КЪМ ИСПАНИЯ, КЪМ ИСПАНИЯ!
Когато стане дума за Испания първото, което се сещам е за храбрия воин и велик хуманист Сервантес, но и за мрачната фигура на великия инквизитор Торквемада.
За мореплавателя Христофор Колумб, но и за алчните и жестоки конкистадори завладели Америка.
За страстните и френетични ритми на фламенкото, но и за жадната за кръв публика на коридата.
И не на последно място за Прадо – един от най-богатите музеи за изобразително изкуство в Западна Европа.
Заради всичко това и неизвестното, което крие тази мистична, слънчева, знойна земя, с моя верен оръженосец /в съвременен превод разбирай дете-мечта, безукорен навигатор и всеотдаен гид/ решаваме през великденската й ваканция да си подарим едноседмично пътуване до Испания. Избираме да летим с Луфтханза, защото на връщане ще имаме осем часа престой във Франкфурт. Което е прекрасна възможност да разгледаме, поне, историческата част на града.
В слънчевия 13 ден на месец април пристигаме на летище София терминал 2, чекираме багажа си, който ще ни чака в Мадрид и преминаваме през граничната контрола. Полетът ще продължи 2.25 часа. Лек сандвич, напитки, няколко прочетени страници от романчето за из път и трябва да затягаме коланите. Този път за кацане. Отново сме в Евроопаа!
Кацаме на терминал 1 на франкфуртското летище. Имаме почти три часа престой. Започваме лениво да обикаляме залите на летището. Пием безалкохолно с тортичка, разглеждаме магазините. С ръка на сърце признавам, че на щанда за парфюмерия се изкуших и понапръсках с няколко различни парфюма.
В края на престоя, обгърната от облак аромати, следвам своя гид, който ме повежда към терминала за Мадрид. Там вече се е наредила внушителна опашка. Първи преминават пътниците от бизнес-класа, а ние, следвайки ограничителните ленти, бавно се придвижваме към проверяващите гранични служители. След отегчителните процедури няколко автобуса ни извозват до самолета на испанските авиолинии. Продължителността на полета е 2.30 часа
Мястото ми е до прозореца и
мога да съзерцавам как типичните островърхи немски къщи се смаляват постепенно,
докато изчезват съвсем. По някое време виждам заснежените върхове на
Пиренеите. Накрая стюардесата се появява, за да ни напомни
да затегнем коланите, защото скоро кацаме на летище Барахас-Мадрид.
Докато се готвех за пътуването четох, че летище Барахас било много затормозяващо и объркващо, за всеки попаднал за първи път на него. Нищо подобно. Ние кацнахме на терминал 2 и без суетене се ориентирахме как най-бързо да се отправим към залата за багаж. Оказа се, че от летището веднага се спускаш в метрото. Аз настоявах да вземем такси до хотела, заради късния час, но моят навигатор явно иска да изпробва възможностите си за ориентиране и твърдо е решил, че ще "мааме" с метрото.
Със свито сърце се съгласявам, но си казвам да се стегна и да не забравям все пак, че съм тръгнала на лов за приключения, не ли?!
И се започна. Моят гид открива без проблем офис, от който получава карта на линиите на метрото, както и нужната информация как да стигнем до станция Чуека - нашата цел. После на автоматите за билети, сетне стълби, асансьори, надолу, надолу и сме на линия 8, за да изчакаме нашето влакче. Докато се огледаме и то дойде. Скоро слизаме. Нови стълби, този път нагоре и отново станция. А аз останала без дъх, едва се тътрузя. Последни стълби и вече сме в….. Мааааааадрииииид!!!
Докато се готвех за пътуването четох, че летище Барахас било много затормозяващо и объркващо, за всеки попаднал за първи път на него. Нищо подобно. Ние кацнахме на терминал 2 и без суетене се ориентирахме как най-бързо да се отправим към залата за багаж. Оказа се, че от летището веднага се спускаш в метрото. Аз настоявах да вземем такси до хотела, заради късния час, но моят навигатор явно иска да изпробва възможностите си за ориентиране и твърдо е решил, че ще "мааме" с метрото.
