ПЪТЕПИС ЗА МАДРИД И НЕГОВИТЕ ПЛОЩАДИ

ПЛОЩАД ПУЕРТА ДЕЛ СОЛ
   

През време на престоя ни в Мадрид спазвахме неизменно един и същ ритуал. Кога по-рано, кога по-късно приключвахме деня с разходка до Пуерта дел Сол и Плаза Майор.

Първата вечер тръгнахме от нашата улица Хорталеза, пресякохме Гранд Виа и продължихме по Calle de la Montera.

През целия път минавахме покрай красиви къщи, през отрупани с какви ли не витрини на магазини, кафенета, ресторанти, и безкраен поток от хора. Сякаш виждах някогашна наша първомайска манифестация.

Ето го и площад Дел Сол

Други вечери се насочвахме нагоре по Гран Виа до площад Каляо, и от там се спущахме към Пуерта дел Сол. Стълпотворението от хора не беше по-малко.

Началото на площад Каляо

   

Площад Каляо

И ето, че  стигаме до известния площад Пуерта дел Сол. Някога през ХVІ в. тук е била главната порта на града.

Портата на града е била означена със статуя

Прославеният площад, “сърцето на Мадрид” се оказа неочаквано малък, заобиколен от високи къщи с рекламни надписи по фасадите. Ето я и известната ни от снимките реклама на TIO-PEPE.

Най-известната сграда тук е Casa de Coreos, с неокласическата си фасада, построена през 1766г. за поща. По времето на Франко е била с мрачната слава на щаб

квартира на тайните служби, а днес е административна сграда. От нейния часовник се отбелязва настъпването на Новата Година.

От нашия пътеводител научаваме, че тук на този площад, на 2.V.1808 г., наполеоновият маршал Мурат, е разстрелял разбунтувалата се тълпа срещу френските окупатори. Това събитие е увековечено от Гоя в драматичната му картина  „2 май“.

Конната статуя на Карлос III

Мечето с ягодовия храст - символ на Мадрид

В центъра на площада се извисява конната статуя на крал Карлос ІІІ., а насреща е бронзовото мече, покатерено на ягодов храст - емблемата на Мадрид. Кафенетата в долните етажи на великолепните сгради са наредили масички навън. Разхождащите се са изтикани от тротоарите и изпълват цялото останало пространство, в центъра на което се издига павилион със стъклени козирки на спирката на метрото. Чува се многогласна, разноезична глъчка, викове на улични артисти, музика.
С настъпването на нощта, хората на площада стават още повече, като че ли тук никой не си ляга да спи. Когато се смесиш с тълпата, която се носи край ярко осветените витрини, или насядали около фонтана и конната статуя, изпитваш празнично, еуфорично чувство.

Искате снимка с "Франко"? Няма проблем

Няколкото вечери на връщане от Плаза Майор, неизменно заварвахме една мексиканска група - мариачи, които темпераментно изпълняваха своите песни, а тълпата възторжено ги аплодираше. Та нали в основата на тази музика е залегнала андалузката народна песен. Но и всички ние, чужденците на този площад, се наслаждавахме на темпераментните ритми.

Колкото до така наречения нулев километър, открихме го случайно в последния ден, докато търсехме туристическо бюро, за да уточним някои подробности за полета ни. Навярно, защото беше след обяд, тълпата не беше толкова многобройна. Това е една каменна плоча, от която става измерването на разстоянията от Мадрид към централните магистрали.

   

Винаги когато късно вечер се прибирахме, неизменно около масите на ресторантите и кафенетата на Calle de la Montera, до Гранд Виа, се въртяха ненатрапчиво нощните труженички, в късите си полички и силно гримирани. И всеки път сърцето ми се свиваше за тези нещастни, млади момичета с прекършени съдби. Навярно повечето от тях са от Източна Европа. Какво да се прави - и това е едно от лицата на големия град.