ПЪТЕПИСИ. МУЗЕИТЕ НА МАДРИД

ПРАДО. ИМЕТО КАЗВА ВСИЧКО.

Трябваше ми време, за да се престраша да споделя впечатленията си от музея Прадо. Някога в младостта ми, това име беше за мен далечно и недостижимо, като мъглявината Андромеда, например. Не съм вярвала, че в този живот ще имам възможност да попадна в него. Но се оказа, че понякога и най-смелите блянове се сбъдват.

Не съм почитател на кралските институции, но трябва да отдадем заслуженото на испанските кралски династии, които със своята страст към изящното и красивото са събрали забележителна колекция от най-великите майстори на четката от стара Европа. И заедно с църквата са били щедри меценати на испанските художници.

Музеят Прадо е прекрасен образец на испанския архитектурен класицизъм с колонада, ниши и статуи в тях.

Пред него е статуята на Веласкес - един от най-великите испански художници.

Изкачваме стъпалата и сме пред портата на Гоя с колоните - един от входовете на музея, където е билетният център. Купуваме комбинирани билети, включващи трите най-големи центрове за изобразително изкуство в Мадрид – Прадо, галерия Рейна София и галерия Тисен-Борнемиса. След щателната проверка си вземаме аудио гид и проспект за разположението на залите и изложените в тях творби.

Статуята на Гоя пред Портата на Гоя

Започва нашето пътешествие в света на прекрасното. Винаги когато попадна в музей се чувствам като новопокръстен туземец пред вратите на храма. Пристъпвам плахо с благоговението, трепета и възторга на новопокръстения.

Разбира се, започваме с тримата велики испански Майстори. В зали 8В-10В са разположени творбите на Доменико Теотокопулос /Ел Греко/. Ще кажа само, че който веднъж е видял творбите на великия грък, никога не би ги сбъркал с картините на друг художник. Византийската иконописна школа в родния Крит, венецианските майстори където чиракува, Рим където започва да се оформя като творец, и накрая Толедо - религиозната столица на Испания - е пътят, който изминава художника, за да създаде своя единствен и неповторим стил в изкуството.

И ето ни пред неговите шедьоври - емоционални, мистични, чувствени, завладяващи със своята неземна красота и религиозна вяра. "Покръстването на Христос", "Благовещение", "Светото семейство", "Посещението на пастирите", "Христос носещ кръста си", „Разпятието“…
Много ни впечатли и картината "Св. Андрей и св. Франциск от Асизи" - беловласият апостол с кръста си и св.Франциск - тъмнокос, с черна брада, с белезите от стигмата на ръката и крака, облечен в груба кафява дреха с качулка и препасан с въжето с възлите. И двамата с изтощени слаби тела - живи мощи, но с просветлени от вярата лица, така великолепно пресъздадени от гения.

Във всички тези картини преобладават сдържаните, студени тонове, най-често черния фон, върху който още по-ярко контрастират пурпурните мантии и сините наметки на Богородица и Христос. Но най-отличителното за твореца, разбира се, са телата на неговите герои - тези изкривени, издължени пропорции на фигурите, за които на времето считали, че художникът не бил с ума си, когато ги е рисувал.
От портретите, искам да спомена и известния "Портрет на благородник с ръка на гърдите".

Следват залите с картините на другия велик Майстор -  Веласкес. Бароковият кралски художник в двора на крал Филип ІV. Голяма част от неговите картини са реалистични, без мистика. Художникът е успял талантливо да улови и предаде характера на човека.
Много от картините му са портрети на кралската фамилия и нейната свита -джуджета, шутове.  

Дълго се задържаме пред знаменитата "Лас Менинас", която е многопластова и драматична. В нея художникът рисува не краля, а какво той вижда в огледалото. На преден план са художникът с палитрата си, рисуващ кралското семейство. В дъното е кралят, взиращ се в огледалото. Чувството е за тъга и обреченост тегнеща над кралското семейство, допълнително подсилено от тъмния фон на картината.

Другият негов шедьовър "Тъкачките" е събрал в себе си няколко сюжетни линии, в които героините ярко контрастират помежду си. На преден план са тъкачките - две по-стари, със своите изнурени от работа и грижи лица, и трите млади работнички около тях, опитващи се да попият занаята им. В пълен контраст с приведените, уморени тела на тъкачките и тъмният мрачен фон в малката работилничка, в дъното ярко осветени, се виждат няколко благородни дами, в прекрасни тоалети и загатната красота, разглеждащи един огромен килим, дело на сръчните ръце на отрудените женици.
Той на свой ред, разказва легендата за богиня Атина и тъкачката Арахна, дръзнала да заяви, че тъче по-добре от богинята.
Това противопоставяне на бедни и богати, на богове и простосмъртни прави картината реалистична, в същото време иносказателна и много, много прекрасна.