Със свито сърце се съгласявам, но си казвам да се стегна и да не забравям все пак, че съм тръгнала на лов за приключения, не ли?!
И се започна. Моят гид открива без проблем офис, от който получава карта на линиите на метрото, както и нужната информация как да стигнем до станция Чуека - нашата цел. После на автоматите за билети, сетне стълби, асансьори, надолу, надолу и сме на линия 8, за да изчакаме нашето влакче. Докато се огледаме и то дойде. Скоро слизаме. Нови стълби, този път нагоре и отново станция. А аз останала без дъх, едва се тътрузя. Последни стълби и вече сме в….. Мааааааадрииииид!!!
Но все още не смея да въздъхна облекчено и не съм уверена, че моето детенце ще се справи с предизвикателството. Все пак това беше нашето първо индивидуално пътуване - без гидове и техните напътствия.
ЗА И ПРОТИВ ОБРАТНИТЕ И ХОСТЕЛИТЕ
Ако сте отговорна майка как ще постъпите, ако дъщеря ви се обади и с нехаен глас заяви, че за да сте в центъра на Мадрид и то на приемлива цена, ще трябва да се настаните в хостел, който се намира в най-фриволния квартал на Мадрид - царството на гейовете - Чуека?
Тя разгледала в интернет няколко хостела, отхвърлила тези, в които се настаняват лезбийки, знаейки консервативните ми разбирания. Спряла се на един, който изглеждал прилично, бил 2 звезди, а стаята струвала само 44 евра на вечер.
Ще забраните, нали? Е, чакайте да чуете само какво е отговорила една безотговорна, лекомислена майка-авантюристка: "На война като на война! Ти му мисли, защото и най-загорялата лезбийка няма да ми налети, освен ако не е геронтофилка."
Чудничко, нали - както обича да казва детето-мечта? Първо хостел, и отгоре на всичко, в най-развратния квартал на Мадрид. Бъъррр!!
Освен това, бях чела в разни пътеписи за хостели в Италия, където тоалетните чинии не са почистени, за настаняване в стаи с общи бани и тоалетни и с по 4-5 легла!! Какво тук значи интернет - всичко е реклама и измама, шепти скептикът в мен.
Както и да е. До тук с филипиките.
Тя разгледала в интернет няколко хостела, отхвърлила тези, в които се настаняват лезбийки, знаейки консервативните ми разбирания. Спряла се на един, който изглеждал прилично, бил 2 звезди, а стаята струвала само 44 евра на вечер.
Ще забраните, нали? Е, чакайте да чуете само какво е отговорила една безотговорна, лекомислена майка-авантюристка: "На война като на война! Ти му мисли, защото и най-загорялата лезбийка няма да ми налети, освен ако не е геронтофилка."
Чудничко, нали - както обича да казва детето-мечта? Първо хостел, и отгоре на всичко, в най-развратния квартал на Мадрид. Бъъррр!!
Освен това, бях чела в разни пътеписи за хостели в Италия, където тоалетните чинии не са почистени, за настаняване в стаи с общи бани и тоалетни и с по 4-5 легла!! Какво тук значи интернет - всичко е реклама и измама, шепти скептикът в мен.
Както и да е. До тук с филипиките.
А сега да се върнем там където ви оставих преди "лирическото" си отклонение. Излизаме от метрото и се оказваме на малкото площадче Чуека, което е изпълнено с чадъри и маси от околните ресторантчета, около които са насядали млади хора на чаша питие. Не се заглеждам много, за да не стана свидетел на някоя скверна сцена. Но, доколкото мога да зърна с периферното си зрение, няма нищо необичайно.
Продължавам облекчено. Пред вратата на един бар са застанали двама симпатяги, но не се зазяпвам и в тях, за да не ги възмутя с нахалството си.
Свиваме в първата пресечка, изкачваме се по стръмната уличка и се озоваваме на улица Хорталеза. На ъгъла й е нашият хостел "Камино".
