ПЪТЕПИС. МАНАСТИРЪТ САН ХУАН ДЕ ЛОС РЕЙЕС В ТОЛЕДО

МАНАСТИРЪТ С КАТОЛИЧЕСКО И МАВРИТАНСКО НАСЛЕДСТВО

Този манастир на кралете, както го наричат, беше в списъка ми за задължителните забележителности, които трябва да посетим в Толедо, защото е изграден в типичния мудехар стил / микс от готика и мавританско изкуство/.

Затова, побързахме да се върнем на улица Санто Томе, за да продължим да се спущаме по следващата стръмна улица Ел Анжел.

Някъде по пътя се вмъкнахме в едно магазинче, за да си купим една кутия от прехваления толедски деликатес мазепан. След чуросите, мазепанът е второто ми кулинарно разочарование, за разлика от великденските ванилови курабийки на монахините от манастира Лас Карбонерос в Мадрид.

Зяпам и снимам в захлас тясната уличка с каменните и тухлени стени на старинните къщи, последвани от по-нови къщи с цветни фасади.  Сигурно имам стотици снимки от неизвестни улички и къщите на тях, с балконите и дворчетата им, от  градовете, в които сме били. Както и тълпите от туристи - зяпащи, снимащи, седящи по стълби, фонтани, пейки, излегнати по поляните на парковете, заели артистични пози за снимка пред поредната забележителност. Това е една от любимите ми теми от пътуванията, защото благодарение на тях, докато ги разглеждам отново и отново съм за кой ли път, в този или онзи град, някъде в някоя страна. Защото улиците и къщите в един град, до голяма степен, оформят неговия облик. В тях е съхранена и голяма част от историята на всеки град и неговите жители.

И тъй като в този момент сме вече в еврейския квартал си мисля отново за Ел Греко, който е прекарал голяма част от своя живот  в този квартал, независимо от славата, която  спечелил през годините, в неговата втора родина. Въпреки всичко, той си е останал гъркът, един изкусен занаятчия, който рисува прекрасни картини, но е един от малцинствата, нали така?

А сега да продължим нататък. Излизаме на улица Католически крале. В дъното й виждаме ажурните каменни резби на куличките, извисяващи се над манастира, който се намира на едно, не много голямо площадче. Скоро достигаме до  тухлена сграда, с типични арабски орнаменти, над които е изсечен кралски герб. Някога, това навярно е било част от манастирския комплекс, но днес е художествена зала.

И, ето ни накрая, пред тухлените стени на манастира, по чиито външни колони има изсечени цяла редица от статуи, символизиращи  християнските затворници от Гранада, освободени по време на Реконкистата през 1429 г. Над каменната порта на манастира се извисява  огромен каменен кръст от двете страни, на който е скулптурата на Богородица и на някакъв светец.

А сега малко суха статистика, преди да започнем разходката си из този нереално красив каменен манастир. Построен е от крал Фернандо и кралица Исабел Кастилска, за да отпразнуват окончателната победа над последния арабски емир на Гранада през 1429 г. Освен това, искали да бъдат погребани тук, под тези стени. Това тяхно желание не се случило, поради ред житейски и исторически причини. А после в него се разположил францисканския орден, един от най-тачените в Испания.

Ако искате да се насладите на една развихрена, каменна фантазия, в която са преплетени католически и мавритански влияния, непременно го  посетете.
Отвътре манастирът е обграден от открити дълги коридори с красиво оформени открити прозорци от едната страна. На първия етаж коридорите са в типичния католически готически стил. Безкраен низ от статуи на светци, от двете страни на коридорите, се извисяват върху колони, завършващи с капители. Над тях, под малки сводести ажурни арки се извисяват още статуи, а над тях колоните преминават в остри дъги, които се извисяват високо горе на тавана като образуват прекрасни плетеници по сводестия таван. Островърхите сводести готически прозорци украсени с красива каменна дантела, откриват поглед към един прекрасен вътрешен двор /патио/.  Дворчето е оформено със зелени храсти, портоколови дръвчета, отрупани с плодове, палми с широко разперени листа, рози, и един куп бухнали в зеленина дръвчета.

Следва изкачване по стълбището на втория етаж. Може маврите да са били прогонени от испанските земи, но тяхното прекрасно изкуство и култура са останали за радост и на идните поколения.

Прозорците на втория етаж са по-широки и оформени в  мавритански стил. Стените са голи, варосани в бяло, но за сметка на това, таваните са изографисани с прекрасна дърворезба в типичен арабски стил, много изящна и разнообразна по цялото протежение.

Над този етаж се издига още един, разделен със стени, завършващи с  ажурни кулички, оформящи купола на църквата, който е осемстенен. По външните колони, отделящи прозорците един от друг, са изсечени горгойли.

Връщаме се на първия етаж и достигаме до вратата на самата църква. Влизаме вътре и ако аз бях ексцентричен гений като Дали, щях спокойно да припадна от красотата на видяното. Но тъй като съм обикновен простосмъртен турист стоически издържам на изкушението.

В дъното на църквата е главният олтар, където има огромен, златен полиптих със сцени от Страстите Христови. Над него, в позлатена рамка, картина, изобразяваща Спускането на Богородица от небесата.

Но, не това е, което ни впечатлява, а каменната фантазия, изсечена по цялата стена в срещуположния край на църквата. По цялото протежение са оформени фризове, корнизи, каменни плетеници от флорални мотиви, скулптури на светци. В средата, по цялото протежение на стената, един до друг са изсечени безброй кралски гербове. Така отрупани с орнаменти са и всички колони, оформящи главния неф, както и капителите, по които са изсечени безброй орнаменти, миниатюрни фигури на светци.

Зад аркадата на главния неф има няколко капели, на чийто бели стени има окачени картини на светци, сред които се откроява тази на Св.Франциск. Наблизо има мраморно пано, на което са изписани, имената на 30 францискански семинаристи, убити през 1936 година, по време на Гражданската война. Трагичните следи от тази страшна братоубийствена война, изправила един народ от двете страни на барикадата, напомнят често за себе си. Последни възторжени възгласи, последни снимки и се сбогуваме и с този впечатляващ манастир, съхранил историята на един народ.