ПЪТЕПИС ЗА МАДРИД. ПЪРВА ЧАСТ

ГАЛЕРИЯ ТИСЕН- БОРНЕМИСА - ЕДНА ДУХОВНА ПЕРЛА В КОРОНАТА НА МАДРИД

В търсене духът на Испания, в края на вечерта оставах почти без дъх, когато уморена, но щастлива успеех да се добера до хотелската стая. Но, на другата сутрин още рано - рано отварях очи, с радостното чувство, че ми предстои още един необикновен и прекрасен ден, изпълнен с нови предизвикателства. Никакви молби и възражения на дъщеря ми не можеха да ме омилостивят, и  да ме накарат да се излежавам в леглото, когато зад прозорците примамливо ме зове един великолепен град, който очаква да бъде покорен от мен, за да ми покаже своите съкровища.

Затова въпреки воплите и протестите оправяме сутрешният си тоалет, и изскачаме на улицата, за да се включим във все още рехавия човешки поток.

Бавно се отправяме към елегантната улица Гранд Виа и с фотографска страст снимаме почти всяка сграда по пътя си. А и себе си – в  "непринудени, артистични пози!!".

Институт Сервантес

  

В близост до площад Сибелес

Дворецът Виляероса където е настанен музея

Днес ще се потопим още веднъж  в прекрасния свят на изобразителното изкуство. Този път в галерия Тисен-Борнемиса. Надявам се поне отчасти да мога да предам вълнението си от срещата с голямото изкуство, събрано под този покрив.

Скоро пристигаме пред градинската порта на някогашния дворец Виляероса. В него е разположена баснословно богатата частна колекция на бароните Хайнрих и Ханс Хайнрих Тисен-Борнемиса. Събирането на колекцията започва през 20-те години на миналия век от бащата - почитател на старите европейски майстори. По-късно, традицията е продължена от сина, който я обогатява с картини на художници, предимно от 19 и 20 в. Съпругата на Ханс Тисен, Кармен Сервера, вдъхновена от колекционерската страст на съпруга си, започва да колекционира на свой ред картини, в средата на 80-те години.  Тя добавя нови платна към историческата колекция, дообогатявайки я с творби от холандски художници от 17 век, великолепни пейзажи от американски и от най-известните европейски импресионисти, пост-импресионисти, както и с картини на най-известните съвременни творци, представители на модерното изкуство.
 

Бюстът на барон Тисен в двора на музея

Първо минаваме през касата и доплащаме за комбинирания билет, купуваме аудио-гид, взимаме брошура за музея, оставяме чантите на гардероб и сме готови да се потопим в този океан от емоции, който ни очаква в залите на музея.

В просторния партер първо разглеждаме прекрасната скулптура на Роден "Исус и Магдалена", портретите на барона и неговата ослепително красива съпруга . Благодарение на нея, тази уникална частна колекция е продадена на Испания и настанена в сегашния й дом, който открива врати за посетители през 1992 година.

Според брошурата огледът трябва да започне от втория етаж, затова взимаме асансьора, за да се озовем в една голяма зала с оранжево-розови стени.
Вървете бавно и тихо след мен. Започваме с първите творби. Икони от ХІV в. от неизвестни иконописци, последвани от един полиптих "Разпятие" на Лука ди Томе, икони от Лоренцо Венециано и други художници от ранния Ренесанс.

В следващите зали вече ни очакват платната на големите ренесансови майстори. За отбелязване е, че преобладава портретната живопис.

Заставаме пред прекрасната картина на Доменико Гирландайо "Портрет на Джована Торнабуони". Спомняте ли си, че ви бях писала за този изтъкнат флорентински художник, който изографисал капела Торнабуони в църквата Санта Мария Новела във Флоренция, заедно със сина си и художници от ателието си. Та стоим сега, пред портрета на тази флорентинска благородна дама и сме възхитени от тънкия, фин рисунък на художника, предал изящната красота на тази знатна флорентинка.

От неговия син, Ридолфо Гирландайо, е картината "Портрет на благородник". Венецианският художник Тинторето с присъщия му ярък колорит е успял да придаде одухотвореност на персонажа си, във великолепната картина "Портрет на сенатор".

Дълго се застояваме пред творбата на Тициан - "Портрет на дож Франческо Вениер". Дожът, в златотъкана мантия и с шапка в същия цвят, с волевото си лице и изпитателен поглед, сякаш те хипнотизира.

