Travel around Europe: ДЕН НА МУЗЕИТЕ - ТЕЙТ МОДЕРН. СЕДМИ ДЕН

МОДЕРНОТО ИЗКУСТВО Е ТЪНКА РАБОТА!

От Трафалгар отиваме до близката метростанция Charing Cross Station, за да се отправим към Тейт Модерн. По някое време сменяме мотрисата и от Northern Line стигаме до метростанция Southwark Union Station. Пресичаме няколко улици и ето ни на Банксайд – на южната страна на Темза. Пред нас вече се извисява високият комин на Тейт Модерн. Май е най-прочутият музей за модерно изкуство в света, не ли?

Преди да се втурнем към залите на музея, ми се ще, все пак, да споделя някои интимни мисли и чувства относно модерното изкуство. Да се грабнеш от Националната Галерия и да хукнеш към Тейт Модерн е все едно, още зашеметен от последните акорди на прекрасната оперна или симфонична музика, да заподскачаш към някой рекламиран клуб, за да слушаш джаз, макар и в изпълнение на световни изпълнители.

Думата ми беше, че доста време ми отне да се преборя с филистерските си настроения и консерватизъм. Бавно и упорито, след дълга съпротива, след посещения на няколко от най- известните европейски музеи за модерно изкуство, най-сетне открехнах подсъзнанието си, напрегнах цялото си въображение, колкото го имам, за да се опитам да го проумея това изкуство. С голям зор, при това и с променлив успех, особено що се отнася до някои творби.

Виж, младият човек до мен, се оказа много по-бързо подвластен на модерните течения и влияния, предпочитайки го, дори, пред импресионизма. Макар че аз непрекъснато й повтарям, че и импресионизмът е бил посрещнат на нож, подигравали са се на новите художници, отричали са го като изкуство. Е, след това полека-лека, зрителите преминали от „Разпни го“ до „Осанна“. А и от импресионизмът до абстракционизмът и другите модерни течения, се е преминало много бързо и не толкова драматично. Съвременният човек бил вече по-широко скроен и отворен за всякакви модни тенденции – дори когато става дума за модерно изкуство, не ли?

Та да си дойдем на думата. През 2000 г., в сградата на бивша електростанция, англичаните настанили музея Тейт Модерн. Влизаме вътре. Да вървим да се правим на умници и да се опитаме да видим и почувстваме отвъд нещата пред нас! Трудна задачка, нали? Минаваме през огромната Турбинна зала и се отправяме по стълбите към няколкото етажа с разположените в тях, тематично/?!/ автори и творби.

Аз дойдох, най-вече, защото в моята пътеводна книга за изобразително изкуство - ART - беше отбелязано, че тук освен творби от бележити художници модернисти, има творби на Блейк, в когото вече съм влюбена. Първо поисках да видим неговите творби, но уредничката, която спряхме, заяви, че някои зали са в ремонт и няма да можем да видим картините му. И тук ремонти. Явно безплатните музеи често ги ремонтират, май!

За сметка на това абстракционисти, абстрактни експресионисти, модернисти, сюрреалисти и всякакви други исти - дал Господ. И се заредиха - Пикасо, Жоан Миро, Дали – все познати имена и вече различими за мен като стил. Ето например „Трите танцьорки“ на Пикасо ми харесаха. Все пак долавяш, че има три фигури, колкото и абстрактно да са изрисувани. Колкото до разцентрованите женски лица – те са си запазена марка на твореца. Виж, един негов портрет „ Бюст на жена“ твърде много ме смути. Кой мъж би пожелал да целуне тази жена?! Имаше нещо толкова първично в това грубо, мрачно, да не кажа грозно лице. Или, Пикасо, както го подозирам, е гледал от високо на нежния пол, или е бил толкова дълбок психолог, че е откривал в някои госпожи, това, което се опитвали да скрият под красивата маска на лицето си. И все пак - толкова ли са били кът хубавите и свестни парижанки?!

А може би са прави разбирачите на изкуство. Навярно зрителите, най-сетне, се уморили да гледат подробно изрисувани всеки мускул, всяка гънка на човешкото тяло, всеки кичур и къдрица. А тук - с един замах на четката и тялото е готово. То много често няма и тяло, де. Но, нали всеки творец иска да е неповторим. Човешката суета е безгранична, особено когато се считаш за гений. Както беше казал големият Умберто Еко – „За вечната слава първото, от което се нуждаете, е космическо безсрамие“?

