ПЪТЕПИС ЗА ТОЛЕДО

ЕДНА КАМЕННА ПОЕМА НА РЕЛИГИОЗНИЯ ЕКСТАЗ

След като пообиколихме смълчаните все още улички,/а вече минаваше 08.30часа!?!/ безмълвния замък Алказар и площад Зокодовер, решихме да потърсим прехвалената катедрала на Толедо, с надеждата, че поне светите отци ще са по-ранобудни. С пътеводител в ръка, моят гид ме поведе по тесни, живописни улички, с красиви двуетажни и триетажни къщи, изградени с тухли или камък, в топъл жълто- кафяв цвят.

И тогава, спущайки се от една по-стръмна уличка  я видяхме - катедралата, с островърхата камбанария. Но се оказа, че сме стигнали до нея, откъм задната й страна. Продължихме да се спущаме по тясната уличка, по цялата дължина на която, се издигаха дебелите, каменни стени на църквата. 

Преминавахме покрай портици, колонади, увенчани с фронтони над тях, виждахме малки куполи и всичко това като че ли нямаше край. 

Най-сетне, достигнахме до малко площадче, където се въртяха, неколцина ранобудни като нас, туристи. Оказа се, че тук се намира и туристическият център, от където искахме да си вземем по-подробна карта на града. Но и те, като светите отци, не бързаха да отварят вратите си.

Информационният център

Кметството

Докато малката групичка от туристи, скупчила се на площада, очакваше нетърпеливо да се отворят портите на църквата, ние обиколихме, разгледахме и снимахме главния портал с неговите портици, за чиято непреходна красота не можеш да намериш думи.

И отново за пореден път се убеждаваме, че в основата на западната цивилизация /както всъщност е и при нас православните християни/ е църквата. Защото тя е била мястото където западното и европейско изкуство са получили своя първи тласък. Докато строители и скулптори, работили по изграждането на романските и готическите катедрали, са давали волен израз на въображението си, те са проправяли пътят  за развитие на изкуствата в тези тъмни, безпросветни времена.

Ето и тук - главният портал е украсен със скулптури на светци. Такива има и над островърхата арка над портика, както и в тимпана на фронтона. Ажурноста на високите надкорабни прозорци и богатите каменни драперии по островърхата камбанария те карат да затаиш дъх пред гения на средновековните творци.
В допълнение ще кажа, че освен историческа и художествена стойност, катедралата е имала и теологична значимост в живота на вярващите енориаши. В нея са вземали участие в литургийните служби и са получавали причастие и испанските владетели.

Катедралата е посветена на Богородица и нейното Възнесение. Построяването й започва през 1227 г. под ръководството на архиепископ Дон Родриго Хименес де Рада, върху основите на стара дървена вестготска църква. Построена е в готически стил и е с внушителни размери - дължина 120 м., ширина 60м. За нейната мащабност говорят  осемдесет и осемте  колони и седемдесет и два свода поддържащи нейните пет нефа.

Като всеки храм и тя  била строена в продължение на векове. Архитект на главния олтар бил Мастер Мартин, който прави скиците и започва конструкцията на фасадата на храма. През 14 век започва изграждането и на ниския манастир от северната страна с неговите отделения, от които впечатляваща е капелата Свети Блаз. През ХV век е построена и капела Св.Петър, а впоследствие и капела Сан Сантяго. През 1493 г., Дон Педро Гонзалес де Мендоса, архиепископ и съветник на кралица Изабела Кастилска, довършва крайният свод, с което тази величествена сграда е завършена.

Всичко това разбрах по-късно, когато се сдобихме с необходимите проспекти от офиса, който най-сетне отвори врати. Но не и църквата. Затова изкачихме близките каменни стъпала и се озовахме на закътано площадче с кокетно кафене, което слава богу, беше отворено. Пихме кафе, снимахме се и щом наближи 10 часа, най-сетне, влязохме в църквата.

Първо бяхме впечатлени от безкрайните пространства и на височина, и на ширина! След първоначалния шок дойде ред на любопитството.

Най-напред се озовахме в съкровищницата. Какви съкровища само. Зад стъклени витрини са подредени златни тиари със скъпоценни камъни, златни и сребърни кръстове и църковна утвар с филигранна изработка, старинни Библии с различна големина. Сред тях  и изящната библия на Св.Луис, подарена от френския крал на Алфонсо Х през 1258 г.

Дарителницата

Но най-забележителното съкровище там е най-голямата Дарохранителница, която човешкото въображение може да си представи. Изработена е от чисто злато. На всичко отгоре в нея има друга по-малка дарохранителница, поръчана за изпълнение на Енрике де Арфа през 1515 година.Творецът конструирал Дарохранителницата следвайки дизайна на кулата на катедралата. В  умаленото златно копие на кулата на катедралата има изработени от емайл 250 малки позлатени и сребърни статуи. За разкош е украсен с диаманта Крос, поставен в сребърен обков. Това изумително произведение на изкуството, набожната кралица Исабела Католичката, както я наричали, поръчала да бъде изработено от първото злато получено от Америка. В завещанието  си го подарила на тази църква.

