ПЪТЕПИС ЗА ТОЛЕДО

ЦЪРКВАТА САНТО ТОМЕ ИЛИ ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ЕЛ ГРЕКО

Излизаме от катедрала Примада и с хъса на ловджийски кучета се спущаме на лов за нови приключения и възторжени впечатления. И уж щяхме да вървим в по-ускорен ритъм, за да видим повече неща, но аз неусетно започнах да забавям крачка, покорена от очарованието на живописните улички и красотата на нейните старинни къщи.

Ето една къща с красиво оформени прозорци в мавритански стил, излязла сякаш от картинките на 1001 нощ. Или онази с малките балкончета от ковано желязо и саксийки на тях. Такива има дори на фасадата на сградата. А спуснатите сенници, пазят както от яркото слънце, така и от любопитните хорски очи. Защото и в този старинен, средновековен град, уличките са толкова тесни, че едва побират групите туристи.

Разбира се, по-големите старинни сгради със запазена типична толедска архитектура, са преустроени в хотели. А в приземните етажи на всеки дом са магазините с разнообразни сувенири. На първо място, разбира се, са прочутите саби от толедска стомана, изработвани по старинна арабска техника, фините керамични произведения, филигранните златни предмети, магазинчетата с прочутия толедски сладкиш мазепан.  Както  и безбройните кафенета и ресторанчета, със своите фирмени знаци  - железен петел гордо изпъчен над вратата на заведение, или симпатичен пластмасов дебеланко, стъпил върху бъчвичка, гостоприемно  протегнал ръце, подканяйки ви да седнете на някоя от масите в ресторантчето.

Според местната легенда самите светци Стефан и Августин, присъстват при погребението на неговите тленни останки през 1312 г. Едва през ХVІ в.  управата на града, възлага на Ел Греко изписването на платното, което да бъде поставено в параклиса, където е погребан графа.
Бях чела някъде ексцентричният Дали да разказва, че когато в младостта си застанал пред тази картина, припаднал от възторг. Е, дотам не стигаме, но възхитени я съзерцаваме.
Тук трябва да спомена, че изобразените мъже на картината са действителни личности, живели по времето на Ел Греко. При възлагането на поръчката, изрично било споменато, че дрехите на благородниците, трябва да са според съществуващата тогава мода, а не, каквито са се носели по времето на граф Оргас.
И още една любопитна подробност. До францисканския монах, на преден план, е изобразен един великолепен детски портрет на малко момче, за което изследователите твърдят, че е портретът на единствения син на твореца. Себе си Ел Греко е изобразил в първата редица  благородници и е единственият, вперил очи в зрителя.
Над тях, в горния край на картината, в центъра на разтворилото се небе, което приема душата на починалия граф, е изобразена Богородица. Както винаги при Ел Греко, тя е в червена мантия с тъмно синьо наметало. Над нея, загърнат в бели одежди, се е извисил Христос, а зад нея се вижда Св.Петър с жълта мантия. Групата се допълва от ангели и душите на мъртвите.
Този контраст между двете групи е контрастът между земния и небесния живот, контрастът между физическото ни тяло и духа, което ревностен католик и набожен човек като Ел Греко е искал да ни накара да усетим. И го е постигнал по неповторим начин.
   

Влизаме в първия магазин за сувенири, а там заварваме голямата група  японци, с които напразно обикаляхме пред затворените врати на замъка Алказар. Ювелири приведени над своите масички, свещенодействат с фините си инструменти, бавно и търпеливо, пред очите на клиентите. Като бродирачки на дантела, съсредоточено оформят красивите орнаменти на бижутата, чужди на разноезичната гмеж около тях. Освен бижута, има разбира се и безброй саби, мечове, ножове. От такива в действителни размери, до най-миниатюрните. Избираме две такива саби-сувенири, но гледаме да не са много големи, за да не ни създадат проблем на летищата. 

Скоро виждаме насочваща табела за църквата Санто Томе, която беше следващата ни цел. 

Първо виждаме високата камбанария, изградена от каменни плочи и тухли в жълто-кафяв цвят в типичен толедски мудехар стил с арабска орнаментика. В края на уличката, на малко площадче, скромно се извисява тази старинна църква. На стената на църквата има едно Разпятие и това е единствената украса на външната фасада.

Площадчето е изпълнено с туристи. Всички сме привлечени тук, не толкова заради самата църква, колкото за една от известните творби на Ел Греко в нея - картината „Погребението на граф Оргас“.

Самата църква е построена още през ХІІ век, но през ХІV век, благодарение на паричните дарения на въпросния благородник - набожният, благочестив Дон Гонсало Руис - е довършена. Кралят от своя страна му дава благородната титла граф Оргас.

Разноезичната тълпа пред църквата не е малка, но изкушението да видим една от най-прочутите творби на Ел Греко е толкова голямо, че примирено заставаме на опашката, като си обещаваме, че няма да се мотаем много из църквата, нито ще правя опити да снимам, а само ще се полюбуваме на творбата. Влизаме, най-сетне вътре, и делово се отправяме, там където са се струпали посетителите. Най-сетне, идва и нашият ред. И за кой ли път, отново, сме покорени от таланта на този творец.

Картината е решена в два плана, композиционно свързани. В този шедьовър на Ел Греко, на преден план в долния край на картината е изобразена процесията, в която свещеникът и помощникът му, от единия край, и францисканският монах в другия, извършват службата по погребението на графа. Самият той е облечен в рицарски доспехи. Светците Стефан и Августин, грижовно са подхванали тялото на праведника, за да го положат в гроба. Групата на светците и графа са изписани с ярки, златисти цветове. Сцената се допълва от смълчаното и опечалено множество благородници, изобразени в типичните черни костюми с надиплени бели яки, които ярко контрастират на дрехите на светците и златотъканата дреха на свещеника.

Великият творец е успял да постигне някаква лекота и въздушност на тези почти безплътни фигури. Зрителят сякаш усеща неземния полъх от движенията на ангелските крила, които засилват усета за безграничност.  Тези образи, още по-ярко контрастират на земните образи в долната част на картината.

След досега с изкуството на големия Творец, правим само бегъл поглед на църквата, която ни впечатлява и с един великолепен полиптих в златен обков.

Излизаме. На отсрещния тротоар виждаме малко магазинче с многобройни сувенири.  Но най-важното - има цял куп с графики от различни исторически забележителности на града.

След дълго оглеждане си избираме една на манастира Сан Хуан де лос Рейес  и поемаме по своя път, за да открием и този манастир.

Сигурно се чудите, как съм запомнила подробното  описание на картината на Ел Греко? Смятах да го спомена, когато му дойде времето, но от мен да мине. В двора на синагогата Санта Мария ла Бланка има едно магазинче за сувенири. Там, за мое огромно щастие видях литография на картината. И днес тя виси на стената на стаята ми наред с други графики, рисунки и принтове от любимите ми градове.