралски военно-морски колеж. Зданията и прилежащите територии били проектирани през 90-те години на 17 в. и отначало били замислени като пристан за старите и ранени моряци. По-късно, целият комплекс станал учебно заведение за подготовка на офицерите от британския военно-морски флот.
Следва параклисът. Все същата сдържаност, строгост и красива простота. Единственото украшение - прекрасните панели на тавана.

От там се отправяме по King Willam Walk, за да достигнем до Националния Морски музей. А когато зърнах колко далеч на отсрещния хълм се намира обсерваторията Гринуич, нищо и никой не беше в състояние да ме накара да изкатеря този хълм, колкото и впечатляващо е да се разкрачиш между двете полукълба на тази планета. И така – аз оставам да обикалям залите на морския музей,/ за което изобщо не съжалявам/, а девойката тръгва да катери хълма.

Преживяването, в най-големият световен морски музей, изпълнен с вдъхновяващи истории за проучването и стремежът към покоряване на морето, е наистина вълнуващо. Прекарах повече от два часа, разглеждайки с интерес изложените експонати. Някога мореплаването е било изпълнено с необятна романтика и Морският музей я пресъздава в цялата й пълнота.

Какво ли не е показано тук. В приземния етаж в няколко зали са изложени картини на Търнър на морска тематика, както и многобройни други картини на английски художници маринисти. На тях бяха изобразени всички велики кораби, свързани с морската история на Англия, жестоките морски битки и драматични корабокрушения, историите на морски герои и обикновени хорица  - всички обединени от британското морско минало до днешни дни.

Във витрини са изложени портрети на забележителни английски мореплаватели и британски морски герои, техни униформи, оръжия, морски уреди, макети на различни военни, търговски и пътнически кораби. В други зали откривам историята на британската морска търговия с Азия и световното развитие на източно-индийската компания. Макар че, ако се проследят похватите на компанията, едва ли колониалните народи са можели да направят разлика между търговци и пирати!

На площадката на първия етаж е изрисувана една огромна морска карта. Има и зали, в които с аудиовизуални средства са разказани морските подвизи на британската армада. Истински рай за децата. С една дума - изключително интересен и богат музей.  Удоволствие е да го посетиш.

На 150 м. от  Stanhope Entrance е Кралската Художествена Галерия. За жалост вече нямам нито сили, нито желание за каквото и да е. Къде изчезна ненаситната ми стръв към все нови и нови предизвикателства?Значи е  време да се съглася със Самюъл Джонсон, че когато човек се измори от Лондон, той се е изморил от живота. На там вървят нещата, май, драга senior !?

Присядам на една пейка, на припек, в очакване на девойката. Ето, че и тя се появява. По уличките се отправяме отново към пристана. Качваме се на поредното екскурзионно корабче и отплаваме по обратния път. Когато приближаваме Тауър бридж се приготвяме за слизане. Междувременно се заслушваме в думите на гайда, който ни обръща внимание, че нивото на Темза вече се е повишило. И е видно, защото минавайки под един от мостовете, ако протегнеш ръка, почти ще го докоснеш. На спирка Tower Pied слизаме.

И ето ни пред страховития Тауър -  кралски дворец и крепост на Нейно Величество. Една от най-емблематичните градски забележителности, издигаща се заплашително в центъра на  Лондон. Построен е от Уилям Завоевателя. Представлява квадратна крепост, позната като Бялата кула. Служела е за защита на  местното население, както и за отбрана на Лондон от външни нашественици. Първостепенната роля на Тауър е била като крепост, затвор и кралски дворец. Служел е за място за екзекуции и мъчения, хазна, оръжейница, Кралски монетен двор. След 1303г. е дом на Коронните скъпоценности на Обединеното кралство.
В края на 12век, Ричард Лъвското сърце построява стена около крепостта с изкопан ров, напълнен с вода от Темза.
В момента Тауър е исторически паметник, охраняван през нощта и от всеизвестните врани. И кой не знае мита, че ако те изчезнат, Британската империя ще загине. Сигурно ги пазят като писани яйца, не ли?
И още – лондончани вярвали, че Тауър е обитаван от духове. Да, бе, да! Най-известният от тях бил  духът на Ан Болейн – тази, заради която, кралят чак се отказва от папата и католицизма. А колко реки от кръв и глави – благородни и не до там, се отделили от телата си, заради това…….

Използваме за последен път Пас-картите, които ни дават право на безплатен достъп и поемаме из алеите на замъка. Още в началото ставаме свидетели на поредното шоу за туристи – няколко статисти облечени като стражи минават, за да пресъздат историческата действителност. Включваме се в група с йомен, който с елегантен английски хумор се опитва да ни разкаже историята на замъка, за който всеки един от нас или е чел, или е гледал исторически английски филми. Докато слушам разказът му, се опитвам да си представя онези мрачни времена - за костите на непогребаните жертви, които се търкалят под калдъръма на Тауър; за костите, зазидани в стените на стълбите, наторили калните брегове на Темза… Ето я и прочутата Кървава Кула с нейната печална слава.

Слушайки сладкодумният йомен си мислех, че е нереализирал се актьор, но той побърза да ме опровергае, обявявайки гордо, че всеки от тях е избран сред най-достойните офицери на Военно-морският флот и тайните служби на нейно Кралско Величество. Имат привилегията да живеят със семействата си в специални къщи в самата крепост. Ако живеят в някои от прелестните околни къщички, значи наистина са много заслужили пред Короната….