Каталунецът Миро е представен, освен с една скулптура на разкрепостено женско тяло, /разбирате, че става дума за широко разкрачени бедра, нали? / и с една картинка. На нея има няколко точки, една запетайка, която може да мине и за сперматозоид, нещо като куче, нещо като нищо на света. По-важното е, че щом я видях, разбрах, че е негова. А това ме накара да се почувствам много горда със себе си!

Дали също си личи от далече с неговия си стил. Все пак в сюрреализмът, ако забелязвате – във втората си част има думичката реализъм. Виждаш някаква картинка, някакви макар и нереални предмети на нея, може дори да се говори и за сюжет….

Не така стоеше въпросът, обаче, със Стенописите на Ротко. Изкуствоведите обясняват, че за тези творби, авторът бил под влияние на затворените прозорци в библиотеката Лауренциана във Флоренция, строена по проект на Микеланджело. Нерде Ямбол, нерде Стамбул, дето викат у наше село. Колкото и да си напрягах въображението, то нищо не сътвори. Какво ми подсказваха тези няколко червени правоъгълници? Кой не би ги нарисувал! Само дето под тях няма да стои името Ротко, и няма да могат да се продадат за 84 милиона долара, за колкото били продадени наскоро, някои от тях!!!? Значи, наистина днешните пари са просто хартийки и нямат никакво покритие - как иначе да си го обясниш.

Открихме и нови имена - като един Жорж Кондо, например. Картините му „Оставям следи“ представляват фигуративни и абстрактни форми.
Или Зигмар Палке и неговата „Неназована“ /ама то крие риск да й дадеш конкретно име, нали?/.
Брет Уестън с неговите „Пясък и вода“ и „Облаци и небе“ определено ме спечелиха за модерното изкуство. Поне се досещаш за какво иде реч, мисля си, докато я възприемам с подсъзнанието си!!

Виж, немската художничка Доротея Танинг ми хареса от пръв поглед. Особено нейната „Малка нощна музика“ – има някакво настроение в тази картина, в нейните цветове. А в „Шепот“ – тази смесица на бяло и сиво, с едва оформените човешки силуети ме спечели за неин фен. Съпруга била на известно име в областта на модерното изкуство - Макс Ернст. И от него имаше, разбира се. В картината му „Мъжете не бива да знаят за това“ имало някаква тънка фройдистка идея, относно същността на жената, както ни бяха обяснили изкуствоведите, в пояснителната табела до картината. Пак ще са някакви женомразки идеи, ама нейсе. Не може да е иначе, защото този Макс Ернст, освен философия, бил завършил и психология. А това обяснява всичко.

Видяхме и една чудесна скулптура - ВЪРВЯЩА ЖЕНА на сюрреалиста Алберто Джакомети – като слабо ехо от прекрасните гръцки и египетски женски тела. Но тъй като жената е вървяща, е наблегнато на дължината на краката – материалът е хвърлен предимно там! Виж творбата му - МЪЖ И ЖЕНА не можах да я проумея, колкото и да ровичках из гънките на подсъзнанието си..

Малевич и особено няколко картини на Кандински далеч повече ми допаднаха от платната на Ротко, май. Но Кандински се харчи едва за 12-13 милиона!!.

Виж за инсталациите – за тях просто нямам думи! Отказвам дори да тормозя подсъзнанието си да сведе някаква мисъл от видяното. Оставям ги на вашето внимание.

Стига толкова изкуство. Тръгваме си. Радваме се, че посетихме и този музей, разбира се. Не обръщайте внимание на ироничните ми нотки. Наистина се забавлявахме през престоя ни там. А някои от платната, както вече казах, дори ме развълнуваха, без да мога да дам задълбочено философско обяснение. По важното е, че си доставихме радост за духа.

И тръгваме отново покрай Темза. За последен път, уви! В този късен следобед кеят гъмжи от народ. Решихме спонтанно да си изберем едно от многобройните ресторантчета и да вечеряме тук – на крайбрежната алея. Намираме свободна маса в „The Riverfront” и сядаме.
Този път съм решила да опитам английският стек. И бира, разбира се. От толкова много интелектуални напъни бях ожадняла. Гайдът мой продължава с рибената си поредица и със сайдер. Разни вкусове! Вълнуващ завършек на един прекрасен ден изпълнен с емоционални преживявания.
Поемаме по пешеходния мост Hungerford Footbridge, за да достигнем до отсрещния бряг на Темза.

От там метрото, хотела, душа… и в леглата.За последен път.

Good night, London!