ПЪТЕПИС ЗА МАДРИД. БАЗИЛИКА ЕЛ ГРАНДЕ

БАЗИЛИКА САН ФРАНСИСКО ЕЛ ГРАНДЕ, НАИСТИНА Е ГРАНДЕ!

Последният ден решаваме да направим прощален тур и да се съсредоточим в района на Calle Mayor, в последен опит да видим още няколко църкви и пропуснати забележителности. Сред тях бяха базиликата Сан Франсиско ел Гранде и църквата Св.Андрей Апостол.

Църквата Св.Андрей Апостол

Още от далеч ги виждаме почти една зад друга. Докато се чудим в коя по-напред да влезем, за по-сигурно питаме един испанец да ни посочи коя, коя е. И тогава той ни сюрпризира с новината, че трябва да побързаме, защото за обяд ще затворят. Аз занемях от възмущение и само запитах коя все пак да предпочетем, на което той отговори “Е, все пак ел Гранде си е гранде“. 

Благодарим набързо и хукваме напред, където в дъното, пред малко площадче се извисява базиликата Сан Франсиско ел Гранде. На касата скучаещ служител ни дава билетите и споменава, че е добре да изчакаме групата, но аз съм влетяла вече вътре. Ахвам по две причини.

Част от купола

Първата е, че попадаме в една огроомна куполообразна църква. Казват, че куполът й, с диаметър от 32 метра, е по-голям от този на Св.Петър в Лондон. И като се има предвид, че бяхме единствени посетители ни се стори още по-огромна.
Втората причина е, че в сумрака, който цареше вътре не можеш да се насладиш на видяното. До входа на всяка капела има по няколко ел. свещи, които излъчват съвсем слаба светлина, за това огромно пространство. А и прозорците високо горе са с витражи, но не  така огромни като на готическите катедрали и светлината едва прониква долу.

За щастие се появи очакваната групичка испанци с екскурзовод и ние тръгнахме с тях на обиколка из храма. Оказа се, че пристъпвайки към всяка отделна част от храма, гидът запалва лампите, за да можем да разгледаме изписаните стени и тавани. 

Макар и на испански, успявахме да схванем, поне отчасти за какво става дума. Да започвам и аз своя по-подробен разказ. Главният неф на църквата се намира под огромния купол, както вече казах. От двете страни на нефа са разположени и отделени една от друга, със сводове, шест капели. Пред всяка капела има огромни мраморни статуи на светците, чийто имена носят капелите - св.Бартоломео, св. Матео, св.Тадео, св Кармен, св.Фелипе. Всяка капела е с различна големина и в различен стил - от мозарабик и ренесанс до барок и неокласицизъм. Олтарите във всяка капела са изработени от различен материал - мрамор или дърво.

Веднага вляво до входа е капела св.Бернардо. В нея ранният Гоя е изписал фреската “Проповед на св.Бернардино от Сиена пред сицилийския крал Рене Анжуйски”, по поръчка на архитекта Вентура Родригес. На нея художникът е изрисувал и себе си, сред богомолците. Освен стените, и таваните са целите изписани с фрески.

В друга капела е изрисуван св.Франциск, в трета „Разпятието“.Размерите на картините са огромни и заемат целите стени. Гледаме с ням възторг това пиршество на духа, но и трескаво се опитваме да заснемем част от фреските, докато гидът не е загасил осветлението. А той в това отношение беше твърде бърз.Явно с цел да не се злоупотребява със снимките. Или францисканският орден го е закъсал финансово!?

От друга страна, аз трескаво се опитвам да запиша това, което подразбираме и доста безцеремонно се опитвам да го накарам да повтори казаното с въпроси на английски, на които той твърде неохотно ми отговаря.  Но все пак се държи дружелюбно. Ами испанците като не питат нищичко!! Или всичко си знаят или....

Главният олтар

Постепенно приближаваме към главния олтар. Трудно се намират думи при толкова красота. Пред олтара от двете страни се извисяват мраморните скулптури на двамата равноапостоли Петър и Павел. В центъра на олтара е Богородица, заобиколена от апостоли Марко, Матей и св. Франциск. Зад тях на стената, разделена от позлатени пиластри, завършващи с красиви капители, са изографисани библейски сцени. А отпред на масичката за богослужение е поставен  златен реликварий и позлатени свещници. Таванът и над олтара, и над целия неф е изписан с  фрески с библейски сцени. 

Единият от двата амвона с позлатените плочи

От двете страни на олтара се издигат двата амвона. И на тях както на “Вратите на рая” във Флоренция, върху позлатени плочи са изписани библейски сцени.
Точно на срещуположната стена на олтара, над входните врати има огромен орган, произведен в Париж, целият обкован в злато. С една дума великолепие, мащабност, неземна красота.

Но разходката не свършва до тук. Минаваме през някакъв коридор и се озоваваме в голяма зала в стил рококо с прекрасни резбовани скринове с огледала. Високо на стените са поставени портрети на висши сановници от францисканския орден, както и ниша с бюста на св.Франциск. В единия ъгъл на залата са наредени скъпи бляскави одежди на висши духовници. Значи сме попаднали в сакристията. 

Следващата зала, пак в стил рококо е хора с дървени столове, с прекрасна дърворезба, за клира.
Следва малка галерия, чийто стени са отрупани с картини с библейски сюжети. Картините са от испански и италиански художници - Себастиано Ричи, Висенте Кардучи, Мануел де ла Круз, Веласкес, Франсиско Сурбаран и Рибера. Сбирката е от различни францискански манастири.

Накрая екскурзоводът загаси последните лампи и отново се озоваваме в нефа. Групичката се изниза, но на мен сърце не ми даде да си тръгна. Поседнахме на пейките и се помолихме за съкровени неща.
На излизане се захласнах по дървените врати, които бяха резбовани с библейски сцени. Виждайки възторга ми, скучаещият касиер се приближи и ни разказа историята им на добър английски. Вратите с изобразените сцени се наричат “Голгота“. Има три сцени - “Добрият“, “Лошият“, а в средата - разпънатият Христос.

Легендата за първия разказва, че бил крадец, но с такова преклонение и състрадание наблюдавал разпъването на Сина божи, че в очите на вярващите той е добрия. А другият, заможният търговец, който е обърнал гръб на Христос и нехае за мъките му, е лошият.
Има и сцени от чудесата на св.Франциск, който е патрон на църквата. Нашият нов гид ни разказа какво символизират и възлите от расото на св. Франциск .Това е онзи светец с кафявото расо с качулка, препасан с въже, което има три възела. Всеки един от тях символизира трите задължаващи един францискански монах добродетели - бедност, покорство,безбрачие.
Вратите са изработени от специален орех, а дърворезбата е майсторски изработена.

Сбогуваме се с любезния служител. Бяхме така препълнени с прекрасни впечатления и дори не проверихме дали църквата Свети Андрей е отворена.

В късния следобед на този ден решихме да посетим още едно забележително място в прекрасния град Мадрид - особено важно за мен. Става дума за къщата - музей на един от най-ярките испански художници - импресионисти Хоакин Сорола. А когато става дума за импресионисти, аз съм готова да стигна до най-далечния край на града. Оказа се, че няма нужда от такива "жертви", защото разстоянието от нашия хостел до къщата  е само няколко спирки на  метрото.

Излизаме от метрото, вървим известно време из тихите, романтични улички и в началото на Paseo del General Martinez Campos откриваме търсения адрес.

Влизаме в един малък оазис на тишина и спокойствие - и къщата и малката градинка със статуите и фонтанчетата, с дръвчета и цветни лехи са в андалузки стил и са очарователни. Това е къщата построена от художника през 1910 година.През 1925 година вдовицата му я подарява на Испания.

В дома е запазена автентичната атмосфера, в която е живял и творил художникът, и семейството му. Във всички стаи са изложени неговите картини, от които струи светлина, слънце, белота, белота, белота... Белите рокли на жените, белите им шапки и воали, докато почиват на морския бряг, искрящата белота на спалнята с жена му и детето. Но и андалуската двойка в национална носия. И до днес пред очите ми са  водните капки, които блестят по кожата на къпещите се в морето деца......
Забравяме за времето и се отдаваме на насладата от видяното.

Дълго време не можехме да се откъснем от прекрасните картини и бяхме щастливи, че успяхме да отделим време за тази малка галерия къща-музей на Хоакин Сорола. Преживяването си заслужава. Ако имате път в Мадрид непременно посетете тази къща-музей.