МАДРИД. ПЛОЩАД ИСПАНИЯ

ПЛОЩАДИТЕ НА МАДРИД

Разположен на границата между старата историческа част на Мадрид и започващите от него нататък модерни предградия, университетски кампос и ширналия се просторен парк Оесте, площад Испания е включен в плановете на повечето туристи, посещаващи Мадрид.
Е, ние не можехме да останем по-назад и решихме, че трябва да стигнем и до тази част на града. От Кралския дворец минаваме покрай  градините на Сабатини и продължаваме по Calle de Bailen.

Пресичайки я на първото кръстовище, тръгваме по натоварената улица де Фераз и скоро се озоваваме на площад Испания - разположен сред голяма градина със сенчести алеи и дървета, под чийто сенки са разпръснати пейки за отмора.

В центъра на площада се издига величествен монумент, включващ статуята на испанския гений Мигел де Сервантес, заобиколен от своите герои. Писателят е седнал с книга в ръка, глух за цялата гълчава около себе си, добродушно наблюдаващ разноезичната тълпа.

От двете му страни се издигат две женски фигури. Едната е на бедната селянка Алдонса Лоренсо,  запретнала ръкави с шиник в ръка. Другата е изящна фигура на прекрасна благородна дама - въображаемата възлюбена на бедния идалго Дулсинея дел Тобоско.

Прочутата Дулсинея

Статуята на Сервантес

Пред тях са бронзовите фигури на безстрашният борец за правда, безразсъдно смелият рицар Дон Кихот, възседнал своя Росинант, и неговият верен оръженосец Санчо Панса, яхнал своето магаренце.

Кой не е слушал за Дон Кихота и Санчо

Цялата скулптурна композиция е дело на баща и син Валера.      

 

И другите две героини на повествованието

Площадът е доминиран от построените първи два небостъргача на Мадрид – Кулата, 32-етажен мастодонт, и Едифисио Испания -апартаментен и административен комплекс. Тези две сгради  били мегаломански проект, по идея на Франко, който искал по този начин да поизтупа поизвехтялата провинциална дреха на Испания, и да върне старата й имперска слава, съперничейки на Ню Йорк. Само че, с 30-годишно закъснение. Небостъргачите и монументът са завършени през 1953 г.

Приближаваме. Шум, глъчка, тълпи от деца и персони, отдавна отминали младенческа възраст, накачулили горките герои, Росинант и магаренцето Санчово. Търпеливо изчакваме да се поразчисти малко терена, за да успеем да снимаме само героите. Снимаме се пред фонтана, снимаме небостъргачите, красивите къщи наоколо, посядаме за малко на пейка за кратък отдих.
От там продължаваме към парк Оесте, че слънцето клони вече на заник, а програмата не е изпълнена все още. Последно сбогом на Сервантес и неговите герои, и напред към новите цели.
Наблизо е музеят на Сералбо, музеят за Америка и църквата, в която е погребан Гойя, но не успяхме да ги посетим.