И великият Рафаело е представен  с "Портрет на млад мъж“. Както и Карпачо, с картината "Млад рицар сред природата".

От немския художник Ханс Малер дълго съзерцаваме "Портрет на кралица Ана Унгарска", поръчан от съпруга й. С детайлната си наблюдателност и прецизност в изобразяването на дрехите и изражението на лицето, художникът е създал един неповторим образ.
Другият известен немски художник  - Ханс Холбайн - последният виден представител на немската живопис от 16 век е бил придворен художник и на английския крал Хенри VІІІ. В портрета на краля, художникът е успял да долови и разкрие самодоволния, властен и жесток характер на владетеля.

Разбира се, освен портретна живопис има и много платна от старите майстори с библейски сцени. Флорентинският художник Фра Бартоломео е представен със "Светото семейство", Тициан с картината "Сан Йеронимо в пустинята", а бароковият художник Лука Джордано със запомнящата се библейска притча "Соломон и двете майки".

От холандските художници държа да отбележа Саломон ван Рюйсдал с неговите великолепни зимни пейзажи. Както и другият пейзажист - Аарт ван дел Неер и неговата картина "Гора с река". Тези двама художници, от хагската школа, толкова ми харесаха, че ми се прииска да се запозная на място с холандските художници от Златния век. Това беше поводът да включим Амстердам в бъдещите си планове за посещение.  

В колекцията са намерили място и испанските гении. Ел Греко е представен с картините "Непорочно зачатие" и "Благовещение". Бароковият художник Рибера с неговите драматични сюжети, пресъздаващи страданието на светеца в "Покаянието на св.Йероним", както и предадените с талантливата му ръка Христови мъки в "Свалянето на Христос от кръста".

Бароковият италиански художник Джовани  Каналето и Франческо Гуарди с техните пейзажи, с точния на детайли рисунък на Канале Гранде и Венеция. Не мога да изброя всички творби и художници, които грабнаха сърцето ми, но ви уверявам, че са много и са великолепни.

И така, от зала в зала стигаме до залите с любимите ми импресионисти. Не мога да се стърпя и да не ви разкажа нещичко и за тях, моля ви имайте търпение. През 1865 година в кафене "Гербоа" в Батиньол няколко непризнати от академичните среди и широката публика френски художници, начело с Моне, Дега, Реноар, Сисле и Сезан, създават така наречения кръг на импресионистите. По-късно, към тях се присъединява и Писаро. За определен период в кръга се включват и Гоген, и Ван Гог. Всеки от тях с различна духовна нагласа, но обединени от неутолимата им страст към живописта. Пътят им е труден, мъчителен и самотен, и затова творбите им са толкова прекрасни. Любимите им сюжети са пейзажите, лодкарите и лодкарките, носещи се по Сена, градините, където цъфтят цветя сред пищна зеленина. Или полето на Бретан, нивите, селските църквици. И не на последно място, красивите женски тела.
Когато към тях се присъединява Сьора, който започва да "разлага" цветовете като точкува с малки петънца чиста боя, картините придобиват още по-голяма осезателност. Сякаш виждаш как листата на дърветата трептят.

И ето, стоим пред платната на тези художници. Писаро с "Път, зима и сняг", "Ябълкова градина". Моне с "Къща сред розова градина". Реноар с "Житно поле". Дега с неговите неизменни "Ездачи на полето". Сисле с "Горско почистване" и "Наводнение в Порт Марли". Душата ми не може да се засити.

Най-после се откъсваме и слизаме на първия етаж, където са пост-импресионистите - лудите, сифилистиците, самотниците, но дяволски талантливите - Винсент Ван Гог, "дивака" Гоген и Тулуз-Лотрек. Всеки от тях е една отделна планета и трудно се вмества в някакви рамки. Край, край, свършвам. Само да спомена картината от "дивашкия" период на Гоген в Мартиника "Идват и си отиват".

От там нататък експресионисти, сюрреалисти, кубисти - Кандински, Нолде, Либерман, Пикасо.. Тук за първи път видяхме картини на немски импресионисти и модернисти. Може би си струва да се посети и Германия някой ден?!
Това е краят на моето пътешествие в света на прекрасното. Благодарна съм на бога, и най-вече на дъщеря ми, че успях да се докосна до това безсмъртно и безценно изкуство.
Посядаме за малко в градината на музея сред палмите, разцъфналите цветя и буйната зеленина, щастливи и доволни.