Надзърнахме и в параклиса, от там пообиколихме из района, за да попълним фотоархива си. Ето я и Средната кула, ето ги и стражите, които от време на време се поразтъпкват пред портите.
Накрая влязохме в Бялата кула. Видяхме многобройните оръжейни зали пълни с безброй брони, кираси, шлемове, нагръдници и различни видове ножници, саби и ……. Дори и конете са били целите в желязо, за да са предпазени и те от вражеските удари.

Но ако има нещо, което ме изуми, спря дъхът ми, премрежи очите ми -  това бяха коронните скъпоцености на британското кралство. Толкова много, толкова прекрасни и филигранно изработени кралски корони няма нийде по света! Истински пир за очите. Невероятно, фантастично.
За да не се задържа туристът излишно дълго, има движеща се пътека, която ни отнася равномерно по-нататък и по-нататък, а витрините, отрупани с всякакъв размер и изработка корони - край нямат. Еееех, има с какво да се гордеят англичаните. Да превърнеш един малък остров в световна империя не е шега работа.

Виж силите и меракът ни не стигнаха да търчим и до моста Тауър, а се задоволихме само да го фотографираме.
Отново слизаме на пристана. Качваме се на поредното туристическо корабче, за да стигнем до началната спирка – Westminster Pier.

И отново Walk London – от Парламента до Трафалгар. От там по улиците - докато стигнем до Ковънт Гардън. Покрай сградата на Кралската Опера е пълно с изискани, елегантно облечени хора. Появяват се и една - две бели лимузини. Явно поредната културна проява. А ние, за да се почувстваме част от тази артистична суетня, влизаме в близкия италиански ресторант с най-подходящото име „Балерина“. А там имаше дето се казва храна и за духа, и за стомаха - белоснежни покривки на масата, приглушена музика от италиански опери и страхотен пилешки специалитет. Какъв по-прекрасен край на един преситен с впечатления ден.
Сетне бавно, бавно разхождайки се стигнахме до Блумсбъри и до нашия хотел….
Good night, London!

От морската гара на Уиндзор се отправяме към Гринуич

Макар да потръпваме зиморничаво от студеният вятър  потегляме

Въоражен с карти и пътеводители моят гайд е готов за новата задача

Преминаваме под моста на "монасите черните братя"

Разходка с корабче 

Коминът на Тейт Модерн

Blackfriars Bridge

Мостовете на Лондон

Панорама

модерната архитектура на Лондон

историческия кораб

Морска гара Tower Millennium Pied

Мостът Тауър

Крайбрежието на Лондон

Плаваме към Гринуич

Крайбрежна панорама

Приближаваме Гринуич

Начеваме запознанството си с британската морска история и Гринуич

Измръзнали но ненаситни за нови приключения

Чаения клипер къти Сарк

Шедьовъра на сър Кристофър Рен

Архитектурния комплекс Гринуич на сър Кристофър Рен

Архитектурния комплекс Гринуич

В тази зала са се хранели ранените стари моряци

Интериор

Стенописите на таваните

Венецът в творчеството на арх. сър Кристофър Рен - военната болница

Амвона и част от тавана

характерните тавани с панели на англиканските църкви

Гл.олтар

параклиса

Архитектурния комплекс Гринуич

Архитектурния комплекс Гринуич

Из Гринуич

Макет на старинен кораб

Залата с морската карта

великият Вашку да Гама/жалко че снимката е лоша/

капитан Робърт Кнокс /виж, той е бил с благороден произход/

картина на кораби в морето на източна Азия

източни съдове

картина на китайско пристанище

китайски морски свят

из историята на британската морска търговия с Азия

Клипера Силф носещ опиум заседнал в риф в малайския полуостров

Макет на кораб и офицерски оръжия

картина на морска битка

Пират, търговец, корабостроител,адмирал....сър Джон Хокинс!!!

Блюда за офицерския състав

Такива скулптурни фигури са стояли на носа на кораба

The Royal George at Deptford от худ.Джон Клевли-1755г.

                                   

Националния морски музей

Приближаваме Морския музей

Парка и хълмчето където е обсерваторията Гринуич

Напущаме Гринуич

Панорамна снимка

По обратния път към корабчето

Пристана на Гринуич

Много сме и всички сме за Тауър

На подстъпите към историческия Тауър

Бутафорни кралски стражи

Сравнете нашите либерални телени огради и Middle Tower,а?

Хайде и гайда мой да увековечим

Фотосесия на исторически фон

Ето едно място където никой кралски поданик не е искал да попадне

Bloody Tower

Wakefield Tower

Бялата кула

Кралски йомен на фона на бялата кула

Сладкодумният йомен ни разказва кралски приказки, но с английски хумор

Дали това не бяха къщите на йомените?!

Кралският параклис

Сцена от нашият исторически филм

Почетния караул

Средния двор на Тауър

Оръжейната зала

Експонати в оръжейната зала на Бялата кула

Средновековни доспехи

Сбогуване с Тауър

Един уморен, но щастлив пътешественик

Моят гайд уморен, но доволен на фона на моста Тауер

Краят на морската разходка

Ковънт Гардън Маркет винаги гъмжи от народ

Народни забавления на Ковънт Гардън Маркет

Ковънт Гардън - храмът на класическото  изкуство