ПЪТЕПИС ЗА МАДРИД

ПЛОЩАД САНТА  АНА

   
Според църковния календар, четвъртият ден от престоя ни в Мадрид беше Цветница. Бяхме планирали този ден да бъдем в Сеговия, с надеждата, че в този малък град ще има интересни ритуали в чест на празника. Нали казват, че испанците са по-католици и от папата. Плановете ни се провалиха по вина на ж.п.управата на гара Аточа. Но това е една друга история.

ж.п.гара Аточа

Затова решихме да тръгнем по улици и площади в търсене духът на Мадрид. Първо  надзърнахме в най-близката църква - Nuestra Senora de Atotca.

От там се отправихме към Пасео дел Прадо. В този ранен неделен ден, улиците бяха почти празни. Срещнахме само един достолепен сеньор с палмови клони, който явно отиваше на църква, и тук-таме някоя ранобудна домакиня. Когато тръгнахме по тротоара откъм Кралската ботаническа градина, дори през оградата, очите ни бяха заслепени от красотата и многообразието на разцъфналите цветя и храсти. Нямаше как, изкушението беше прекрасно, и нямаше как да го подминем.

Да си направим една фотосесия тогава

Ах, тези испанци никак не са ранобудни! Градината все още беше затворена. Но тъй като бяхме до Прадо, отново го снимахме за архива си, както и прекрасните къщи на отсрещния тротоар. Дочакахме отварянето на ботаническата градина и направихме обстойна обиколка заснемайки, едва ли не, всяка китчица, храстче, дърво и шадраванче.

После  продължихме своя мирен поход в търсене на нови емоции и достойни за снимане обекти.

Фонтан Нептун

Минаваме покрай фонтана на Нептун и покрай впечатляващата  белокаменна фасада на хотел Палас. На ъгъла започваме да се изкачваме към площадчето, където е испанския парламент /Congreso de los Diputados/. Сградата разбира се е достолепна с два величествени бронзови лъва отпред, които като че ли пазят народните избраници от народната любов,а?!

Сградата на Парламента

Според пътеводителя ни лъвовете са изляти от оръдие, пленено през Африканската война 1859-1860. Кой с кого се е бил там и за какво, нямам идея. Както и да е. В събота, ако някой се интересува и иска да види, къде се потят народните любимци и коват законите на страната, може да посети парламента. Аз не бих си губила времето с подобни визити. Тази сграда освен като архитектурна забележителност, с друго не ме привлича.

По-важно е, че точно срещу нея се издига статуята на великия испански хуманист и храбър войник Мигел де Сервантес Сааведра, авторът на едно безсмъртно художествено произведение, станало образец за западноевропейския роман. След като снимаме статуята от всички страни се увековечаваме до големия гений. Последен поклон пред твореца и се отправяме по страничните улички с прекрасните фасади на домовете, с малките и романтични кафенета и ресторантчета, към един площад, където отдавна ме чака един млад испанец.

Лорка

За него знам, че е мургав младеж, с широко чело, с блестящи, пълни с живот очи, с черни гладко сресани назад коси. Истински южняк. Пристъпвам развълнувано към площада и още отдалеч го виждам. Ето го изправен, блести на слънцето, целият от бронз, с молитвено сплетени ръце към своя храм, Teatro Espanol.

Макар и в бронз веднага го познах. Това е пламенният мечтател, Поетът Федерико Гарсия Лорка. Не знам, може някой да ме обвини, че силно драматизирам и се опитвам да мина за всезнайка, но не мога да не споделя с вас, защо и как се влюбих в Испания. 
Някога, преди сто лета, когато бях възторжена гимназистка, в нашето провинциално градче дойде Бургаския театър с постановката “Домът на Бернарда Алба“. Нали знаете тази мрачна испанска история за богатата вдовица Бернарда Алба и нейните пет дъщери, които отчаяно мечтаят да се омъжат, но са обречени от майката да си останат неомъжени, защото там където те живеят, мъжете са прекалено бедни за дъщерите й. Колко мрачни страсти и лъжи, и лицемерие, и предизвестена смърт, в името на свободата и любовта имаше в този спектакъл, който така разтърси младежката ми душа, че тя завинаги остана в плен на Мелпомена, и на автора на пиесата - Лорка. А после дойдоха стиховете му, в които по свой неповторим начин, поетът възражда великата народна традиция на испанската поезия, в която сякаш звучи старинната андалузка песен...


