ПЪТЕПИС ЗА ТОЛЕДО

ТОЛЕДО – СТАРАТА СТОЛИЦА НА ИСПАНИЯ

От няколко дни зимата вече е факт  - сняг, студ и леден вятър. Отгоре на всичко снощи гледах по телевизията шведски филм и почувствах как душата ми замръзва, не само от снежната обстановка, но най-вече, от студа в човешките отношения там. Затова ми се прииска да се провикна: „Не искам да живея в скандинавска страна, /то пък, като че ли някой се е втурнал да ме кандардисва да ходя там!/ колкото и да е уредена и социална. Искам си Юга – по-мързелив, по- неуреден и не дотам дисциплиниран, но слънчев и щедър на топлина.“

Затова ви предлагам да се качим на влака и да се отправим към един старинен град в слънчева Испания.
Според нашият план, на втория ден от пребиваването ни в Мадрид, бяхме включили посещение на Толедо. Заради славата му на исторически, живописен град и стара столица на Испания.

ж.п.гара Аточа

Бях изчела в интернет всичко за гара Аточа - откъде можем да тръгнем за Толедо, разписанието на влаковете, дори предупрежденията, да пазим чантите си там, от джебчии. Една мома англичанка се жалеше, че два пъти я обрали в навалицата. Чак пък два пъти?! Ама, ако е била пийнала или нашмъркана, що не!. Не им вярвайте, сама се убедих в небивалиците по този въпрос.

И така, във въпросния ден, още рано-рано, измъквам девойката от леглото, за да не закъснеем за влака в 07.50 часа. Взимаме метрото от спирка Гранд Виа. Получаваме информация от любезните служители там, че трябва да слезем на спирката след гара Аточа, щом сме за Толедо.

Влизаме във влака на метрото, пълно със сънливи пътници, отиващи на работа, и когато обявяват Аточа Ренфе, слизаме и се отправяме към билетните каси. Купуваме  билети за отиване и връщане и получаваме нужната ни информация. И нали сме доста подранили, отиваме в едно от многобройните кафенета там, за да се освежим с кафенце.
Щом наближи часът се отправяме към перона за Толедо. Виждали ли сте влаковете Ренфе?  Тези великолепни, съвременни, летящи чудовища с техния модерен дизайн? И интериорът им съответства на съвременните изисквания за комфорт и удобство на пътниците. От любопитство надникнах и във WC. Боже, чисто като в аптека!

Спомних си за тези помещения в нашите влакове, дори и в спалните ни вагони, и патриотичното ми чувство загуби още една точка от сравнението.

Разстоянието между Мадрид и Толедо е някъде към 60-70 км. и се изминава за половин час. Във влака, на седалката срещу нас, седи млада симпатична жена. Дъщеря ми завързва разговор с нея на английски. Оказа се, че е ветеринарен лекар и работи в Толедо. По време на разговора ни препоръча какво да видим.

Ако знаеше, аз какъв списък със забележителности съм подготвилааааа! Макар много добре да знаех, че намеренията са едно, а изпълнението им почти никога не се реализира. Но бях трогната от отзивчивостта й. Впрочем, дори и тя ни предупреди да си пазим чантите, тъй като по улиците има тълпи от туристи, но и джебчии. Абе, нима имахме вид на такива ливади, или беше предохранителна мярка от нейна страна?! Добре де, ще си пазим чантите, за всеки случай.

Излизаме заедно от гарата и взимаме автобус за центъра. На една от спирките се сбогуваме сърдечно с нея, след като, предварително ни информира, на коя спирка да слезем. Щом шофьорът обяви Plaza de Zocodover, пъргаво скачаме. Това е централният площад на града. От него се тръгва към замъка Алказар и към историческите забележителности.  От тук тръгват и атракционните влакчета за обиколка на града.

 

Площад Зокодовер

Ние, естествено, се отправяме по една от уличките, за да посетим първо замъка. Още от далече виждаме внушителната му каменна осанка.

Приближаваме централния вход, а там няма жива душа. 

Скоро пристигна  цял автобус с японци. И ние, и те напразно обикаляхме наоколо. Накрая се задоволихме да направим няколко снимки на фасадата на Алказара и на околния хълм, и  побързахме да се отправим към центъра на града.