ПЪТЕПИС ЗА ТОЛЕДО

ПАНОРАМНА ОБИКОЛКА НА ТОЛЕДО

На 70 км. от Мадрид, на високо плато със стръмни склонове, заобиколено от трите страни от р.Тахо, се издига старинен, средновековен град, с многовековна история. Градът е Толедо. Първи римляните са оценили стратегическото му значение и са го превърнали в непристъпна крепост и военна колония. После се заредили вестготи, маври и всеки оставил своя отпечатък върху града. Докато през ХІ век кастилският крал Алфонсо VІ го превзема. От тогава чак до ХVІ в. Толедо се превръща в богат, преуспяващ град и столица на Испания, наследил своите предшественици и съхранил за поколенията културните и религиозни традиции на народите, живели някога на тази земя.

И ето, виждате отново, две възторжени туристки, допуснати доброволно зад  дебелите му крепостни стени. Разбира се, че това съм аз - вашата стара, словоохотлива познайница и моя безпогрешен навигатор, обикалящи неуморно улици, площади, замъци и катедрали. Единственото ни оръжие е малкото фотоапаратче, с което снимаме непрекъснато всеки архитектурен и религиозен шедьовър. Понякога дори под неодобрителните погледи на толедските пазители на старини и укорителните подмятания на дисциплинираната ми водачка.

Площад Закодовер

В едната си ръка стискам торбичката със сувенири. Някога на това му викали военна плячка, която за разлика от нас, била задигана със сила.  Водачът на бойните ни походи е с вечната карта в ръка и бутилка вода. Защото, макар и подходящо облечени в летни дрешки, пак сме зачервени от слънцето, което бая си припича. Каква ли жега е тук през лятото?!

А сега накъде? Връщаме се отново там, откъдето рано сутринта, започна нашата обиколка на града - централният площад  Закодовер. Той най-сетне е оживен от тълпите туристи и забързани делови жители на града. Тентите и чадърите на ресторантчетата и кафенетата, околовръст, са опънати, а всички маси са заети от прегладнели и ожаднели туристи. Магазините са отворили гостоприемно врати, а зад витрините им пробляскват саби, мечове, арбалети и всякакви, примамващи туристическото око сувенири. До една от вратите на сувенирно магазинче гордо се е изправил рицар в пълно бойно снаряжение, като верен страж. По протежението на витрините на съседния магазин, рекламата примамливо подканя - мазепан, мазепан, мазепан, прочутият толедски бадемов марципан. И туристът се тълпи, купува, зяпа, снима.

Ние обаче имаме още една задачка. Трябва да открием статуята на най-прочутия испанец - романтичният, безумно смел и наивно смешен Дон Кихот, станал нарицателно име за всеки възторжен идеалист и безумен мечтател. Затова минаваме под арката на една от сградите, спущаме се по няколкото стъпала…И там, на една от съседните улички виждаме гордия идалго в бойни доспехи.

Щрак, щрак, първо аз, после ти, заеми по-романтична поза за спомен на бъдещите внуци, де, подканяме ме девойката, и аз се изпъчвам гордо до прочутия идалго.
После сядаме в първото изпречило ни се ресторанче и си поръчваме меню дел диа – първо: салата със сьомга/това беше любимата ми салата в Испания/, второ: стек /е, оказа се малко жилав, ама за прегладнели хора като нас, не е проблем/, трето: тирамису/ тук вече удоволствието е пълно, особено за девойката/. И една бира за дамата в прелестната възраст, моля!

След обилният обяд бързичко се изнасяме към площада. Атракционното влакче е почти пълно и след няколко минути ще потегли от площада. От една любезна французойка разбираме, че билетите се продават в една от съседните улички. Търчим до там, връщаме се с билетите и скоро потегляме.

Започва панорамната ни обиколка на града, която трае около 45 минути. Първо се спущаме по стръмните улички на града, после излизаме на околовръстния път. И започват да се редят крепостни стени, мостове, каменни непристъпни порти. Горе по склоновете живописно е накацал града. По цялото протежение  на хълма, от всяка точка се вижда замъка Алказар, защото е издигнат горе, на върха на платото. Жалко че не успяхме да го разгледаме.

Замъкът Алказар

Недалеч от него се виждат островърхите кули на катедрала Примада, и камбанариите на някои от многобройните църкви на града, както и старинните къщички, скупчени сякаш една върху друга. Докато влакчето бавно обикаля, виждаме в далечината каменните мостове Алкантара и Сан Мартин.

Под тях  тихо се плискат водите на река Тахо. Следват непристъпната порта Камброн, новата и антична порта Бисагра, със заплашителните назъбени кули на върха и дебели каменни стени, които са пазели града от чужди, неприятелски войски. И сякаш времето е спряло, а аз съм средновековен пилигрим, достигнал най-сетне пред каменните стени на града и търсещ портата, през която да влезе. Когато влакчето спира отново на площада, разбирам, че приказката е към своя край.

В късният след обед, претоварени с незабравими впечатления, вземаме автобуса от площад  Закодовер и поемаме към гарата за обратния път. Когато стигнахме там, тогава видяхме в цялата й прелест красивата, старинна сграда на гарата в Толедо, построена в стил мудехар. Със своите сводести арки над вратите, дантелените каменни корнизи над тях, оформените в типичен арабски стил врати и прозорци, кулата с часовника…. 

 
Правим последни снимки и се отправяме към пропускателния пункт на перона. Качваме се на влака с мъничко тъга,защото знаем, че  никога повече няма да видим този многовековен, старинен град. Но спомените и снимките отново и отново ще ме връщат в старопрестолния, достолепен град Толедо.

Жалко само, че времето отново не ни достигна и не успяхме да посетим къщата на Ел Греко.
Adios, Toledo!

Когато се озовахме отново на гара Аточа, докато се насочвахме към изхода попаднахме на прословутия тропически кът на тази гара. Наистина е красиво измислено. Сред цялата тази суматоха от пристигащи и заминаващи, запъхтени и изнурени пътници, откриваш, че изведнъж си попаднал в едно прохладно райско кътче. Този прекрасен оазис е оформен от различни видове палми и десетки други зелени дървета и храсти, цветя, и красиво оформени алпинеуми. За да е картината пълна има и изкуствено езерце, в което мързеливо плуват водни костенурки. За радост не само на децата. От двете страни на този живителен рай има подредени павилиони с различни сувенирни стоки. Но най-хубавото е, че гара Аточа се намира почти в центъра на Мадрид, докато в Сеговия…. Но това е една друга история.