Влизаме. Знам от интернет, че няма асансьор, а рецепцията е на третия етаж. Аз успявам да стигна, пъшкайки, само до първия етаж. Девойката се изкачва до рецепцията, връща се и с усмивка на уста ми заявява, че рецепционистът, май, бил забравил за нашата резервация, но все пак имаме ключ от стая!! Браво. Знаех си аз, че нещо няма да е наред. Гидът хихика безгрижно, моля ви се.
На втория етаж в дъното на коридора, с изглед към улицата, е нашата стая. Влизаме и аз първо се втурвам в банята, за да погледна в гърнето. Слава богу, блести от чистота. Ваната и бидето също. Липсва само сешоар, но да не издребняваме.
Обзавеждането на стаята е скромно, но има всичко необходимо. Оказа се, че информацията е вярна.
Вземаме по един горещ душ и се изопваме в леглата. Кратко обсъждане на утрешната програма и скоро потъваме в прегръдките на Морфей. Buenas noches, Madrid!
Само няколко думи да добавя относно скандалната слава на Чуека. Кварталът е стар, романтичен. Някои от фасадите на сградите не отстъпват по хубост на тези от близката шикарна улица Grand Via. С безброй кафенета, барове, ресторантчета, магазини.
През деня, колкото пъти минехме през едноименния площад, масите бяха пълни с баби с внучета, и с млади хора.
И да има сексуални набези останаха незабелязани от нас. Една сутрин, на път за Гранд Виа, две симпатични, добре облечени момчета ни помолиха да ги снимаме на фона на тази забележителна улица. Единият срамежливо се опита да прегърне другия през кръста, за общата им снимка. И тогава, аз, старата еснафка, се помолих на Бог за тях и тяхната греховна любов.
За нас най-важното е, че улица Хорталеза е една от пресечките, от които се излиза на прекрасната улица Гранд Виа. А това е историческият център на Мадрид.
Продължавам облекчено. Пред вратата на един бар са застанали двама симпатяги, но не се зазяпвам и в тях, за да не ги възмутя с нахалството си.
Свиваме в първата пресечка, изкачваме се по стръмната уличка и се озоваваме на улица Хорталеза. На ъгъла й е нашият хостел "Камино".
Влизаме. Знам от интернет, че няма асансьор, а рецепцията е на третия етаж. Аз успявам да стигна, пъшкайки, само до първия етаж. Девойката се изкачва до рецепцията, връща се и с усмивка на уста ми заявява, че рецепционистът, май, бил забравил за нашата резервация, но все пак имаме ключ от стая!! Браво. Знаех си аз, че нещо няма да е наред. Гидът хихика безгрижно, моля ви се.
На втория етаж в дъното на коридора, с изглед към улицата, е нашата стая. Влизаме и аз първо се втурвам в банята, за да погледна в гърнето. Слава богу, блести от чистота. Ваната и бидето също. Липсва само сешоар, но да не издребняваме.
Обзавеждането на стаята е скромно, но има всичко необходимо. Оказа се, че информацията е вярна.
Вземаме по един горещ душ и се изопваме в леглата. Кратко обсъждане на утрешната програма и скоро потъваме в прегръдките на Морфей. Buenas noches, Madrid!
Само няколко думи да добавя относно скандалната слава на Чуека. Кварталът е стар, романтичен. Някои от фасадите на сградите не отстъпват по хубост на тези от близката шикарна улица Grand Via. С безброй кафенета, барове, ресторантчета, магазини.
През деня, колкото пъти минехме през едноименния площад, масите бяха пълни с баби с внучета, и с млади хора.
И да има сексуални набези останаха незабелязани от нас. Една сутрин, на път за Гранд Виа, две симпатични, добре облечени момчета ни помолиха да ги снимаме на фона на тази забележителна улица. Единият срамежливо се опита да прегърне другия през кръста, за общата им снимка. И тогава, аз, старата еснафка, се помолих на Бог за тях и тяхната греховна любов.
За нас най-важното е, че улица Хорталеза е една от пресечките, от които се излиза на прекрасната улица Гранд Виа. А това е историческият център на Мадрид.
СОФИЯ-МАДРИД 13-20.04.2011г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар