Travel around Europe: ПЪТЕПИС ЗА МАДРИД - ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ

ПИЛИГРИМСКИ ПОХОД ИЗ МАДРИД

Решихме през последният ден от престоя ни в Мадрид да започнем нашият пилигримски поход из светите места на града – неговите църкви и манастири. Първа по пътя ни е старинната църква St. Nicolas de los Servitas. Тя ни привличаше със старинната си кула в стил мудехар още от началото, но все не ни оставаше време за нея. А и в пътеводителя пишеше за нея, че е най-старата мадридска църква, а все още запазената й кула е от 12 век. Заслужаваше си да я разгледаме, но за жалост вратите й бяха здраво залостени, без признаци за нечие присъствие.

Църквата Сан Николас

Кулата на Сан Николас в мудехар стил

Продължаваме към „австрийския“ Мадрид в района около улица Майор. Първо попадаме на малката църквица Iglesia Catedral de las Fuerzas Armadas de España. Явно в нея се отдава почит на испанските военни. В нея цари трескава подготовка по украсата на църквата за предстоящата Страстна седмица
.

Катедрал де лас Фуерзас Армадас де Еспаня

Следващият обект е базиликата Сан Мигел. Виж, тя вече е типична барокова църква. Построена е в края на 17 век от Дон Луис – кардинал на Толедо и най-малкият син на крал Филип V.

Сан Мигел

Една от статуите символи

Прави впечатление необичайно изпъкналата й фасада с четири вдлъбнатини. Във всяка от тях са поставени статуи символизиращи четири от символите на християнството - благотворителността, силата, вярата и надеждата.

Влизаме вътре. Тук за първи път видяхме типичната испанска украса за Великден – колесниците на Богородица и Сина Божи отрупани с цветя.

Едва при второто ни посещение в Испания, по време на Страстната седмица, разбрахме и видяхме религиозните ритуали с тези колесници по време на великденските тържествата. Но за това когато му дойде времето. Правим няколко снимки и излизаме.

Време е да открием в този район един манастир заради любопитната история, която прочетохме в пътеводителя за него. Става дума за Convento de lаs Carboneros. Този манастир е основан в началото на 17 век от известната графиня Беатрис Рамирес де Мендоса с благословията на кардинала на Толедо, заедно с няколко монахини от някогашен закрит манастир Св. Йероним.

Това е площадчето Конде де Миранда

Това, което привлече вниманието ми е, че е известен с бисквитките и кексовете, които се правят и продават в него и до днес. Запазена традиция на испанските манастири още от времето на Св.Тереза от Авила, която раздавала подсладени яйчени жълтъци на бедните. Имаше и упътване как да постъпим. Не можехме да пропуснем това приключение.
Скоро откриваме малкото площадче – Plaza Conde de Miranda и сградата. Звъним на звънеца, над който е изписано venta de dulces /едва като се завърнахме разбрах, че това означава „продажба на сладкиши“/ и вратата се отваря. Следващите знаци, които трябваше да следваме бяха изписаните надписи torno. Вървим известно време из тесни коридори сред мъртвешка тишина. Чак страх започна да ме хваща. Накрая стигнахме до една остъклена заличка, в която шетаха няколко монахини. Опитваме се да заговорим, но те дават да разберем, че не говорят английски. И започваме да махаме с ръце от двете страни. Посочваме и даваме да се разбере, че искаме две кутии от изложените там. През един въртящ се барабан поставяме исканата сума и съответно получаваме двете кутии. И все така безмълвно се връщаме по обратния път. Страхотно приключение. Да не говорим колко вкусни бяха великденските курабийки. Ама те монасите правят ли нещо лошо щом е за хапване и пийване,а?

От там през една арка и дълга тясна уличка излизаме отново на Calle Mayor и стигаме до малкото площадче - Plaza del Cordon.

Някогашната Каза де Сиснерос днес кметство

Тук откриваме една старина сграда известна като Casa de Cisneros. Днес в нея е кметството. В центъра на площадчето има една скулптура на испански воин. Не може да е Хименес де Сиснерос – регентът на испанския император Карл V, защото той е бил с религиозен сан. Освен да са имали някой конкистадор с това име? Както и да е.

Родната къща на Федерико Чуека

По-важното е, че точно срещу старинната къща се намира друга една, която оказва се била родната къща на композитора Федерико Чуека и чието име днес носи кварталът, в който е и нашият хостел. Без да искаме научихме още нещо ново.

През време на престоя ни в Мадрид заснехме, обходихме и разгледахме и други катедрали и църкви, за които не остана време за описание. За това са снимките, нали?

Привечер решихме да стигнем и да видим още една от портите на този забележителен, прекрасен град Мадрид – порта Толедо. Пътят ни минаваше покрай Iglesia Colegiata de San Isidro. Само надзърнахме там и направихме няколко снимки, защото вече течеше празничната вечерната служба.