Почва да плаче
една китара.
Свойте винени чаши
счупва зората.
Почва да плаче
една китара.
Не я карай
да млъкне.
Плаче монотонно,
както водата плаче......


Освен драматург и поет, той свири прочувствено на пиано, рисува.Той е и този, който организира фестивал на народната испанска песен, истинското канте хондо, с цел съхраняването й. Канте хондо - това е циганската сигирия, това е солеата изпълнявана по-често от жени, защото самата дума значи самота. Такива са серрана и саета, разговор с бога на езика на песента, такава е петенерата. Това е истинската испанска песен канте хондо, събрала в себе си скръбната мъдрост на маврите, волността на циганското племе, безмерната испанска гордост.

Но той е и драматург и директор на студентския театър “Ла Баррака. Движи се в кръга на младите Луис Бунюел, Дали, на композитора Мануел де Файа, актрисата Маргарита Ширгу изпълняваща ролята на майката в неговата драма “Кървава сватба”.
Фашистите го убиват, защото се страхуват от стиховете и драмите му, където често звучи думата свобода, комунистите го издигат като свое знаме, а той е само една щедро надарена личност, един истински хуманист, който много обича своя народ и неговите традиции.

И днес стои на този площад, с очи вперени в театъра, защото това е неговият храм, стихът - неговата религия. 

Театър Еспаньол

В другият край на площада, е статуята на друг голям драматург на Испания, Педро Калдерон де ла Барка /е, има още десетина имена, като всеки благороден испанец, ама няма да ги изписвам всички, я/.Драматург , поет и писател от епохата на испанския Златен век. Творчеството му съдържа 120 комедии, 80 религиозни драми и 20 кратки комични пиеси. Сериозна работа, нали?

Статуята на Педро Калдерон

Казват, че повечето туристи идват, тук, на площад Св.Ана, заради многобройните кафета и ресторанти, заради артистичната бохема, която си пие кафето тук, под чадърите, на кокетните масички. Навярно е така, защото площада е наистина едно привлекателно място, още едно от многото в този пленителен град, със своя атмосфера.

МЕ Мадрид хотел

Според аналите някога тук е имало манастир Св.Ана, и навярно от тогава носи името си. Площадът е създаден по времето на управлението на Жозеф Бонапарт, който е желаел да преустрои Мадрид и да му придаде по- изтънчен и очарователен вид. И е успял.

В западната част на площада се издига великолепната, белокаменна и остъклена сграда на МЕ Мадрид хотел, в източната част се издига сградата, в неокласически стил от ХVІІ в. на споменатия вече Театър Еспаньол. Фасадата му е украсена с бюстовете на най-известните испански драматурзи. Това е най-старият театър в Мадрид.


От другите две страни площадът е затворен от старинни, прекрасни домове, в чийто приземни етажи има едно от друго по-романтични и кокетни кафета и ресторанти. На самия площад, под сенчести дървета и чадъри, са разположени многобройни масички, изпълнени с клиенти. Присядаме и ние на една масичка, и дълго, и с наслада пием кафето си, а аз докато гледам статуята на Лорка, си припомням неговите тъжни пророчески стихове:


Умра ли,
оставете балкона отворен.
Момчето яде портокали
/от моя балкон аз го виждам./
Жътварят ожънва житата,
/от моя балкон аз го чувам/
Умра ли,
оставете балкона отворен.

Смятах да продължа да разказвам къде сме ходили в този ден, кои църкви сме посетили, но попове и Лорка никак не ми се вързват.

И докато си пиех кафето, осъзнах, че фантазиите на Лопе де Вега, мрачните видения на Гоя, смешното и трагично повествование за мъдрия безумец Дон Кихот на Сервантес, музиката на де Файа и Албенис, стиховете на възторженият мечтател Лорка се дължат на духа на този народ. Което е общовалидно за всички народи, нали?
Боже, колко съм патетична. И колко безполезни неща написах. Като не мога да ви разказвам в какъв разкошен апартамент съм живяла в "Палас", например, какви гурме специалитети, вина и шампанско съм пила в шикарните ресторанти на мадрид, аз ви рецитирам стихове!?! Ха-ха-ха...  И все пак, дано на някого, все пак, поне малко му е било интересно.