Художникът има и митологични картини като "Аполон в ковачницата на Вулкан", "Бакхус", както и картини на религиозна тематика като едно прекрасно "Разпятие".

А после идват картините на страстния, мрачния, лудия, но безмерно талантлив Гоя, изминал трудният път на прозрението от селския син Франсиско Гоя, до кралския живописец и график по времето на Карлос ІV. Последният от старите, и първият от новите, гениални испански майстори на четката.

Освен с дворцовите си картини, като портрета на инфанта Дон Луис, " Семейството на Карл ІV" или други на религиозна тематика, той е известен преди всичко с историята на неговата непреодолима, страстна любов към гордата и високомерна графиня Алба, нарисувана от него в знамените картини "Голата Маха" и "Облечената Маха".

Лаикът в мен, не успя да се разтрепера, чак, при срещата с тези преекспонирани Махи, но тръпка си е когато застанеш пред тях, и видиш демонично красивата Доня, разбила сърцето на гения.

Но аз искам да споделя с вас и за разтърсващите впечатления, които предизвикаха у мен картините и графиките, от така наречените "Черни картини".  Когато застанахме пред картината "Сатурн изяжда един от синовете си", ще ви кажа, че се вцепених.
Или графиките от този цикъл - такива грозни, страшни, беззъби човешки лица, а те приковават неустоимо. Стоим пред "Двама стари мъже" и гледаме без да мигнем тези сбръчкани, многострадални лица, гледащи те изпитателно, но с философска мъдрост в очите. Подобна е и "Двама стари мъже ядат".

Има и няколко графики на религиозна тематика - "Св.Исидро в пустинята" и  „Св.Исидро пилигрим” представящи светецът, повел  след себе си огромна тълпа от изнурени, изтощени, измъчени пилигрими, поели дългият път към светите места. Тягостни, мрачни, иносказателни картини като живота в реакционна, до крайност фанатизирана, религиозна Испания.

В цикъла "Тавромахия" има графики, пресъздаващи сцени от борбата с бикове - най-популярната игра със смъртта в Испания. Борбата на живот и смърт между човека и животното, показваща силата, красотата, изяществото в човешките движения и жадното за кръв животно.

Не подминаваме и другите гениални испански  Майстори - Сурбаран, наричан испанския Караваджо, заради естествените пози на героите му, и играта на светлините и сенките в "Отбраната на Кадис", и картините му с митологични и религиозни сцени.

Хосе де Рибера и картината му "Мъченичеството на св.Филип". При него ударението е върху болката да си светец. Тя, болката, е, май, любима тема на всички испански творци.
Мурильо с неговата прекрасна картина "Непорочно зачатие" и други, и други.
        
После преминаваме в италианската секция, обхващаща периода от ранния Ренесанс с творбите на Фра Анжелико, Мантеня, Ботичели до Тиеполо от ХVІІІ в.Отново се срещаме с Рафаел, Тинторето, Веронезе.
Богата е колекцията от Тициан, защото 26 години е бил кралски художник на Филип ІІ. Негов  е конният портрет на Филип V.

Богата е колекцията и от фламандските майстори. На партера са творбите на ранните творци - Ван дер Вайден и неговата творба "Свалянето от кръста", триптихът на Йеронимус Бош "Градината на земните удоволствия", безпощадно мрачната картина на Брьогел "Триумфът на смъртта".
От творбите на Рубенс, разбира се, "Трите грации".

Истинска наслада са и портретите, особено този,  на жената на Ван Дайк.За жалост залите с английски, френски и немски творци преминаваме вече поразсеяни от умората, но се застояхме пред прекрасния, меланхоличен автопортрет на Дюрер.
    

Само още няколко щриха от незабравимите ми впечатления. Наред с картините има и богата колекция от скулптурни творби, разпръснати из залите. Искам да спомена само "Изабела ІІ с воал" от Камило Тореджиани. От камък да пресъздадеш прозрачността на воала и всяко косъмче от свитите на кок плитки - това е голямото изкуство.

В няколко зали станахме свидетели на работата на художници - кописти. Застоях се пред един от тях и наблюдавах как работи. Художникът почти завършваше един портрет от фламандски художник. Като лаик знам, че ако видех това копие окачено, едва ли бих разбрала, че не е оригинал. Но правейки сравнение с двата портрета, разбрах тайнството на гениалните майстори. Уж, портретите бяха еднакви, до най-дребните детайли, но тази светлина, която искреше от лицето на оригинала, в копието беше някак замъглена. Точно както биха се различавали две снимки - едната на фокус, а другата леко размазана. В това е силата и тайната на големите Майстори в изкуството.

Накрая ще завърша с думите на испанския писател Кинтана "Изкуството е безсмислено, ако не упражнява въздействие". И е дяволски прав. Излизаме зашеметени от видяното, физически уморени от няколко часовото обикаляне, но безмерно щастливи.