И макар, че вътре обикаляше един от пазачите на църквата, зъл като питбул, не можех да не снимам това ювелирно чудо, дори и да ме арестуваха за неподчинение.  Криеницата с този ревностен пазач, продължи през цялото време, докато траеше нашия обход. Но, за да не се срамувате, чак толкова, заради мен, както правеше дъщеря ми, не бях единствената нарушителка.

Продължаваме обиколката. Следващото посещение е в Хора. Направен е да обслужва катедралния клир - кардинали, архиепископи, свещеници. Представлява едно голямо пространство, от двете страни, оградено от редици високи, гравирани като тронове столове, издялани от тъмно дърво с великолепна дърворезба. Под тях има друг ред от по-ниски столове, гравирани от Родриго Алеман и разказващи историята за завоюването на Гранада.

Вътре зад желязната решетка е Хора

Освен красиво гравираните дърворезбовани столове,  по цялото продължение на стените, над тях, се извисяват мраморни скулптури. Централно място в тях заема така наречената Бяла блажена Богородица, изпълнена с майчинска благост и красота.

Срещу Хора е главната капела, огромна по мащаби и с несравнима прекрасна изработка. В основата е мраморна колонада, разделена от три сводести портала с решетъчни врати. Над тях, по цялото продължение в красиви ниши се извисяват огромни мраморните скулптури, позлатени и полихромирани - на Филипе де Богарни, Диего Копин и Себастиан Алмонасид  /имената им нищо не ми говореха, но явно са били благородници със заслуги към короната, или към църквата, а навярно и към двете, може би?! /, както и безброй светци.

Но това, което те изумява е огромният олтар, изработен от позлатено и полихромирано дърво, чиято филигранна изящност е съвършена. Състои се от отделни панели, представящи библейски личности и сцени,  оградени от  позлатена дантелена дърворезба. Атриумът на върха на този великолепен олтар е увенчан с Разпятие.

Зад главния олтар се намира El Transparente. Признавам си, че не знам превода и значението на тази дума, но за такава красота не са необходими думи. Това е една друга, този път, мраморна фантазия. Счита се за връх на испанското бароково изкуство, сътворено от испански и генуезки мрамор. В центъра на олтара има скулптурна творба на Блажената Богородица с младенеца. Над нея, и около нея цялото мраморно пространство е изпълнено с пърхащи ангели и безброй скулптури на светци и свети отци. Показана е срещата на Абигейл и Давид, както и релефа на Давид и Ахимелес. А над цялото това великолепие са изобразени участниците в Тайната вечеря. Дело е на бароковия художник Нарсизо Томе.

 А след това се заредиха многобройните капели. Сред тях богато украсената капела Сан Сантяго - гробница на Дон Алваро де Луна /любимец на Хуан II/и жена му, както и на други благородни фамилии. В историческите романи за династията Трастамара  четох, че някои от кралете от тази фамилия били с по-свободни разбирания за дружеските отношения между мъжете, но това нас вече не може да ни изненадва, защото сме с либерални разбирания относно половете, нали? А и тя „нежната“ любов си е съществувала откак свят светува, не ли?

Има и няколко капели на многобройните испански монарси и техните съпруги, както и на  видни църковни сановници, една от друга по-впечатляващи.

Няколко думи ще кажа за Капелата Тялото Христово, известна като Мозарабик капела.  Само в Толедо наричали мозарабик,  християните, живели на ислямски територии от времето на реконкистата през 1085г.
Капелата е украсена със звезден таван и с прекрасно платно Пиета, приписвано на Енрике Елас, както и с исторически стенописи. Гравюрата, със сцена от живота на Блажена Богородица и младенеца, е изработена като мозайка, произведена от ватиканска работилница.


Накрая да спомена за още една капела, която ни изуми със златото, щедро изсипано и тук. Влизаме в предверието й и отново, за кой ли път, ахваме от златните панели по тавана с филигранна изработка и с фасада, гравирана в сиснерос стил - комбинация от готика и мудехар.
  

Във втората зала има забележителен полихромиран таван. Горната част на стените са декорирани с маслени картини, показващи сцени с Блажена Богородица и Страстите Христови, изрисувани от Хуан де Бореоня. Под тях са изрисувани портретите на редица архиепископи на Толедо. Има и едно много специално място в тази катедрала. Става дума за Сакристията, /мястото където се извършва кръщенето на младенците. Построена в края на ХVІ в. от Вергара младши. Сводът на това помещение е изписан с великолепни фрески, рисувани от Лука Джордано и изобразяващи Спущането на Богородица от небесата. В задната част се намира  една малка художествена галерия с картини на Ел Греко, Караваджо, Тициан, Ван Дайк, Гоя и Моралес.


Тук намираме и алабастърната гробница на испанския инфант Дон Луис де Бурбон, издигнат за кардинал на тази катедрала, още на шестгодишна възраст. Това прекрасно произведение е дело на Салватиера от 1824г.. Пак там има и архиепископална сакристия с работи на Рибейра и Бесано.
Още дълго обикаляме под сводовете на тази изпълнена с прекрасни шедьоври на изобразителното, скулптурното и ювелирно изкуство катедрала, съхранила историческата памет и религиозното наследство на един народ. И най-вече - непреходното изкуство на испанските и западноевропейски творци.  Последни издебнати снимки и напред към следващите забележителности.