Travel around Europe: МУЗЕЯТ ТЕЙТ БРИТИШ

МУЗЕЯТ НА АНГЛИЙСКОТО ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО И СКУЛПТУРА

Следва посещение на Тейт Бритиш.

Но аз все още продължавам да запечатвам кадри от Сейнт Маргарет, катедралата на Уестминстърското абатство и нас, разбира се, на този исторически фон.

Увековечаваме се и ние един вид.

За пореден път минаваме покрай един от знаковите символи на Лондон – Уестминстърският дворец – една истинска готическа каменна дантела от прозорци, кули, кулички.

И знаменитата камбанария Биг - Бен, разбира се. Кой не я знае, кой не е слушал за нея! Наблизо - на площада на Парламента е статуята на Чърчил. И за него всеки е слушал, нали?

Продължаваме по Millbank, покрай северния бряг на Темза.

Скоро стигаме и до Lambeth bridge, един от многобройните мостове над реката, които свързват двата бряга.

Покрай нас се редуват внушителни административни сгради с великолепни фасади, запечатани от любопитното око на моя фотоапарат.

Ето я и стилната класическа фасада на прочутият музей -Тейт Бритиш.

В основата на създаването му е личната колекция на сър Хенри Тейт, непрекъснато обогатявана. Днес музеят е приютил огромен брой шедьоври на английското изобразително изкуство и скулптура - от 16 в. до наши дни.

Самата сграда също има своята история и непрестанно е разширявана, за да побере всички творби.

Решаваме да започнем нашето емоционално пътешествие от The Glore Gallery, приютила творбите на най-известните английски художници - пейзажисти от епохата на Романтизма.На първо място - Джоузеф Малорд Уилям Търнър Творбите на големия английски художник Търнър - подарени от него за колекцията - са подредени в няколко зали.

Изложени са много от шедьоврите на художника – многобройни планински и морски пейзажи, запечатали както красотата на английската провинция,

така и исторически моменти от морската история на Англия. Като емблематичната му картина - „Битката при Трафалгар“.

Но не липсват и романтични, и митологични картини. Като „Почиваща си Венера,“ например.

Наред с неговите мащабни природни пейзажи и драматични сцени от морски корабокрушения и битки, в залите са изложени платната и на другия прочут английски пейзажист - Джон Констебъл.

В своите пейзажи творецът пресъздавал идиличната красота на английската провинция, рисувайки местата от своето детство.

И аз възползвайки се, че бяхме почти сами из залите се изкушавах да снимам тези великолепни шедьоври.

По някое време, обаче, девойката изохка, че се е наситила на толкова много пейзажи, колкото и прекрасни да са.

Съгласявам се с нея и се отправяме към втория етаж, за да попаднем под магията на творбите на Миле, Росети и Блейк. И тук чистосърдечно признавам, че не бях чувала за тези английски творци, преди моето слънчице да ми подари книгата Art на Сюзън Ходж - подготвяйки ме по този начин за пътешествието ни до Лондон. За мой срам, трябваше да науча, че освен добре познатият ми френски художник - натуралист и реалист Миле - има и английски художник със същото име - Джон-Еверет Миле. Никога не е късно да станеш за смях, но и никога не е късно да научиш нещо ново, нали?

И така, през есента на 1848 г., същият този Миле, Данте Росети и Уилям Хънт създават група – братството на пре-рафаелитите. Преданни почитатели на Рафаел те се опитват да продължат концепцията за историческата религиозна живопис, макар да се самоопределят като реформистко движение. Друга основна тема в изкуството им е - подражание на природата. Не зная доколко са популярни, сред масовия почитател на изобразителното изкуство, извън Англия, но за мене бяха истинско откровение. Харесаха се много и на дъщеря ми. Не по-малко важно беше, че тук можех да снимам. Но не бях единствена, държа да отбележа.
Дори не знам с какво да започна по-напред. Дали да не е с Данте Росети и неговите творби с религиозни сюжети, като „Благовещение“.

Или с неговите пленителни огнено червенокоси девици като „Беата Беатрикс“.

При Миле преобладават теми с религиозни сюжети, както и много скици с мастило

Като прекрасният триптих по греховната история описана в Божествена комедия - срещата на Данте с прелюбодейците Паоло и Франческа да Римини.

В сюжета на Миле, обаче, са изобразени героите от друга непозволена греховна любов – тази между рицаря Ланселот и кралица Гениевра – съпругата на крал Артур. В ролята на Данте, който изслушва тъжната проповед на съгрешилите и поддали се на греховна страст възлюбени, художникът е изрисувал себе си.

Другото голямо откровение за нас, беше художникът Уилям Блейк. Непризнаван на времето от своите съвременници и считан едва ли не, за нещастен лунатик. Едва в края на живота му, младите творци започват да ценят неговия талант. Днес Блейк е определян като изключителен художник от епохата на Романтизма. В творбите, изложени в сбирката има предимно библейски картини, някои от които рисувани с мастило, графики.

Повечето мрачни, драматични, грабващи вниманието ти - като „Гората на самоубийците“.

