ПЪТЕПИС. ПЛОЩАДИТЕ НА МАДРИД

                               

ПЛАЗА МАЙОР – СЦЕНА НА ВЕКОВЕТЕ

От Пуерта дел Сол, на запад, започва “австрийският Мадрид”. Наричан е така заради Хабсбургите, едната от кралските фамилии, които са управлявали Испания до 1700 година.
Вървим покрай плътно наредените красиви сгради на уличките, а крайната ни цел е един от най-известните площади в Мадрид - Плаза Майор.

Една от портите на площада

Старинният площад, затворен в четириъгълник от здания, е изграден в края на ХVІ в., по идея на крал Филип ІІ, който решава да направи Мадрид своя столица. Влизането от трите страни на площада, става през високи порти.

Ето го и Плаза Майор. Бавно започваме да го разглеждаме. В центъра му е голямата бронзова конна статуя на Филип ІІІ, издигаща се тук от 1616 г. 

В северната част на площада е най-старата сграда - Casa de la Panaderia, построена през 1590.г. Днес цялата фасада на тази живописна сграда е украсена с фрески, изрисувани през 1992 година.

 

Отдолу има малки магазинчета за сувенири. 

Сградите на площада са изградени от червени тухли и сив камък - архитектура взаимствана от старинна Виена. Както и очаквахме, долните етажи са заети от ресторанти и кафета, чийто масички са разположени на площада. Повечето заети предимно от туристи.

Но освен тях, площадът е изпълнен винаги с много хора - кои насядали около статуята, кои разхождащи се или очакващи да се освободи някоя маса. Пълно е и с художници, които правят портрети на желаещите.

 

След като направихме своите снимки, поседнахме и ние край статуята. А аз започнах да си представям как по този площад са се разхождали бавно, наметнали мантили и зашумели с колосани фусти красиви, млади мадридчанки.

И как от тези балкони с решетки, дами с кринолини са гледали боя с бикове. А понякога и клади, на които наследниците на Торквемада изгаряли еретици, вещици и знахари.

Площадът се е използвал и за театрални представления, защото испанският театър води началото си от пътуващи трупи, както е било и във всяка друга страна всъщност. До стената, в дъното на площада, се е слагала сцената,а по балконите, които обграждат всеки етаж, се е нареждала публиката.

Хляб и зрелища

И днес площадът е пълен с улични музиканти и артисти. Вечерта, докато чакахме за фламенко спектакъла, бяхме  пак тук. Една тълпа, изключително от испанци, беше заобиколила двама улични артисти, изпълняващи скечове и се заливаше от смях. Направи ми голямо впечатление, че за разлика от Италия, улиците на Мадрид, църквите, кафетата и ресторантите бяха пълни и с испанци. Може би защото бяхме през пролетта. Или по-скоро заради наближаващият Великден. Навярно и Мадрид се изпразва от мадридчани през лятото. По-важното е, че всички ние, които бяхме на този площад истински се забавлявахме. И затова неизменно всяка вечер бяхме тук отново и отново.