Други - с теми от Старият завет. Сред тях “Тялото на Авел намерено от Адам и Ева“, „ Бог осъждащ Адам“, „Господ и падналите ангели“. Повлиян от Данте рисува „Данте и Вергилий придружени от два ангела, които пазят входа за Чистилището“.

Да не говорим за митологичната картина „Nebuchadnezzar“ – описваща историята на вавилонския цар Навуходоносор, който по време на царуването си, за седем години, изпада в лудост и живее като животно.

Или рисуваната, по сцена от Милтъновия „Изгубеният рай“, картина „Дяволът, Грехът и Смъртта“.

Имаше и други, не толкова драматични творби, като жизнерадостното маслено платно с митологичен сюжет „Оберон, Титания и Пук с танцуващи феи“.

Всички тези картини ни спечелиха завинаги като ревностни почитатели на Блейк.

Впечатляващи, прекрасни творби. Бях изненадана и покорена от този художник.

Но богатата колекция не завършва. О, не. На първия етаж, в няколко зали, откриваме творби на големия английски скулптор Хенри Мур.

Както ви е добре известно, не съм, дип, най-големият почитател на модерното изкуство, но тези негови каменни и бронзови произведения от предимно полегнали фигури - фигурите на майка и дете,

сексуалните пози на излегнати женски фигури

ме впечатлиха. „В тях формата на човешкото тяло е изопачена с експресивна цел. Виждаш тези понякога озадачаващи форми, които изграждат човешката фигура, част от които придобиват човешки очертания, гледани под определен ъгъл“ – поучават ме специалистите от аудиогайда и от каталога, и аз безрезервно им се доверявам.

Девойката като почитателка на модерното изкуство съвсем се прехласна.

След това открихме нови и нови зали с творби на друг голям английски художник от периода Рококо -Уилям Хогарт с портретните платна „Дукесата на Бъкингам с две дами“,

„Ашли Купър с жена си и дъщеря си“,

но и с осмиващата и критична за французите картина „Вратата на Кале“, за която дори е арестуван от френските власти.

Тук разгледахме и други известни картини на Миле. За картината „Христос в родния си дом“, художникът изтърпял много критики, задето принизил и пресъздал Сина Божий в бедняшка обстановка. Ами нали всеки си спомня, че е роден в ясли, а не в царски палати, а Йосиф бил беден дърводелец, не ли?!
Зарадвах се да видя и една от най-известните му творба - „Офелия“.

Нарисувана по трагедията на Шекспир „Хамлет“ и пресъздаваща трагичният край на Офелия. Тук всяко изрисувано цвете носи символи на човешките добродетели – невинността, любовта и красотата, верността и смъртта. За модел позира бъдещата жена на Росети – Елизабет Сидал.

Любувахме се отново на прекрасните жени с огненочервени коси, създадени от Росети, разгледахме творби от художници като Хенри Уолис, Джордж Уотс, Бенджамин Уест… Отново се срещнахме с прекрасните портрети на Сарджънт, както и с непознати за мен художници като Ричард Дад и неговите картини „Бягство от Египет“ и „Странстващи музиканти“, Джордж Гауер с неговата „Лейди Китсон“.

Богатата колекция на Тейт Бритиш музеум ни подари богати и вълнуващи впечатления, така че на излизане с удоволствие оставихме на изхода и нашата лепта, както учтиво ни приканяше да направим това, табелата поставена там.

Друго, което ме впечатли - големите ученически групи от Франция и Италия, наред с английските им връстници. Станахме свидетели и на класовото разделение в добрата стара Англия. Думата ми е, че в една от залите срещнахме ученическа група, доведена от учителката си за нагледен урок по изобразително изкуство. Сред малките ученици имаше трътлесто чернокожо момче, с не особено интелигентно излъчване,/ей, не съм расист, бе, просто момчето нехаеше за изкуството/, друго с дръпнати очета, трето… Всички те си личаха, че са от някое общинско училище, или от училище за имигрантски деца, които не вдяваха кой знае колко, за какво иде реч. Но това го констатирах, дето се вика с периферното си зрение.
След малко, обаче, докато разглеждахме картини в една друга, не много голяма зала, под строй влязоха десетина ефирни госпожици в униформи, издаващи че става дума за елитно частно училище. Насядаха на пода и откритият урок по изкуствознание започна. Бяха застанали пред един пейзаж и когато госпожата запита какво виждат на картината, всички побързаха да вдигнат ръце. А когато една от тях – русокоса млада госпожичка с аристократично излъчване, започна да прави описание на това, което е изобразил художникът, дъщеря ми се хвана за главата и каза, че дори тя не би могла да даде по-изразително описание на картината. А моята девойка, без да се хваля, е доста добра в литературата.

Та мисълта ми е - демокрация, демокрация, ама не съвсем – особено когато говорим за английски елит и английски имигрантски дечица, например.
Между другото – нашите дечица водят ли ги от училище в картинни галерии?
Тук е мястото да спомена, че нито в Рим, нито в Париж срещахме толкова английски туристи, както в Лондон - многобройни френски и италиански туристически групи – от най-малките до мои набори.

А ние вече крачим по обратния път по Милбанк,